Градинските растения имат различни средства за самозащита. Едни имат шипове и бодли, други – горчив млечен сок, а трети са отровни. Самакитката (Aconitum napellus) се смята в Европа за едно от най-отровните растения. Сокът, който се получава от неговите месести корени, още в миналото се е смятал за най-сериозното средство в борбата с властта. Дори обикновеният контакт с корените на това растение може да предизвика раздразване на кожата. Затова при делене на храста използвайте ръкавици. Рицинът (Ricinus communis) се отглежда у нас като едногодишно растение. Едно семенце от него може да предизвика сериозни последствия у дете. Отпадъците, които се получават след извличането на рициновото масло от семената, се подлагат на термична обработка.
Силна отрова съдържа и бясното дърво, или т. нар. вълче лико (Daphne mezereum), чиито ярки червени плодове често привличат децата. И дори да ги опитате на вкус, няма повече да се върнете при тях, затова е най-добре да махате своевременно плодовете от храста. Плодовете на декоративни храсти, като илексът и лавровишната, не са така отровни, но при попадането им в стомаха могат да предизвикат отравяне, съпроводено с болки. А при тиса всички тъкани, включвайки и намиращите се в плодовете и в твърдата обложка семена, съдържат токсини. Само сокът на плодовете в чист вид не е отровен и дори може да се пие. Фасулът в суров вид също съдържа малко количество отровни вещества, които се разлагат при термична обработка. Затова за салата можете да използвате само варен фасул.
