Договор за влог – Договори – примерни договори

20
Добави коментар
eemmito
eemmito

IV. Права и задължения на Влогоприемателя   7.1) Влогоприемателят има право на уговореното с настоящия договор възнаграждение, както и на извънредните разноски, направени от него за запазването на вещта, ако те са били необходими и неотложни.   8.1) Ако Влогодателят поиска връщане на вещта преди изтичането на уговорения срок, Влогоприемателят има право да му бъдат заплатени и разноските, които той е направил с оглед съхранението на вещта в рамките на уговорения в настоящия договор срок на влога.   9.1) Влогоприемателят не може да използва вещта без съгласието на Влогодателя, изразено в …………………. форма. 10.1) Влогоприемателят няма право да се разпорежда с вещта.8 11.1) Влогоприемателят е длъжен да пази вещта с грижата на добър стопанин.9 12.1) Влогоприемателят е длъжен да върне на Влогодателя вещта ведно с всичките и принадлежности и плодовете, които е дала винаги когато му бъде поискана от Влогодателя.     2) Връщането става на разноски на …………………………………………………………………..10     3) Мястото на връщането е ………………………………………………………………………………11 V. Неустойки, обезщетения 13.1) В случай че по вина на Влогоприемателя вещта погине или стане неизползваема според предназначението си, Влогоприемателят дължи неустойка в размер на ………………………………..12     2) Ако Влогоприемателят не изпълни изискванията на т. 10  на настоящия договор и използва вещта, той дължи неустойка в размер на ………………………………..13 14.1) Ако Влогодателят не спази срока за изплащане на възнаграждението съгласно т. 4, ал.1 на настоящия договор, той дължи неустойка в размер на …………….% за всеки просрочен ден. 15.1) В случай че Влогоприемателят не върне вещта при поискване от Влогодателя, дължи неустойка в размер на ……………………….. за всеки ден забава. 16.1) Влогодателят дължи обезщетение на Влогоприемателя за необходимите и неотложни разноски, които последният е направил с оглед запазване и поддържане на вещта. 17.1) Влогодателят се задължава да обезщети Влогоприемателя за всички щети и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вещта, за които не е уведомил Влогоприемателя при предаването на вещта на влог.14 18.1) Влогоприемателят има право да задържи вещта до получаване на уговореното възнаграждение.15 VI. Прекратяване на договора 19.1) Настоящият договор се прекратява с връщането на вещта на Влогодателя. 20.1) Ако в срок от ………………….. след изтичане срока на договора Влогодателят не получи вещта, Влогоприемателят може след изпращане на писмено предизвестие до Влогодателя да поиска от съда разрешение да продаде вещта на публична продан.16 VII. Общи разпоредби 21.1) Настоящият договор може да бъде изменян или допълван само по съгласие на страните, изразено в писмена форма. 22.1) За неуредените в този договор въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство на Република България. Настоящият договор се състави в два еднообразни екземпляра ¦ по един за всяка от страните.

ВЛОГОДАТЕЛ: …………………..            ВЛОГОПРИЕМАТЕЛ: ……………

ЗАБЕЛЕЖКИ

Българското гражданско законодателство урежда няколко вида влогови правоотношения. Влогът може да бъде договорен и недоговорен. Недоговорно е влоговото правоотношение, което възниква при принудителното изпълнение върху движими вещи, когато описаната вещ остава на отговорно пазене у длъжника или се депозира у избран от страните или назначен от съдия изпълнителя пазач. Договорните влогове от своя страна се разделят на правилни и неправилни с оглед естеството на влаганата вещ. ЗЗД познава и т. нар. необходим влог, който се сключва поради особени непредвидими обстоятелства – пожар, наводнение и др.

Предложеният вариант представлява договор за обикновен влог на вещ съгл. разпоредбите на ЗЗД, чл. 250 – 255.

С договора за влог Влогодателят предава на Влогоприемателя определена движима вещ, който от своя страна се задължава да я пази и върне след изтичане на уговорения срок или при поискване от Влогодателя. Самият договор се счита сключен с предаването на вещта, затова той е реален договор. Писменото отразяване волята на страните има доказателствена стойност.

По принцип договорът е безвъзмезден и едностранен – възнаграждение се дължи само ако е уговорено. Когато е уговорено възнаграждение, договорът се превръща във възмезден и двустранен.

Обект на договора за правилен влог могат да бъдат само движими вещи. Тези вещи трябва да бъдат точно и конкретно определени. Освен това, ако вложените вещи са заместими необходимо е да се уговори, че ще бъдат върнати точно същите вещи, защото в противен случай договорът ще бъде за неправилен, а не за правилен влог и ще се прилагат правилата за заема.

Характерна особеност на договора за влог е, че Влогодателят може по всяко време, дори и преди уговорения срок, да иска вложената вещ. Договорът се счита сключен в негов интерес.

Влогоприемателят няма право да ползва заложената вещ, освен ако с договора не е уговорено противното.

1. Индивидуализират се страните. За физическите лица освен името би следвало да се посочат ЕГН, паспортни данни. За юридическите лица това са фирмата, данните от регистрацията. Когато страните сключват договора чрез представители, се посочва и основанието за представителната власт (по пълномощно, законен представител и т. н.).

Не е задължително Влогодателят да е собственик на влаганата вещ.

2. Индивидуализира се подробно предаваната движима вещ.

Договорът за влог е реален договор, сключването му става с предаването на вещта. Писмената форма има доказателствена стойност за условията, при които е сключен.

3. Договор за влог може да бъде сключен и без уговаряне на срок за съхранение на вещта. В този случай Влогоприемателят може по всяко време да се освободи от задълженията си по договора, след като предизвести Влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе той вещта.

4. Договорът за влог поначало е безвъзмезден. Възнаграждение се дължи само когато е уговорено изрично С договора.

5. Определя се датата или някакъв момент, например връщането на вещта.

Определя се начинът на плащане: в брой, по банков път и т. н. Ако плащането е уговорено да стане на вноски, описват се подробно броят, размерът на вноските.

6. При неизпълнение на това задължение Влогодателят дължи обезщетение на Влогоприемателя за нанесените му щети от скритите недостатъци на вещта.

Скрит е онзи недостатък, които не може да бъде забелязан дори и при внимателен преглед на вещта. За недостатъци, които могат да бъдат открити при такъв преглед, Влогодателят не отговаря, тъй като Влогоприемателят е длъжен да прегледа вещта, като я приема.

Полезно е скритите недостатъци на вещта да се опишат в договора с оглед предотвратяване на евентуални спорове.

7. Става въпрос за разноските, които Влогоприемателят е направил с оглед съхранението на вещта за уговорения срок.

8. Вариантите са различни. Може изрично да се забрани с договора ползването на вещта. В този случай Влогоприемателят може да използва вещта само когато това е необходимо за нейното запазване. Например, ако вложеният за пазене автомобил е застрашен от пожар, Влогоприемателят може да го премести в друг охраняем паркинг. При преместването Влогоприемателят безспорно ще се наложи да го ползва (управлява), но това ще бъде с оглед запазването на автомобила и той няма да наруши разпоредбите на договора.

Другата възможност е да се модифицира ползването на вещта с изискването за разрешение от Влогодателя. Удачно е в този случай да се опише подробно при какви обстоятелства и как може да бъде използвана вещта и в каква форма трябва да бъде дадено разрешението.

Третата възможност е ползването на вещта да се разреши с договора.

Ако Влогоприемателят използва вещта без съгласието на Влогодателя, освен предвидената с договора неустойка, той дължи възнаграждение за ползването и отговаря за вреди по вещта, дори когато не е виновен за причиняването им, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако той би бил изправен.

9. Действия по разпореждане с една вещ са всички ония действия, с които се прехвърля собствеността на вещта и които са вън от обикновеното управление на вещта.

10. Разноските по връщането могат да бъдат за Влогодателя, за Влогоприемателя, а могат да бъдат поделени между тях поравно или в някакво съотношение. Ако с договора не е уговорено, разноските за връщането са за сметка на Влогодателя.

11. Ако с договора не е уговорено друго, то място на връщането е мястото на пазене. Няма пречка страните да договорят помежду си друго място като място на връщане.

12. Неустойката е обезщетение за вреди, вследствие на неизпълнение или неточно изпълнение, които не.е нужно да се доказват. Достатъчен е фактът на неизпълнението, за да се дължи неустойка. Тя служи и като гаранция за изпълнението. В конкретния текст би трябвало да се уговори неустойка, чийто размер да превишава стойността на вложената вещ. Няма пречка при настъпили вследствие на неизпълнението щети, по-големи от размера на неустойката, да се търси обезщетение и по общия ред.

13. И без да е уговорена неустойка, за просрочване на парични задължения на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед гарантиране интереса на Влогоприемателя е удачно уговорената неустойка да надвишава размера на законното обезщетение.

14. При уведомяване на Влогоприемателя за скритите недостатъци на вещта се счита, че той приема да извършва съхраняването на вещта с тези и недостатъци и при наличие на потенциалната опасност да претърпи вреди от тях. При това положение Влогодателят не дължи обезщетение.

15. Правото на задържане е една възможност за изправната страна да обезпечи своето вземане. Кредиторът, който упражнява право на задържане, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

16. Ако в договора за влог не е уговорен срок за пазене на вещта, Влогоприемателят може да се освободи от задължението си по нейното пазене чрез предизвестие до Влогодателя, като даде достатъчен срок на Влогодателя да си вземе вещта.