Публикувано от: kavkazka
Tags:
дресировка, дресьор, кавказец, куче, нашийник, овчарка, порода куче, служебни кучета
Публикувано на:
януари 27, 2012 |
2 Коментари
Част 2. Приучаване на служебните кучета порода Кавказка овчарка към името, нашийника и повода
Името на кучето е звуков сигнал, използван при всички случаи когато е необходимо да се привлече вниманието на нашето куче порода Кавказка овчарка. За име трябва да се използва кратка, звучна, дума като препоръчително е да се изключат имената на хора.
Всеки кавказец свиква с името си още и най-ранна възраст. Но също така кучето може да свикне с името си и когато е по възрастно, ако името му е неизвестно или пък стопанина иска да го смени с друго.
Това става така. Всеки път, приближавайки се към кучето с нежен глас се произнася името му, после му се предлага храна в съд (по време иа хранене) или предварително приготвено лакомство. Произнасянето на името съпроводено с даване иа лакомство може да се повторя два-три пъти при всяко приближаване на кучето. След това, като се изработи условният рефлекс в кавказката овчарка на името, лакомството се заменя с поглеждане и произнасяне на думата „Добре“.
Привикването на служебните кучета (в нашия случай Кавказка овчарка) към нашийника и повода обикновено се постига в най-ранна възраст. Понякога такава необходимост възниква и при дресировката на възрастни кучета.
Първо кучетата се приучават спокойно да се отнасят към сложения им нашийник.
Избира се мек нашийник. Като влезе в клетката дресьорът назоваза името на кучето. Дава му лакомство и по време на поглеждането слага на шията му нашийника и като го придържа за края, развлича кучето с игра. Ако нашия кавказец е спокоен то дресьорът оставя нашийника на него. Ако кучето е неспокойно той сваля нашийника и след неголяма пауза повтаря упражнението. С всяко изминато занятие времето, в което кучето прекарва с нашийник на врата, се увеличава. След това мекият нашийник се заменя с обикновен.
Когато кучето свикне с нашийника, приучава се свободно да се държи с повод. Първо се използва леко въженце дълго 5—6 метра. Когато поглажда кучето дресьора пристяга повода към предварително сложения нашийник и извежда кучето на разходка. Увлечено от играта и разходката кучето обикновено слабо реагира на повода. Ако то е неспокойно трябва да се отвлича с произнасяне на името му, с лакомство и с различни игри. После трябва да се използват стандартни поводи (къс и дълъг).
Още от първите дни трябва да се следи кучето да не играе с повода, да не го захапва, защото ще се научи да го гризе. В процеса на приучаване на кучето Кавказка овчарка към повода и нашийника в никакъв случай не бива да се използва принуждението. Това може да предизвика страх от повода и нашийника, а така също недоверие към дресьора.
Следва продължение…
Извадка от „Учебник по дресировка на служебните кучета в милицията“ от 196…г.
