Макар и сравнително непознати у нас като масово гориво, пелетите вече събуждат въпроси и покрай тяхното използване се създават митове, които професионалистите лесно могат да оборят. Ще се спрем на най-често разпространяваните от тях.
Мит 1. Шепа пелети стига за работата на един котел за денонощие и може да отоплява двуетажна къща.
Това е по силите само на ядреното гориво. Средната топлоефективност на 1 кг. пелети е 5 кВтч. Тоест, 1 кг пелети приблизително може да отоплява 50 кв. м. за един час. Тези характеристики зависят още от характеристиките на използвания котел и конкретния вид пелети. 1 тон пелети е с обем около 1,5 куб. м. „Шепа” в случая звучи като художествено преувеличение.
Мит 2. Пелетите горят по-добре от дървесината, значи имат добавки, което ги прави неекологични.
Пелетите са най-екологично чистото твърдо гориво. В някои от стандартите за производство на пелети (например в шведския) се допуска добавяне на химически вещества. В повечето от световните стандарти обаче пелетите се произвеждат без добавяне на свързващи субстанции и други подобрители. Слепването им става за сметка на съдържащия се в тях лигнин. По-доброто горене е факт поради повишената им плътност.
Мит 3. Пелетите могат да се съхраняват навсякъде и без ограничение във времето.
Принципно е възможно, но използването им впоследствие ще бъде под въпрос. При попадане на влага в пелетите те бързо я поглъщат и се разпадат. При съхранение на открито те поглъщат влагата от въздуха. Ако се намират в помещения с рязка промяна на температурите, те са подложени на ефектите на кондензацията. Задължително е пелетите да се съхраняват в сухи помещения с постоянна температура.
Мит 4. Натрупаните на купчина пелети започват да миришат и гният.
Това е възможно, само ако преди това пелетите са били използвани като пълнител за котешка тоалетна. Процесът на производство на пелети чрез високотемпературно налягане изключва възможността за развитие на гнилостни процеси или микроорганизми в тях.
Мит 5. Белите пелети са качествени, а сивите – не.
Това е най-разпространеното заблуждение. Цветът на пелетите не говори нищо за тяхното качество. Същото се отнася за миризмата или консистенцията им. Разликата е само за черните на цвят пелети, които са произведени по способ, наподобяващ този на дървените въглища. Проверка на качеството на пелетите може да бъде направена само след като бъдат изгорени и пепелта им се проучи внимателно.
Мит 6. Пелетите горят еднакво в обикновен и в пелетен котел или печка.
Пелетите могат да горят и в обикновени котли. В специализираните пелетни котли обаче те изгарят при постоянно принудително подаване на въздух в зоната на горене. Ако в обикновена печка отворите максимално подаването на кислород, част от пелетите може да излети в комина за сметка на естествената тяга. Освен това малкият размер на пелетите създава опасност част от тях да пропаднат в пепелната кутия. Затова преди използване на пелети в обикновени топлогенератори, трябва да се предвиди частичната им модернизация.
Мит 7. Пелетният котел няма нужда от почистване.
Дори да се използват висококачествени пелети от твърди дървесни видове, съдържанието на пепел в тях е 0,5 процента. При изгаряне на един тон пелети остават около 5 кг. пепел. Част от нея се разсейва през комина, но въпреки това пепелната кутия трябва да бъде периодично почиствана. Това се отнася и за всички повърхности на котела или печката. Някои производители обещават пълно автоматично почистване, но въпреки това е полезно понякога да се прави и ръчна доочистка.
Мит 8. Трудно е да се настрои пелетният котел без помощ от специалист.
Основната настройка на котела е избор на подходяща температура на топлоносителя. Всички останали функции (обем и скорост на подаваното гориво и на въздух) котелът наглася автоматично. Това важи за оригиналните котли, произведени специално за пелети. Пренастроените от обикновени котли изискват намеса от специалист.
