След завършилия неотдавна основен ремонт на Царския дворец в София се оказа, че 400 кв. м от пода е застлан не с паркет, а с ламинат. „Труд“ вече алармира за това с публикацията „Последният пирон в двореца на царя“ на 25 март т.г. Защо евтинията победи тихомълком в най-натоварената ни с история през ХХ в. държавна сграда?
Точно 3,6 млн. лв. глътна ремонтът, извършен скоростно от октомври м.г. до февруари т.г. Парите са от европейския фонд за регионално развитие, а Министерството на културата като бенефициент съфинансира с още 600 хил. лв. Значи пари е имало бол, но вместо паркет по проект е избрано да се лепне сиромашки ламинат. Нито проектантът арх. Константин Пеев, нито надзорната фирма „Модул-Н“, нито Министерството на културата дават смислен отговор защо е избран ламинат.
Любезно шикалкавят, за да не лъсне жалката истина – пестили са от двореца, за да се усвоят „свойски“ европарите. Затова ремонтът умишлено е напомпан с ненужно скъпи дейности – вместо да изциклят здравите зони с царски дъбов паркет, те го изкъртват изцяло. Става въпрос за 2039 кв. м.
Странно защо не е бил запазен? Твърденията, че паркетът бил „компрометирана дървена конструкция“, са несериозни – в източната половина на двореца, която не бе ремонтирана, в някои зали старият паркет е изциклен и свети като нов. Министерството на културата е поставило задание към фирмата изпълнител ремонтът да струва 2,39 млн. лв., признава Красимир Шалев, управител на „Бигла III“. С ДДС сумата набъбва до 2,87 млн.
Свойски хонорари по 250 бона
Останалите пари са отишли за проектанта арх. Пеев, наложил ламината – 216 хил. лв. без ДДС!? Плюс още 32 хил. лв. пак за него – да си контролира сам проекта. Фирмата за строителен надзор на ремонта е „погалена“ с 252 хил. лева… Що за хонорар за надзор? По методика на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БАИИК) за строителен надзор на обект с цена над 1 млн. лв. се плаща минимум 27 хил. лв. плюс 1,5% за разликата от цената на обекта. В случая това прави под 50 хил. лв. Но Министерството на културата плаща петорно повече! „Изплатената сума по договора се отнася общо за пет проекта, които са заложени в предмета на договор РД 11-06-0023/11.4.2011 г.“, оправдава се министър Вежди Рашидов в писмо до „Труд“. От надзорната фирма „Модул-Н“ обаче контрират: „Няма такива обекти, за които да е платено накуп с парите от проекта „Ремонт на музея на изобразителното изкуство“ (двореца – б.а.). Всички обекти са с отделен бюджет, одобрен от МРРБ.“
Ремонт на… половин покрив и половин фасада
Гешефт с европари проблясва изпод десетките заповеди, решения, уж конкурси и процедури. Големите хонорари май не са само за избраната фирма, всъщност парите се диплят в други джобове – на тези, които уреждат кои проекти и фирми да спечелят поръчката…
Затова и 3,6 млн. лв. не са стигнали, за да се поправи целият покрив на двореца, а не само половината. Както и фасадата – обновена е наполовина. Затова иначе импозантната сграда все още не е сред осветените в нощна София.
„Писах лично на министър Рашидов – като ще оправяме половината покрив, да оправим и другата, но ми се отвърна да се придържам към проекта и толкоз“, призна Шалев от „Бигла III“. Проблемът е, че другата половина на двореца се води на Етнографския институт на БАН, който не сколасал да си уреди еврофинансиране.
„З00 хил. лв. стигат да се довърши сградата“, изчислил е Шалев. Точно толкова пари са отишли за фирмата за надзор.
Вечният фаворит
Другият герой – проектантът на ремонта на двореца, арх. Константин Пеев, също е постоянен фаворит в конкурсите за скъпи проекти на Министерството на културата. В случая е избран „с процедура на договаряне без обявление“.
Сиреч е посочен, без да има надпревара с други кандидати. Защо да се харчат за конкурс, като той се е доказал с прочутия скъп ремонт на Съдебната палата, както и със „спасяването“ на римската гладиаторска арена, която надгради с хотел.
Сега най-големият проект с европари в София е изграждането на архитектурно-историческия център при метростанция „Сердика“. Близо 16 млн. лв. ще струва изпълнението му. Познайте чий проект е избран? На арх. Пеев.
Неговата заслуга за застилането на част от Царския дворец с ламинат сега е оценена на 216 хил. лв. и още 32 хил. за авторски надзор на проекта си!? Приказно, нали?
Само след десетилетие спокойно ще можем да твърдим, че ламинатът е българско откритие. За доказателство ще сочим Царския дворец, граден още в края на ХIХ в. И никой по света не ще се усъмни, защото няма да повярва, че сами сме си го съсипали.
Министър Рашидов: За пет проекта платихме 300 хил. лв.
На наш въпрос дали е проведен конкурс за избора на проект за основния ремонт на двореца, министърът на културата Вежди Рашидов отговори: „Проведена е процедура на договаряне без обявление, на основание чл. 90, ал.1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. Изпратена е покана за участие в обществена поръчка на фирма „Екса“ АД с управител арх. К. Пеев.“ На наше питане защо са платени 302 309 лв. с ДДС на фирмата за строителен надзор, отговорът на министъра е: „Изплатената сума по договора се отнася общо за пет проекта, които са заложени в предмета на договора от 11 април 2011 г.“ От фирмата обаче твърдят, че парите, които са получили, са само за надзора на ремонта в двореца.t
След скъп ремонт прокапа и операта в Русе
„Модул-Н“ ще да е от най-обичаните фирми в Министерството на културата – надзиравала е и други конфузни ремонти като този на Русенската опера. Там цената е 1,18 млн. лв. също от еврофонда за регионално развитие плюс 187 хил. лв. наше съфинансиране.
При откриването на прясно реновираната сграда на 27 декември м.г. министър Вежди Рашидов бра голям срам пред премиера Бойко Борисов – тапетите бяха залепени накриво, а покривът на операта протече само след два месеца.
„Всичко, което има да се оправи, да се дооправи! Иначе ще го съсипя!“, закани се шумно тогава министър Рашидов. И досега още нищо не е оправено…
Неразбория цари и в ремонта на зала „Филхармония“ в Русе. Цената му е 853 хил. лв. европари и 114 хил. лв. съфинансиране от наша страна. Там е спестено цикленето на настилката и дървената облицовка, не са реновирани полилеите, парапетите и др., цветовете на стените не са в тон с интериора.
Тук се води, че надзорна фирма е „Билд консулт“ ООД. Но тя е една и съща с фаворитката „Модул-Н“. Двете са обединени в едно дружество (по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите) и всяка действа според мястото на обекта. В случая „Билд консулт“ е със седалище в Русе и поема скъпата поръчка. t
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
