Д-р Вълчо Йорданов

Образование : висше, медицинско; В М И – Варна, ДИПЛОМ № 01005 от 25.12.1969 г.

1970 – 1973: участъков лекар СЗС Антоново, Търговищка обл.
1973 – 1987: асистент, ст. асистент и гл. аистент в Катедра Фармакология на МУ-Варна, придобита специалност „Фармакология“ – 1984 г.
1987 – 2005: Н. с. I ст. по психофармакология и гл. асисент по психиатрия в Катедрата по Психиатрия и Медицинска Психология на МУ – Варна и Психиатрична клиника към Университетска МБАЛ „Св. Марина” – Варна, придобита специалност „Психиатрия“ – 1991 г.
От 1992–до сега Психиатър, Психотерапевт, Сексолог на частна практика

Следдипломна квалификация:
– Специалист по Фармакология – ДИПЛОМ № 27310 от 01.06.1984 г.
– Специалист по Психиатрия –     ДИПЛОМ № 39341 от 01.01.1992 г.
– Българо-Швейцарски проект по психоанализа и психодинамична психиатрия   “Варна – Листал” – 125 часа индивидуална и групова супервизия по индивидуална и групова психоаналитична терапия 1993 – 2005 г.
– Завършен курс по Хомеопатия на “Boaron”
– Сертификат за Балинт групов лидер

Членство:
            Българска Психиатрична Асоциация
            Колегиум „Частна Психиатрия”
            The International Society for Neuro-Psychoanalysis
          Die Deutsche Balint-gesellschaft e. V.

Житейската история на д-р Йорданов:

От фармакологията до психоанализата…
     Завърших Варненски Медицински Институт през 1970 г.
    Бях селски доктор 3 години и половина. Тогава за първи път можах да видя как болестта може да направи пациента зависим от лекаря.
    През 1973 година, след конкурс, станах асистент в Катедрата по фармакология към Варненски Медицински Институт. Освен преподаване по фармакология, в катедрата разработвах теми в областта на рецепторната фармакология, фармакокинетиката и лекарствените взаимодействия. За 14 години академична кариера там, достигнах до главен асистент. През 1984 г, придобих специалност „Фармакология“, Мои учители бяха професорите по фармакология Делчо Желязков и Петко Узунов. Такива си остават и до днес.
    През 1987 г преминах в Катедрата по Психиатрия и Медицинска психология на Варненския Медицински Университет като научен сътрудник по психофармакология. Наред с участието ми в проучвания на нови лекарства в психиатрията, водех клинични случаи на стационарни пациенти като ординатор в Женско отделение на Психиатрична клиника към Медицински Университет – Варна и полагах изпити върху колоквиуми за специалността “Психиатрия”. Специалист по психиатрия станах през 1991 г. По него време много се гордеех с теоретичните си познания по фармакологията на психотропните лекарства и имах прекалено големи очаквания за реализация в клиничната фармакотерапия. В реалността обаче, нещата се оказаха други. За година – две клинична работа с пациенти се убедих, че психотропните лекарства оказват влияние върху функциите на психиката по начин, различен от този на лекарствата употребявани в другите медицински дисциплини. Много често повлияването на болестните симптоми на моите пациенти не беше в пряка зависимост както от рецепторния профил, така и от дозите на лекарството. В предишната катедра бях свикнал да възприемам фармакологията като точна наука и тези разминавания между теория и клинична практика силно ме озадачаваха. В края на 1989 г. окончателно стигнах до убеждението, че между биофизичните, биохимични и неврофизиологични процеси на нервната тъкан и психичната функция на мозъка няма знак за равенство.

Тогава се обърнах към психоанализата.
Беше лятото на 1990, когато от една сергия си купих книгата на Фройд “Въведение в психоанализата”. Още от първите редове разбрах, че съдбата ме е докоснала. Сигурно така се чувства новороденото, когато вижда светлината за първи път. Да, това определено беше моят нов свят, моята нова религия. Може би не на всеки се случва, но аз бях щастливец да преживея усещането, че съм открил за себе си нещо, на което мога да се посветя изцяло. Възприемах психоанализата едновременно като наука и като религия. Исках всичко да разбера и го разбирах. Исках във всичко да вярвам и вярвах. Всичко ми се виждаше толкова просто и едновременно велико. Не можех да се откъсна от текстовете, спрях да чета дори и вестници за едно кратко време, помнех цели странници наизуст. И още ги помня.

Контакти:

Варна, 9000, бул. Владислав Варненчик № 10(над кино Палас)

Тел. (052) 615-671

GSM: 0898/561-620

e-mail: [email protected]; [email protected]

Назад към терапевтите ВАРНА