Сан Диего – градът на Слънцето
26.01.2009 г. Arcadia
Позволявам си тази заемка в заглавието от известната утопия на Tomasso Campanella „Градът на Слънцето“, защото за краткото време, което прекарах в Сан Диего (осем дни) бях напълно убеден, че това е мястото, в което искам да живея, когато остарея.
Около триста слънчеви дни годишно… Средногодишни температури от 18˚С (през лятото около 28˚ – 30˚С)… Сух климат от пустинен тип… Прекрасно синьо небе (с пухкави облачета – мечта за всеки фотограф)… И красиви хора (предимно от женски пол)… Какво повече му трябва на човек, би попитал някой? Нищо освен крепко здраве, бих отвърнал аз, за да се наслаждава по-дълго време и на облачетата и на… вие се сещате…
San Diego се е сврял в най-югозападния ъгъл на Калифорния и Съединените щати – на 15 мили от мексиканския Tijuana. Районът, като много други крайбрежни райони е откриван на няколко пъти, но все пак за първи откривател се води Juan Rodriguez Cabrillo, който на 28 септември 1542 г. акостира в залива, кръщавайки го San Miguel.
През 1602 година в залива пристигат корабите на испанския изследовател Sebastian Vizcaino, който първи дава името останало и до днес – San Diego. Въпреки това, ще изминат близо двеста години до момента, в който ще се появят първите постоянни европейски заселници в района (под формата на католически мисионери) и 250 години до обявяването на това поселение за град, под името Сан Диего (1850 година).
Малкото и мърляво градче изтегля печелившата карта на два пъти – първият път през 1907 година, когато американските военноморски сили установяват първата си база по тези места и вторият път през 1915 – 1916 година с организирането на Панамско-калифорнийското изложение (Panama – California Exposition), отбелязващо откриването на Панамския канал година по-рано.
Днес Сан Диего е осми по големина град в САЩ с население от около 1 млн. и 300 хил. души (по данни на US Census Bureau – 2007) и просперираща икономика. За мое голямо учудване установих, че основният приход в градския бюджет не идва от туризма (който е „чак“ на трето място), а от въоръжените сили на САЩ, които със своите 16 военни бази в района са се превърнали в първостепенен фактор в градската икономика. На второ място са компаниите, работещи в областта на биотехнологиите и чак след тях идва туризмът и свързаните с него дейности.
Ще се опитам да ви разкажа за този град през погледа на туриста, на човека, попаднал там за малко и имащ желание да види всичко.
Нашата разходка във времето трябва да започне от т.нар. Old Town – мястото, откъдето е започнало цялото по-нататъшно колонизиране на Калифорния. Днес тук с пълна сила можете да усетите отминалите времена.
Да „видите“ испанските донове, разхождали се по заспалите улици на градчето, да усетите мириса на топъл шоколад или прясно изпечена tortilla, да си пиете Margarita-та на чардака, слушайки мексикански mariachi.
Създаденият през 1968 г. от калифорнийското правителство Old Town Historic Park успешно пресъздава духа, архитектурата и традициите през периода 1820 – 1870 г. Благодарение на парка са пресъздадени старите католически църкви,
работилници
и страноприемници
Има дори и магазинче за пури, в което работи едно момче с цвят на вирджински тютюн, както и веселяк, майстор на ковчези.
Разбира се, запазен е и символът на непреходността – гробището El Campo Santo, датиращо от 1849 година.
За последователите на старинния култ „In Vino Veritas“ е предоставена възможност да посетят култовото религиозно средище, възхваляващо tequila-та, а именно „Музеят на текилата“. До него се стига по тясна уличка с гръмкото наименование San Diego Avenue, на която се намира El Agave Restaurant & Tequileria. Още с влизането в дворчето, преминавайки покрай кактусите с човешки ръст и изкачвайки се към втория етаж по вита стълба, декорирана със старинни мексикански теракотни плочки, започваш да усещаш духа на старото време. Влизайки в ресторанта–музей се „сблъскваш“ с огромни лавици, по които са наредени ни повече, ни по-малко 1700 бутилки текила – керамични, глинени, стъклени – във всякаква форма и размер. А ако някой почувства необходимост от пряк допир с „божественото начало“, El Agave предоставя такава възможност – може да дегустирате, избирайки измежду 500 различни вида текила… По едно време бая се замислих, дали да не се покръстя в тази нова вяра, но реших да не изневерявам на бог Дионисий и гроздовия му сок…
В Стария град ясно се отличават различните исторически периоди на развитие. Докато всички гореизброени забележителности можем да ги отнесем към испано-мексиканския период на града (1769 – 1846), то последвалия американски период също е оставил своето отражение. Най-вече в красивите къщи във викториански стил
придаващи неописуемо очарование на града.
От архитектурна гледна точка внимание заслужава и синагогата Beth Israel, построена през 1889 година в духа на неокласицизма и закътана в единия край на Heritage Park.
През 1867 г. един предприемчив мъж на име Alonzo Horton купува 3200 декара земя за „баснословната“ сума от 265 долара (или по 8 цента/декара) и поставя началото на Gaslamp Quarter
– „новият“ център на града, обособил се на около 3 мили южно от Стария град. В продължение на няколко години Horton е бил обект на присмех от страна на своите съграждани относно сделката, още повече че е имало и упорито съперничество между „стария“ и „новия“ център, кой ще надделее като „градски център“. Един ужасяващ пожар в Стария град през 1772 година обаче разрешава спора в полза на Gaslamp Quarter и Alonzo Horton.
Кварталът е имал своите възходи и падения.
Днес в него могат да се видят най-различни архитектурни стилове от различни епохи – неокласицизъм, италиански необарок, испански неоренесанс и други. По време на Сухия режим тук трайно се настаняват гангстерите и сводниците, което води до упадъка на района. Поради тази причина, чак до средата на 1970-те години Gaslamp Quarter е бил известен най-вече със своята печална слава на криминално свърталище, с многобройни моряшки барове, салони за „масаж“, кръчми и долнопробни казина. В средата на 70-те години (1976 г.) обществеността на Сан Диего казва едно звучно и категорично английско „Basta!“ и създава Gaslamp Quarter Historical Foundation, поставяща си за цел да възроди старата слава на този прекрасен квартал. Намеренията на обществеността се припокрили напълно с плановете на Pete Wilson – амбициозният кмет на града по това време (по-късно американски сенатор и губернатор на Калифорния), поставил си за основна цел превръщането на Сан Диего от моряшко градче с немного добра слава, в икономически, търговски и туристически център на Западното крайбрежие. Днес, резултатът от техните съвместни действия е повече от забележим – прекрасен и безопасен градски център, в който съжителстват миналото, настоящето и бъдещето. Отлична инфраструктура (мостът Coronado Bridge е еталон за леко и изящно строителство)
мултифункционален конгресен център,
множество хотели на световни вериги и прекрасни жилищни сгради.
Споменавайки за Coronado Bridge трябва да отбележа, че преминавайки по него може да отидете до Coronado Island – малкото островче, закътано в залива, откъдето може да направите най-великолепните нощни снимки на San Diego Skyline.
Само си вземете триножника, застанете на Ferry Landing Market Place и щрак, щрак, щрак – великолепните кадри са ваши от самосебе си.
Разказвайки за Сан Диего трябва да обърнем специално внимание на перлата в короната – Balboa Park.
При все, че някои историци отдават планирането на Balboa Park още на мексиканската администрация (1835 – 1850 г.) истинското обособяване и проектиране на парка става на 26 май 1868 г., когато градският съвет одобрява предложението на E.W.Morse и вече известният ни Alonzo Horton да бъде създаден парк, в близост до новия център на града, върху площ от шест квадратни километра. През 1870 г. е прокаран специален общински закон, прокламиращ, че „лотове с номера (изброени са един по един) се предоставят на общината за вечно ползване, само и единствено за нуждите на градския парк“… Ясно и точно! Без право на строеж на търговски молове, тенис-комплекси, аква-паркове, скромни жилищни кооперацийки и други изгъзици…
През първите няколко десетилетия „паркът“ представлявал предимно гол хълмист терен (нека не забравяме, че Сан Диего от географска и климатична гледна точка е „висока пустиня“). Така е до 1892 година, когато местната ботанистка Katherine Olivia Sessions сключва договор с общината, в замяна на получените 120 декара общинска земя за изграждане на разсадници и оранжерии, всяка година да засажда по 100 дървета в Balboa Park и още 300 на територията на града. Тази й дейност продължава до смъртта й през 1940 г., засаждайки близо 20 хил. дървета. С право, днешните жители я наричат „майката на Balboa Park“. До голяма степен, благодарение на нея Сан Диего е град с множество зеленина и дървета от най-различни видове – кипариси, борове, евкалипти, различни видове палми и още много други.
Balboa Park представлява това, което е днес, благодарение и на Панамско-калифорнийското изложение (Panama-California Exhibition), провело се в Сан Диего от 31 декември 1914 до 1 януари 1917 година, в чест на откриването на Панамския канал. Главен архитект на изложението (респ. и на парка) е нюйоркският архитект Bertram Goodhue, известен със своето увлечение по неоготиката. За основна линия на сградите в Balboa Park обаче Goodhue избира пищната орнаментика на испанската колониална архитектура.
Balboa Park сам по себе си е отделна вселена. Петнадесет музея, деветнадесет градини, изкуствени езера, открита сцена с единствения в света орган на открито,
където всяка неделя от 14:00 ч. се провеждат безплатни концерти, „международно“ селище с множество малки къщички,
представящи всяка една нация по света (българска, разбира се, няма) и известната зоологическа градина на Сан Диего. Всичко това събрано върху площ от шест квадратни километра. И както в онова клише се казва: „Светът е Олимпиада“, аз бих казал „Светът е Balboa Park“… Повярвайте ми, не е преувеличено. Ще го усетите разхождайки се по „El Prado“ – централната алея на комплекса,
преминавайки покрай Ботаническата градина,
Casa del Prado
и Casa de Balboa.
В последните две се помещават няколко музейни експозиции (между които и музея на фотографското изкуство – Museum of Photographic Arts). В края на El Prado достигате до красиво осветен (през нощта, разбира се) фонтан в средата на неголям площад,
обграден от двете му страни от природонаучния музей (San Diego Natural History Museum) и Научния център „Рубен Х. Флийт“ (Reuben H. Fleet Science Center), занимаващ се с популяризирането на астрономията сред децата. В източния край на площадчето е потвърждението на думите ми, че „Светът е Balboa Park“ – експозиция на различни художествени виждания по отношение на земното кълбо.
Разбира се, този огромен парк не е възможно да бъде обиколен за един ден. Още по-трудно е да бъде разказан в рамките на няколко страници и онагледен с няколко кадъра. Въпреки тези „обективни трудности“ (държа да подчертая, че не се оплаквам) ще продължа нашата разходка в западната и южната част на парка. Специално внимание трябва да се обърне на два музея – Музея на човека (San Diego Museum of Man)
и Музея „Тимкен“ (Timken Museum of Art). Девизът на първия музей е „Ние учим хората – за хората“, поради което цялостната научно-изследователска дейност е посветена на събирането, опазването и интерпретирането на доказателства и артефакти за човешкото развитие и човешкото съзидание. В момента в залите на музея има две прекрасни експозиции за Древния Египет, една за древните маи и една за местните индианци kumeyaay (убийте ме, но това не мога да го произнеса на български).
Музеят „Тимкен“ не претендира да е голям, или с многобройна колекция.
Но сред стотината платна, които са изложени може да се насладите на шедьоври, излезли изпод четката на Rembrandt, Rubens, Van Dyck, Murillo, Veronese, Copley и други.
И хвалейки непрекъснато Balboa Park, нека да ви разкажа за едно разочарование. Разочарованието се нарича San Diego Zoo.
И за да няма недоразумения и учудени погледи, ще ви кажа веднага защо не съм доволен. Защото отидох с „голямата кошница“ и с две 8 GB карти във всеки един от фотоапаратите, а се върнах със… стотина снимки. Просто San Diego Zoo е идеално място за семейна разходка, но не става за „фотоизлет“. Да, експозицията от животни е огромна – около 4 хил. животни от 800 различни вида. Разпределени по географски и родов признак, с възможности за обикаляне из парка с автобусче с висока платформа. Дори и въжена линия, издигаща те на двайсетина метра над парка и прекосявайки го надлъж, има.
Обаче условия за добри снимки на животните няма. Повечето са скрити зад дебели мрежи, с яки бетонни стени около тях и липса на добра маскировка на човешкото присъствие – пластмасови хранилки, всякакви вратички и въженца…
Крайно неудовлетворително! И пак ви казвам – за посещение със семейството – супер, заслужава си. Но за снимки – не, просто няма смисъл. А ако пребиваването ви в района е ограничено във времето и ви се иска да снимате животни – не се двоумете, ами потегляйте за Wild Animal Park – там е истината! По същество това е клон на San Diego Zoo, намиращ се на около 40 мин. път извън Сан Диего в североизточна посока. Колкото критики изрекох за „класическата“ зоологическа градина в Balboa Park, толкова похвали ще изпиша за Wild Animal Park – отлично място, рай за фотографа! Всички възможни животни в „естествените“ им условия.
И ти се движиш между тях (разбира се, качен на „влакче“), което се движи с десетина километра в час и спирайки тук-таме за минута-две. Великолепно място! По стечение на обстоятелствата, месец по-късно имах възможност да посетя Disney’s Animal Kingdom в Orlando, Florida и да сравня двата парка. Абсолютно, без всякакви уговорки, Wild Animal Park печели съревнованието.
Друго място, което спокойно можете да пропуснете при обиколката на Сан Диего е Cabrillo National Monument. Благодарните потомци са направили паметник на смелия конкистадор, за когото стана дума в началото на разказа ми, в местността Point Loma, в бивша база на ВМС (Fort Rosecrans Military Reservation). Поне на мен, мястото ми се видя доста непривлекателно. Навсякъде пущинак и трънаци и въпросният паметник, боцнат на самия бряг, който в тази си част е почти отвесен и висок може би стотина метра. Е, ако сте руски или китайски шпионин, Point Loma може и да ви хареса – целият град, заедно с всички военноморски бази, инсталации и т.н. са ви в краката – можете да си снимате на воля. Само един 500 мм. обектив ви трябва. И статут на „Агент 007“. Предполагам, че мястото е подходящо и за влюбени двойки, за да въздишат по залеза в Пасифика, ама пред мен такова предизвикателство не стоеше. А пък се задаваше и буря, та слънцето беше скрито под три пласта оловно-сиви облаци.
Друга идеална „шпионска“ възможност е обиколка с туристическо корабче из залива на Сан Диего. Всички бази на военно-морския флот, военно-въздушните сили, морската пехота, тренировъчния център на „морските тюлени” (US NAVY SEALs) – всичко е предоставено на окото, обектива и интереса на туриста. По време на обиколката можете да видите повече от тридесет различни военни кораба от непосредствена близост, действащите самолетоносачи „Nimitz“ и „John C. Stennis“,
както и легендарният „Midway“ – вече пенсиониран и превърнат в музей.
Посетих го по-късно през деня и изпълних една отдавнашна моя мечта –
да стъпя на палубата от която излитат самолетите. Готино е, препоръчвам ви го.
Да оставим настрана обаче „шпионските“ закачки. Първо, за да не дърпаме дявола за опашката и да бъдем обвинени по американската „Глава Първа“ от НК за шпионаж в полза на Ким Чен Ир или Уго Чавес и второ, за да си признаем чистосърдечно – ако Америка се страхуваше от папараци като нас, то тогава едва ли щеше да е велика сила… Така че – далеч от шпионажа, да се съсредоточим върху туризма.
Действително по време на тази обиколка може да видите много интересни военни кораби,
като например кораб-болница, имащ медицински възможности, ресурси и капацитет равен на средноголям американски град. Или да минете под Coronado Bridge – моста красавец, за който ви разказвах в началото. Разходката ви предоставя възможност да се насладите и на бюргерската утопия, превъплътена в поредица от красиви еднофамилни къщички, наредени като морски пехотинци из Coronado Island.
Но най-великолепното преживяване ще си остане гледката към San Diego Skyline – групата от небостъргачи и сгради, които създават красивия силует на града.
Градът в който има 300 слънчеви дни. И няма намръщени хора. В който лятото като че ли не свършва.
И тогава си спомних за девиза на кмета Pete Wilson преобразил града в края на 70-те и началото на 80-те години: „San Diego: America’s Finest City“.
Наистина, успял е!
Ноември 2008
Сан Диего
