25.02.2012
Данни за породата:
Вълчи шпиц (Волфшпиц): Тегло: 16 – 18 кг; височина при холката: 43 – 55см
Голям шпиц (Кейсхонд): Височина при холката: 40 – 50см
Среден шпиц: Тегло: 8 – 13 кг; височина при холката: 29 – 38см
Малък шпиц: Височина при холката: 23 – 29см
Мини шпиц (Померан, Мини, Миниатюрен, Той, Джудже, Цвергшпиц): Тегло: 4 – 5 кг; височина при холката: 18 – 22см
Темперамент: Немският шпиц е куче със жив нрав. Той се привързва силно към стопаните си, но проявява недоверие към непознати. Склонността им към самостоятелност и понякога дързост, изразяваща се с неподчинение, изисква повече търпение при обучението.
Външни белези: Тъй като породата немски шпиц обединява няколко разновидности, т.нар. Вълчи, Голям, Среден, Малък и Мини шпиц, изброените тук особености се касаят за всички тях. Различията са упоменати допълнително. Тялото е набито. Характерно за немския шпиц е квадратния труп – еднакво съотношение между дължина и височина. Носната гъба е черна или кафява. Ушите са малки и изправени. Шията и гърбът са сравнително къси. Гръдният кош е добре развит. Крайниците са средно дълги и добре замускулени. Опашката е поставена високо и се носи до гърба, завита до поне един пълен кръг. Козината е дълга и не приляга към тялото, а стърчи. Обилното окосмяване по шията и гърдите напомня лъвска грива. Вълчият шпиц (Волфшпиц, Кейсхонд и неправилно Кеесхонд или Кеесхаунд) има характерно стоманено сиво и зонарно оцветяване на косъма. Големият шпиц има черна, бяла или кафява окраска. Средният, малкият и миниатюрният шпиц могат да имат различен цвят на косъма.
Здравословни проблеми: При вълчия шпиц се срещат някои от следните заболявания: диабет, болести на щитовидната жлеза, катаракта, тазобедрена дисплазия, сърдечносъдови заболявания. Малкият шпиц страда от редица алергични заболявания. Освен това са наблюдавани предразположения към луксация на пателата (колянното капаче), епилептични припадъци, сърдечни заболявания.
История, произход и предназначение: Смята се, че произходът на немския шпиц се корени в дълбока древност. Някои учени поставят за глава на породата древни подобни на вълци кучета. Оттогава до днес са се обособили петте разновидности немски шпиц, които, макар и близки по екстериор, показват различия в окраската и размера. Макар и произхода на немския шпиц да е древен, по-голямото му разпространение в провинциите на Германия било причина породата да си спечели това прозвище. От периода на създаването си обаче, породата е имала едно основно предназначение – охрана на дома и собствениците си – качество, което се е запазило и до днес.
