Стъпки в огъня
Как бизнесът и науката обясняват ходенето върху жарава
30 Юли 2012 12:55
0
принтирай
|
текст
Почти всеки пиян руски турист, дръзнал да стъпи в жаравата, за да демонстрира свръхестествените си умения, знае за какво иде реч. Но въпросната случка се разиграва далеч на запад от българското Черноморие – в американския град Сан Хосе. По време на мотивационен семинар 21 души получават изгаряния от втора и трета степен в опита си да преминат по пътечка от нагорещени въглени.
Пред Associated Press организаторът на събитието – мотивационният гуру Антъни Робинс оправдава „малкото жертви“ с броя на невредимите – в същия ден през жаравата минават 6000 души! Как се случва така, че едни оцеляват, а други не в опасната игра на ходенето по огън?
За да отговорим на въпроса, трябва да се обърнем към физиката. Най-важното: ходенето по въглени не е магия, въпреки че мистическите и паранормалните обяснения на този феномен имат многовековна история и са популярни до днес. Семинарът на Робинсън например се нарича „Освободи вътрешната си сила“ и струва 2000 долара. Между другото, този човек е автор на бестселъра у нас „Неограничената власт на изкуството да владееш себе си“. По-важното е, че участниците наистина повярвали на американския психолог-предприемач и това личи от ентусиазма им след преживяното:
„Невероятно на какво е способен разумът, когато се окаже в правилното състояние“, казва през сълзи един от тях. „Трябва да осъзнаеш своята вътрешна сила и просто да се концентрираш в ходенето по огън“, щастливо заявява друг.
Изглежда, магията не се крие в това, че петите на 6000 души останали невредими, а как „великият мотиватор“ Робинсън успява да им измъкне по 2000 долара. Това обаче е друга тема.
Антъни Робинс.
Своеобразното нестинарство няма нищо общо с победата на разума над материята. Неговото обяснение е чисто физично и зависи от скоростта на предвижване по горещите въглени. „Тайната“ на ходенето по огън е свързана със свойството топлопроводимост. Когато учените говорят за топлопроводимостта на обекта, те имат предвид неговата способност да предава топлина на друг обект, с който той има контакт. В настоящия случай става въпрос за предаване на топлина от горещите въглени към босите крака.
Въглените са изградени почти изцяло от въглерод, който е много лош топлопроводник. Металите например са много по-добри в това отношение и всеки, който някога се е изгарял от нагорещена ютия или тиган знае много добре за какво става въпрос.
Робинс мотивира участниците в семинара, докато жаравата се готви.
Това, което спасява вашите крака от изгаряне е защитният слой пепел, който също не е добър проводник на термична енергия. Вече знаете, че пепелта не излъчва топлина, но не забравяйте, че въглените все пак остават горещи и ако се забавите, ще последвате съдбата на ентусиастите от Сан Хосе.
Но в никакъв случай не тичайте! „Смята се, че най-добрият метод е бързото ходене, при което крачката не отнема повече от половин секунда. Така за жарава, дълга четири метра, всеки крак ще докосне въглените за около секунда“, разкрива физикът Дейвид Уили от университета в Питсбърг, който често ходи по огън или стъкло пред своите студенти, за да им обясни физични явления.
Много е вероятно както онези 21 души, така и пияните руснаци по Черноморието да получават изгаряния, защото прекарват прекалено много време в „осъзнаване на вътрешната си сила“. Ако се съсредоточат върху това да се махнат по-бързо от жаравата, вероятно няма да имат подобни болезнени последствия.
Кирил Беспалов
Тагове: ходене по огън жарава нестинарство Антъни Робинс
