15.06.2012
Темперамент: Ангорската котка е грациозна, ласкава и … шумна. Тя ще ви остави да се наслаждавате на красотата й, докато възглавничките на лапите й я носят до всяко едно кътче на дома ви, което е обявила за свое. Турската ангора е и пъргава и любопитна.
Външни белези: Главата е суха и тясна. Муцуната е къса и клиновидна, но не сплескана. Очите са леко косо поставени, цветът им е син, кехлибарен, зелен или кафяв. Ушите са високо поставени, големи и заострени. Пред входа им има снопче косми. Трупът е строен и издължен, тазът е леко приповдигнат. Крайниците са издължени и нежни, като тазовите са малко по-дълги от гръдните. Лапите са малки и заоблени, обилно окосмени. Опашката е широка в основата и дълга. Козината на трупа е със средна дължина, липсва подкосъм. Космената покривка по лицето е по-къса. Цветът на косъма може да варира силно, като най-желан, но най-рядък е белият.
Оценка на породата:
Здравословни проблеми: Генетичен дефект у някои турски ангори е свързаната с цвета на очите глухота – някои от белите котки, имащи сини очи, са глухи. Рядка генетична аномалия, срещаща се при тази порода, е вродената атаксия. Родените с това заболяване котенца показват периоди на треперене и не оцеляват дълго след раждането. Понякога котки между 2- и 6 – годишна възраст развиват сърдечно заболяване, познато като хипертрофична кардиомегалия. То е наблюдавано по-често при котараци.
История, произход и предназначение: Корените на Ангорската котка откриваме в Турция и Иран. Наименованието на породата произхожда от старото име на турската столица Анкара. Пухкавите котки били пренесени от Азия до северните райони на планетата, по-точно Скандинавия, където дали начало на родословието на Норвежката горска котка. Няколко века по-късно дългокосместата красавица била използвана и за създаването на друга популярна порода – Мейн куун.
