Как да забогатеем – бързо?

13
Добави коментар
Anardil
Anardil

Как да забогатеем – бързо?

Не е нещо необичайно, но в последните няколко седмици политиците направо се надпреварват в загрижеността си за благосъстоянието на гражданите, като предлагат всякакви идеи за неговото повишаване. Последните, разбира се, варират от просто тъпи (например да се пребори „спекулата” с наближаването на великденските празници) до откровено откачени (като плана „Сидеров” за минимална заплата от 1000 и минимална пенсия от 500 лв.).

При все популизма на политиците, обаче, благосъстоянието на всеки от нас би могло да се повиши с относително много, при това относително бързо като резултат от една проста програма – такава за намаляване на данъчната и осигурителната тежест за населението на страната.

Как, не плащаме ли вече едни много ниски данъци, е първият въпрос, който хрумва на хората, когато се заговори по тази тема. Отговорът е, че ниски са единствено данъците върху дохода и печалбата. По съвсем различен начин стои въпросът с осигуровките, чиято обща стойност за повечето хора е над 25 процента. Последният факт е удобно скрит зад една законова фикция (което в случая ще рече лъжа): че по-голямата част от тези осигуровки се плаща от работодателя.

Защо лъжа? Защото за този, който ти дава заплатата, няма никакво значение как ще бъде разпределена тя между теб и държавата – 1000 лв. (да вземем най-простия пример) са си 1000 лв. без разлика дали 900 попадат в теб и 100 в данъчните или 100 попадат в теб, а 900 в данъчните. Така че цялата осигурителна тежест пада винаги върху работещия.

Законовата фикция има едно основно следствие и то е да скрие от погледа ти същинската сума, върху която плащаш данъци и осигуровки – тъй като „платеното” от работодателя го няма на фиша със заплатата. Така, ако на въпросния фиш е отбелязана брутна сума от например 1000 лв., тя се е получила след като държавата вече ти е взела едни други 174, за които обикновено не се замисляш.

Събрани заедно плоският данък и осигуровките водят до това, че от всеки лев, който си заработил, в ръцете ти остават някъде към 65 стотинки. Обаче – както се казваше някъде – това не е всичко. Ако решиш да похарчиш парите си (което така или иначе няма как да не направиш), си наказан с допълнителен ДДС на стойност 16.6 процента от всяка покупка.

Крайният резултат – дори като опростим въпроса и изключим останалите данъци и такси – е, че всеки от нас харчи за себе си по по-малко от 55 стотинки от всеки един изкаран лев и дава останалото на държавните служители, уж за общото благо.

Не може да има спор, че част от тези пари наистина отиват в полза на обществото. Няма човек, който да не е наясно, обаче, че това е само част. Българската държава се е нагърбила с буквално стотици задачи, с които частният бизнес би се справил по-добре. Тя е изградила огромната финансова пирамида на пенсионното осигуряване, финансира сума ти не особено смислени висши учебни заведения, занимава се със стопанска дейност и притежава дялове в множество предприятия, но най-вече плаща на хиляди административни служители, които, вместо да създават благосъстояние, са заети в неговото преразпределяне – често пъти едновременно за дейности, които преследват коренно противоположни цели и се нулират едни-други.

(Пример за последното са плащаните доскоро щедри субсидии на тютюнопроизводителите – водещи до евтини цигари и повече заболели от рак – и парите, отделяни за лекуване на същия този рак.)

Накратко казано, най-бързият начин да повишим благосъстоянието си е българската държава да започне да ограничава глупостите, с които се занимава, а спестените пари да се отразят в намаляване на данъците и осигуровките.

П.С: Илюстрацията е оттук.

Сподели във Facebook