През 490 г пр. н. е. Дарий I (владетелят на Персия) изпратил голяма войска начело със своя зет Мардоний към Хелеспонта. Целта била да се овладеят проливите между Мала Азия и Европа и същевременно да бъдат сразени гръцките полиси. Тази кампания приключила неуспешно както за персийския флот, така и за сухопътните сили на империята. Владетелят на Персия през 492 г пр. н. е. изпратил парламентьори до гръцките държави с искането за „земя и вода“, което означавало признаване на върховната му власт над тях. Македония, Тесалия, Беотия, Аргос и Егина веднага се покорили на персийския архонт. В Спарта емисарите на Дарий били хвърлени в кладенец с думите: „Вземете си земя и вода колкото искате!“ В Атина пратениците намерили гибелта си изхвърлени от високите скали. Персийският владетел бил вбесен до такава степен, че си назначил роб, който всяка вечер преди вечеря да му напомня: „Господарю, не забравяйте атиняните!“
На отговора на атиняните и спартанците, Дарий можел да противопостави само нов военен поход. През 490 г пр. н. е. начело на сухопътната армия на Персия застанал Артаферн – племенник на владетеля, а на флота военачалникът Датис. След поредица набези и сражения, персийският флот най-сетне извършил десант на източния бряг на Атика в Маратонската равнина. Там на 9-ти септември същата година се състояла една от най-важните битки в историята на западната цивилизация.
Най-влиятелната държава сред гръцките полиси била Атина. Тридесет години по-рано атиняните били изгонили своя владетел тиранинът Хепий и установили нова форма на управление – демокрацията. Демокрация на гръцки означавало „народовластие“ и е управленска форма, при която държавната власт произтичала от народа. Хепий избягал в Персия и станал политическа пионка на персийския владетел. През 490 г пр. н. е. заедно с персийските нашественици се завърнал и атинският тиранин. Лично той посъветвал Датис да дебаркира в Маратонската равнина. Тя била изключително подходяща за персите, защото било възможно да разгърнат конницата си и леката пехота.
Докато Датис разтоварвал корабите и заемал позицията си, в планините се събирала гръцката армия. Единадесет хиляди души влизали в състава на въоръжените сили под атинско командване. Начело на тях бил избран Милтиад. Той изпратил куриерът – бегач Фидипид да съобщи на спартанците, че трябва да дойдат за предстоящата битка. В Спарта обаче били посредата на един от най-важните си мирни религиозни фестивали и отказали помощ на атиняните. Гражданите на Атина трябвало да посрещнат близо тридесетхилядния персийски завоевател сами.
В Атина бил пресен споменът за тиранина Хепий и атиняните предпочитали да умрат в битка пред това отново да служат на господар. Атинската армия включвала хора от всички съсловия – занаятчии, земеделци, философи, поети, аристократи и политици. Всички те облечени в доспехите на войници – хоплити чакали четири дни, за да видят какви действия ще предприеме персийското командване. Персите, заради голямата си численост, имали проблеми със снабдяването, но въпреки това изчаквали с надеждата, че привържениците на Хепий ще въстанат и ще свалят демокрацията.
На четвъртия ден през нощта Датис заедно с по-голямата част от конницата и пехотата се качил на корабите и се отправил по море да нападне беззащитната Атина. Останалите на Маратон 12 000 персийски войници попаднали под командването на Артаферн. Датис мислел, че тази маневра ще остане незабелязана, но гръцките съгледвачи не го били изпуснали от поглед. Когато Милтиад научил за персийските планове, той бил наясно, че има по-малко от 20 часа преди Датис да дебаркира в Атина. Сега вече не можело да се чака и гръцкият военачалник предложил план за незабавен удар. Първо трябвало да бъдат разбити персийските части при Маратон, а после гръцката пехота в ускорен ход да пристигне в Атина, за да посрещне Датис.
Милтиад изтънил средната част на фалангата (бойната формация на гърците) и настъпил срещу персийската бойна линия. Заради персийските конни стрелци и пехотните стрелци от Етиопия, хоплитите трябвало да пробягат последните 400 метра в пълно бойно снаряжение. За един спартиат това не представлявало проблем, но за гражданите на Атина било сериозно предизвикателство. Още повече, веднага след това трябвало да влязат в бой с персите.
В началото на сблъсъка персийската пехота започнала да изтласква, макар и трудно, отслабения гръцки център. Крилата на фалангата обаче били със стандартната си дълбочина от 8 реда хоплити. Тежко въоръжени и добре сработени, гръцките флангове сгънали бойната линия на персите. Въпреки голямата жега и неимоверните усилия, атиняните надделяли и започнало клане. Разбитите персийски войници едва смогвали да се доберат до корабите, а половината им армия паднала в сечта при Маратон.
Изтощението на хоплитите било стигнало до пределната си точка, но въпреки това те трябвало да тръгнат към Атина, за да пресрещнат персийския флот. Пръв разстоянието от Маратонската равнина до града пробягал Фидипид, който след като съобщил добрата новина за победата паднал и умрял. В продължение на 3 дни той бил избягал близо 300 километра по терен, на който никой кон не може да издържи. Не дълго след него пристигнали и изтощените победители от Маратон.
Когато Датис се добрал с флотата до бреговете на Атина, с ужас видял строена гръцката фаланга. Мъжете, които трябвало да лежат мъртви в равнините на Маратонското поле, сега го очаквали в пълен боен ред на атинския бряг. Персийският военачалник бил сломен и дори не опитал да извърши десант, а безславно отплавал към Персия. Няколко дни по-късно спартанският контингент пристигнал в Маратонската равнина, където спартанците станали свидетели на стореното от атинските философи, поети и занаятчии.
В битката при Маратон загинали само 192-ма атиняни, но въпреки това, сражението може да се определи като първата и най-голяма победа в историята на западната цивилизация. Още при зараждането си атинската демокрация била заплашена от унищожение, което било избегнато с този триумф на гражданите-войници в Маратонската равнина. Ако в онези горещи дни на 492 г. пр. н. е., Дарий I беше съумял да осъществи плановете си, то днес най-вероятно модерните общества нямаше да познават демокрацията в съвременната и форма, защото тя лежи върху основите положени от атинската демокрация.
