Известни личности, болни от епилепсия

26.03.2012,

Публикувано в&nbspЕпилепсия

Епилепсията, както вече вероятно разбрахте, е заболяване, което много силно ме вълнува. По-близките до мен, разбира се, знаят защо е така.

В този постинг реших да ви представя епилепсията от един друг ъгъл. Чрез известните личности, болни от епилепсия. А те не са никак малко.

– Света Бригита – шведска монахиня, основателка на Ордена на бригитките, покровителка на Европа (1303-1373).

– Сократ – древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на философията, която дотогава е ограничена от рамките на теориите за природата, отнасящ се до морала и моралното образование. Този нов аспект на философската наука се нарича етика (от гръцки: етос – характерното за отделния човек, това, което го различава от другите и му придава индивидуални черти). За Сократ моралното развитие е най-важната човешка задача. За него философията не е само куп от учения и догми, а и начин на живот. Живеейки според своите философски принципи, Сократ няма време да живее „за себе си“, отказва да взема и пари за преподавателската си дейност.

– Наполеон Бонапарт (Наполеон I) – действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ от 18 май 1804 г. до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г. (1769-1821). В течение на малко повече от десетилетие, Наполеон установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в Битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни, преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Малко след това е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умира.

– Александър Велики (Александър III Македонски) – владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е. (356 пр.н.е.-323 пр.н.е.). Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II. В рамките на 12 години той завладява Персийската империя, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 г. пр.н.е. държавата се простира от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия.

– Света Тереза Авилска – испанска монахиня – кармелитка, родена в Готарендура в провинция Авила (1515-1582). Тя е деец на Контрареформацията. Заедно с Йоан Кръстни се смята, че са основали ордена на Босите кармелити. Света Тереза Авилска също така е писала литературни произведения, като днес някои от творбите й са смятани от църквата като „невероятни произведения на мистичната литература“.

– Калигула (Гай Цезар Германик) – третият принцепс и римски император (12-41). Управлява в периода 37-41 г. Известен е със своя показно екстравагантен, ексцентричен и жесток деспотизъм. Той е запомнен като лудия, заради странните му действия и решения. Калигула е убит през 41 г. от преторианци. Гай е член на Юлиево-Клавдиевата династия. Най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий — чичо.

– Иън Къртис – английски музикант и поет (1956-1980). Той е член на групата Джой Дивижън. Вокал и основен текстописец, той става водещата фигура в нея, а групата оказва влияние на музиката от 80-те и 90-те. Самоубива се.

– Нострадамус – латинизираното име на един от най-известните пророци и астролози в света (1503-1566). Истинското му име е Мишел дьо Нострдам. Най-известният му труд е „Предсказания“ (Les Propheties), първото издание на който излиза през 1555. От публикуването на книгата, която често е била преиздавана до неговата смърт Нострадамус постига вниманието на пресата, която му приписва предсказването на множество важни световни събития.

– Франческо Петрарка – италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист (1304-1374). Наред с Данте Алигиери, той е смятан за един от основоположниците на Ренесанса.

– Петър I цар на Русия – московски цар (1682-1721) и първия император (1721-1725) на Русия от династията Романови. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики (1672-1725).

– Кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо – френски духовник, благородник и държавник (1585-1642). Посветен за епископ през 1607, той навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616. Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622, и Първи министър на Луи XIII през 1624. Той остава на този пост до смъртта си през 1642. Наследен е от кардинал Джулио Реймондо Мазарини.

– Гай Юлий Цезар – римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история (100 пр.н.е.-44 пр.н.е.). Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат. Цезар, заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят. След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.

– Елизабет Монро – първата дама на САЩ.

– Гюстав Флобер – френски писател (1821-1880). Представител е на литературното направление критически реализъм. Автор на романите: „Мадам Бовари“, „Възпитание на чувствата“, „Саламбо“ и недовършения „Бувар и Пекюше“. Написал е новелите: „Чисто сърце“, „Легенда за свети Юлиан Гостоприемец“, „Иродиада“, романтичната драма „Изкушението на свети Антоний“ и драматическите творби: „Замъкът на сърцата“ и „Кандидат“.

– Фьодор Достоевски – руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“ и „Братя Карамазови“ (1821-1881). Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите „Записки от подземието“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“. Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература.

– Жан-Батист Поклен (сценично име Молиер) – френски драматург, режисьор и актьор, един от майсторите на комичната сатира (1622-1673). Считан е за душата на Комедифрансез (Френската комедия), която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на римокатолическата църква заради неговите атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са били забранени от църквата.

– Алфред Нобел – шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита (1833-1896). Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди.

Днес може много по-прецизно да се каже кой има епилепсия и кой не, тъй като не всеки припадък непременно означава епилепсия. В миналото обаче не е могло с пълна точност да се каже дали някой е имал тази, или просто друга болест с подобни симптоми.Така например се спори за личности като Леонардо да Винчи, Бетовен, Микеланджело, Агата Кристи дали са имали епилепсия или не.*

–

* Статията е написана по материали от Wikipedia.org.