Кратък жизнен път, увенчан с вечност
Я вас любил: любовь ещё, быть может,В душе моей угасла несовсем;Но пусть она вас больше не тревожит;Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,То робостью, то ревностью томим;Я вас любил так искренно, так нежно,Как дай вам Бог любимой быть другим.
/Я вас любил(1829)/
Роден е на 6 юни 1799г , по стар стил датата е 26 май, в Москва в семейството на дворяни. Разказва се, че прадядото на поета, Ибрахим Петрович Ханибал, бил чернокож абисински роб, заложник в в двора на османския султан. От Константинопол султанът го израща като дар на Петър Велики – по онова време в европейските царски домове е имало своеобразна мода да отглеждат чернокожи деца. Така Ханибал се превръща в храненик на руския цар, а по-късно става негов любим кръщелник и той му поверявастроежите на морски крепости и канали в цялата Руска империя. „Арапът на Петър Велики“ е незавършеният роман на Пушкин, който писателят започва да пише с идеята да разкаже интересния живот на своя родственик.
Семейството на младия Александър не обръща особено внимание на децата си, тази функция е вменена на дойката Няня, която изиграва съществена роля в оформянето на личността на момчето. Неговият невероятен литературен талант се проявява още в ранната му юношеска възраст и на 15 публикува първата си поема „Към приятеля стихотворец“. Когато завършва императорския лицей в Царское село край Санкт Петербург, той вече е признат творец не само от читателите, но и от взискателната руска критика.
Първата му дълга поема „Руслан и Людмила“, която излиза през 1820 година, предизвиква остри полемики, тъй като е написана на езика, на който разговаря помежду си простолюдието. Това е считано за скандално от голяма част от руската културна общественост и някои от тях категорично заклеймяват този стил. Въпреки това той успява да се наложи и по този начин проправя път за въвеждането на разговорния език в литературата, правейки я по-жива и по-достъпна, лишава я от онази стерилност, която я отдалечава от хората.
Пушкин е реформатор не само в художествените похвати, но и в политическите си възгледи. Става близък с критичните към царското управление декабристи и не се притеснява гласно да споделя техните идеи, което навлича върху него гневът на върхушката и той бива изпратен в изгнание. Следва още едно, и още едно. Тези изгнания му дават възможността да твори. И макар публикуването на творбите му да е забранено, творецът у него се развихря и най-известната му драма, Борис Годунов бива написана в имението на майка му, когато е бил под своеобразен контрол. Тя получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно. 1830 година се явява една от най-плодотворните в творческата история на поета. През есента на тази година в Болодино има епидемия от холера и селището е под карантина. Там Пушкин започва своя прословут „Евгени Онегин“, пише „Повести на Белкин“, малките си трагедии „Каменният гост“, „Скъперникът рицар“ и редица други.
През същото време той е обладан от любовта си към Наталия Гончарова – една от най-ухажваните красавици на тогавашното руско висше общество. Срещата им е през 1928 година, но красавицата дълго страни от поета, тъй като е свикнала да се движи в изисканите среди на дворянството, а либералните възгледи на възлюбения й го държат встрани от тези среди. След като самият цар я уверява, че няма да преследва Пушкин заради идеите му, Натали, както я нарича гальовно поетът, приема предложението му за брак и през 1831г двамата се женят. Натали, освен че е жена с определен стандарт на живот, който докарва на младия поет огромни финансови задължения, е и дама, която обича да получава внимание и не се притеснява, въпреки семейното си положение, да флиртува открито на баловете, които посещава.
През 1835 г. в Русия пристига французинът Жорж Дантес – чаровен и с доста свободен нрав. Когато той и Наталия Гончарова се срещат, животът на Пушкин поема във взривоопасна посока. Мълвата бързо свързва двамата, приписвайки им любовен романс и макар Дантес да сключва брак със сестрата на Натали, съмненията вече са посяти и не могат да бъдат изкоренени. Това довежда и до фаталния дуел, по време на който са ранени и двамата, но поетът смъртоносно. Всъщност Пушкин е улучен по случайност. Поетът се цели прекалено дълго време в своя опонент , което кара Дантес да изгуби търпение и да стреля . Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, улучва фатално в корема. Смъртта настъпва два дни по-късно. Тялото на поета е пренесено тайно в имението на неговата майка поради притеснения от страна на правителството, че погребението ще стане арена за антицарски демонстрации.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му. Големият поет има кратък живот, умира едва на 38, но неговото творчество не просто оставя отпечатък в руската и световна литература, то начертава път, по която тя тръгва.
Гласът ми пак за теб, далечна, скъпа моя,на тая тъмна нощ тревожи тук покоя.Печална свещ гори във моя скромен къти мойте стихове се сливат и текатв поток на любовта, към тебе устремени,и твоите очи блестят в нощта пред мен,усмихват ми се те и чувам твоя глас:“Обичам те!…Нали съм твоя…твоя аз!…“
„Нощ“ – превод Димитър Методиев
