Хърватска народна приказкаЖивели някога в една схлупена къщурка накрай село дядо и баба. Били вече много стари и не можели да работят като на младини. Били толкова бедни, че едва свързвали двата края. Додеяло им все да гладуват и студуват. Един ден дядо рекъл:- Ей, бабо, няма свършване нашето тегло!А тя казала:- Знаеш ли защо, дядо? Защото сме неграмотни. Пък който е ходил на училище, все е прокопсал – бърже се замогва и на старини добрува.- Тогаз и аз ще отида на училище. Може пък да ми потръгне, че вече тая сиромашия се не търпи.- Иди, дядо, иди и си отваряй очите, ушите! – съгласила се бабата.Дигнал се дядо рано в понеделник, измил си очите; баба му изтупала праха от дрехата, пригладила му бялата коса. Сторили всичко, каквото били видели да правят съседите, когато провождат децата на училище. Изправил се дядо пред селския учител:- Добро утро, даскале! – рекъл.- Сполай ти, старче! Какво те води насам?- Дошъл съм на училище. Искам да разбера как човек се става и се забогатява. Защото сме много отрудени с моята баба.- Хайде, хайде, сетил се за наука и училище! – отвърнал учителят.
Ала старецът не ще да си ходи. Взел да се моли и настоява да го остави. Видял се в чудо учителят – не може да се отърве. И тъй като вече дошло време да се бие звънец, вкарал дядото в класната стая, сложил го да седне на един чин заедно с няколко деца.Седи дядо мирно и тихо, взира се в черната дъска, ама нищичко не разбира.Нейсе! Прекарал той няколко часа и като свършило учението, тръгнал си за дома.Върви дядо навел глава, подпира се на тояжката си. И виж ти! – в прахоляка се валя шарена кесия. Навел се, попретеглил я в шепата си – бая тежичка, развързал я – пълна със златни пари. Радостен забързал той и отдалеч още се провикнал:- Права беше, бабо! Ето, като отидох на училище, късметът ми дойде. Виж, намерих кесия с жълтици! И почнал да друса кесията. А тя отвътре пее: „звън-звън-звън!“.Плеснала бабата с ръце:- Ех, на стари години да ни олекне!Дядото решил, че няма защо вече да ходи на училище – нали е забогатял. Вече ще се пече край огнището и ще си пуши с луличката спокойно.Така, ама чорбаджията, който си бил загубил парите, тръгнал из селото от къща на къща да пита дали някой не е намерил една кесия с пари. Похлопал най-подир и на дядовата вратня – нали колибата им била в края на селото. Пита:- Ей, старо! Да си намирал кесия с пари? Дядото бил честен човек, не знаел да лъже. Отвърнал:- Намерих.Зарадвал се богаташът, защото, макар да имал в раклата си много пари, все малко му се стрували, все посягал към сиромашките. Разтърсил той дядото за антерията и задъхан извикал:- Къде, кога, старче, намери тая кесия?- Ами че, когато ходих на училище, та на връщане за дома…- Уф! – изпъшкал алчният богаташ, махнал с ръка и си тръгнал, мърморейки под нос: „Когато този е ходил на училище, аз още не съм бил роден.“Отишъл си чорбаджията зелен-червен от яд. А старците си заживели охолно с парите, които богаташът бил ограбил от сиромасите.Текстът е подходящ за:1. Подробен преразказ – 5 клас2. Сбит преразказ – 6 клас
Когато дядо ходил на училище
