Проблеми
През хилядолетията, откакто човек е започнал да отглежда различни селскостопански култури, правило му впечатление, че някои разположени в непосредствено съседство растения имат едно спрямо друго „враждебно“, „приятелско“ или „равнодушно“ отношение. Преди две и половина хилядолетия ученикът на Аристотел Теофраст, когото наричат баща на ботаниката, в обширните си трудове посочва примера за пагубното влияние на лобудата върху люцерната. Друг бележит ботаник – Плиний Стари, в своята „Естествена история“ подробно описва случаи за същото въздействие на лаврата, зелето и ряпата върху лозата, ако се намират в непосредствено съседство.
Симпатии и антипатии между растения…На пръв поглед нещо невероятно. Но…поставете в една ваза нарциси и момини сълзи и те бързо ще увяхнат. Взаимно се „потискат“ люляк и теменужки, лалета и незабравки. Цветята увяхват по-бързо и в съседство с плодове.
И в естествената ливада цветята и тревите се подбират по „симпатии“
Съвместимост и несъвместимост се наблюдава и при зеленчуковите и градинските култури. Благотворно влияние върху съседите си оказват грахът, фасулът и изобщо бобовите култури. Лозата добре съжителства с градинската теменуга, като поема част от аромата й в плодовете си. Ленът пък не се погажда с пролетните зърнени култури и не е добър предшественик за тях
В наше време учените вече дадоха обяснение на подобни явления, забелязани от хората през хилядолетната практика. Изучаването на взаимодействието между растенията посредством образуване и излъчване в околната среда на различни химични съединения стана важен раздел на биологията, обособил се в самостоятелна наука, наречена алелопатия (от гръцки: алелон – взаимно, и патос – страдание).
При формиране на цветни лехи в паркове и градини се вземат под внимание принципите на алелопатията
„Химически облаци“
И така при жизнената си дейност растенията не само поглъщат различни вещества от обкръжаващата ги среда, но и от своя страна отделят редица съединения в газообразно, капковидно или твърдо състояние. Всички добре познаваме ароматите на цветята, на градините, ливадите, гората. Сред отделяните химически съединения има разнообразни физиологически активни вещества от типа на витамините, антибиотиците, ферментите, хормоните, а също етерични масла, гликозиди, фитонциди, обединени под общото название колини. Количеството от отделяните от растенията вещества понякога достига съществени размери. Например само за един хектар иглолистна гора отделя около 30 кг етерични масла. А цялата растителност на планетата всяка година излъчва в атмосферата 175 милиона тона етерични масла.
Тези разнообразни химически „облаци“ служат, от една страна, за да защищават растенията от болестотворни организми, а от друга – да оказват влияние върху съседната растителност. Защото разнообразните продукти, отделяни от цветовете, листата и корените на растенията, съдържат вещества, които потискат или стимулират жизнените процеси в съседните „събратя“. В сложното растително „общество“ всяко растение се явява едновременно и в ролята на донор, и на акцептор, тоест разпространител и уловител на тези продукти.
Учените обясниха много загадки на алелопатията. Бялата акация например потиска другите съседни видове, като отделя голямо количество дъбилни вещества. В иглолистната гора окапалите иглички спъват развитието на много видове растения. Пелинът задушава съседите си с помощта на веществото абсинотин, а углонът, съдържащ се в листата на ореха, забавя растежа на картофите, дините, пъпешите, някои плодни и други растения. Плодовете ускоряват увяхването на цветята с помощта на отделения от тях етилен. Плевелът троскот, чиито мощни коренища достигат няколкостотин линейни километра на един хектар, отделя в почвата вредното вещество агропирен, което потиска не само растежа на културните растения, но и поникването на семената им. Но и културните злакови растения съвсем не са беззащитни пред плевелите. Пшеницата може да унищожи блатната тръстика, а ръжта –
плевелния див овес.
В силна, гъста нива плевелите не виреят
Загадките на алелопатията
Интересни резултати са получени от група украински учени начело с бащата на съветската алелопатия академик А.М.Гродзински. Те изследваха и описаха механизма на борбата на културните растения с плевелите с помощта на отделяните от корените им фитотоксини, които изпълняват ролята на естествени хербициди. Ето защо например в гъста и силна пшенична или ръжена нива трудно виреят плевели.
Огромно е значението на отделяните от растенията химически вещества за защита против различните насекоми – вредители и възбудители на болести. Например ароматната герания (мушкато) в саксия на прозореца предпазва от вредители всички останали цветя. А пеперудите заобикалят отдалече обожаваното от тях френско и цариградско грозде, ако край тях расте мента. Толкова опасният и трудно уловим вредител, като поповото прасе, избягва дори да се приближи до карамфила.
Но може би най-впечатляващи и трайни алелопатични връзки се наблюдават в гората. Естествената гора – това съвсем не е случайно струпването на различни видове дървета и храсти.
Гората не е безразборно струпване на различни видове дървета и храсти
Наред с природно-климатичните условия за развитието на отделните видове важна роля играе и съвместимостта между тях. Според изследвания на съветски учени добре съжителстват обикновената калина с дребнолистната липа, жълтата акация с червения бъз, брезата с обикновения бор. Интересно е, че за липата, която потиска акацията и бъза, влиянието на тези растения върху нея е благоприятно.
За да бъде по дълго букетът свеж, трябва да се подбират цветя, които взаимно се понасят.
