Река Искър е най-дългата вътрешна река, протичаща изцяло на територията на България. Тя е и единствената река, която извира от Южна (Югозападна) България, пресича напречно от юг на север Старопланинската верига (Искърския пролом), по чието било преминава главната вододелна линия на речната мрежа в страната и се влива в р. Дунав, северно от с.Гиген. Води началото си южно от местността “Гьолечица” (Черни Искър, Прав Искър) в Рила планина, юг-югозападно от с. Говедарци, Софийско и юг-югозападно от най-високия й връх Мусала (Леви Искър, Бели Искър).
Дължината й е 368 км, а общата водосборна площ на реката и притоците й е 8647 км2. Заема части от територията на 6 административни области: София, Софийска, Пернишка, Врачанска, Плевенска и Ловешка с население около 1 600 000 жители.
По-големите й десни притоци са реките Лесновска, Малък Искър и Златна Панега, а по-големите леви притоци са р.р. Палакария, Блато и Сливнишка,Какач, Ръчене, Габерска.
Общи сведения за реката
Река Искър е най-старата река на Балканския полуостров. Тя е единствената река запазила първоначалната си посока след станалите по-късно големи промени на земната повърхност. Древното й име е Оскиос и по-късно Ескус. Водосборът на р.Искър е 8646 км2 . В сравнение с другите поречия р.Искър притежава един от най-продълговатите басейни със средна ширина 30 км., във връзка с което е и с голям коефициент на развитие на вододелната линия. Той е единственият от водосборите на българските реки, който е разположен върху двата водосборни басейна – Черноморския и Беломорския. Положението на водосборът й се определя със следните координати: между 42° 05’ и 43° 45’ с.ш и 22° 50’ и 24° 30’ и.д. В административно отношение обхваща по-голяма част от Софийска, Плевенска и Врачанска области.
Искър се образува от три реки: Черни Леви и Бели Искър. За начало се приема р.Прав Искър – приток на Черни Искър, който води началото си от Чамовското езеро на кота 2500 м- под вр.Дамга в Рила с координати на извора 42° 11’ 40”с.ш. и 23° 19’ 50”и.д. Координатите на устието й са 43° 44’10”с.ш. и 24° 27’00” и.д. и кота 20 м.
Р.Искър е най-дългата река в България – 368 км. Води началото си от Рила , от Беломорския басейн, тече от юг на север и се влива като десен приток на р.Дунав.
Гъстотата на речната мрежа е 1,1 км/км2.
Има 25 притока с дължина над 15 км. По-големи от тях са Палакария (39.2 км), Стари Искър (65,2 км), Сливнишка река (38,1 км), Златна Панега (50,3 км ), Батулийска (40,2 км ), Малък Искър ( 85,5 км) . Разположението на главните притоци по дължина на реката е дадено на хидрографска схема.
Срсният наклон на реката е 6.7%о с денивелация от 2475 м.
Средният наклон на притоците варира межде 1%о ( р.Блато) и 162%о (р.Пряка). Гъстотата на речната мрежа на притоците е в границите от 0.7 км/ км2 (р.Блато ) до 3.3 км/км2 ( р.Лакатница).
