Всички ще умрем, какво по-хубаво от това
Защо да се страхуваме от смъртта, та тя е навсякъде около нас
17 Август 2012 14:20
0
принтирай
|
текст
През 2005-а година Стив Джобс посещава Станфордския университет, където изнася лекция пред дипломантите. Те знаят, че създателят на Apple преди няколко месеца е получил ужасяващата диагноза „рак на панкреаса“ и не очакват от него жизнерадостна лекция. Докато сетивата им се раздвояват между възхищението и състраданието, Джобс им дава най-важния съвет: „мисълта за това, че скоро ще умра е най-важния инструмент, който ми помага да взимам сложни решения в живота“. Всъщност геният на потребителските технологии казва една стара истина: рано или късно всички ще умрем.
Накои учени се опитват да намерят начин да открият безсмъртието, което сигурно е прекрасно, но изследователите реалисти се концентрират да помним, че вечен живот няма, пише сайтът Wired. Трябва да отбележим, че подобно твърдение невинаги е звучало шокиращо. Да вземем идеята “memento mori”, което не означава „помни морето“, както наскоро се пошегува Любен Дилов-син, а „помни смъртта“. Според легендата в Древен Рим генералите победители заповядвали на робите си да повтарят тази фраза, за да постигнат смирение. Писателят Мишел де Монтен смятал, че неговите колеги са длъжни да творят пред прозорец, който гледа към гробища, защото така най-добре се прояснявала мисълта. „Нека да лишим смъртта от нейната уникалност, нека да си я спомняме, нека свикнем с нея“, призовава той.
Буда също съветва своите монаси да медитират сред мъртви тела, за да не забравят никога, че самите те са само плът и кости.
Но днес не е така. В съвременния свят ние успяваме да скрием смъртта зад стените на болниците и погребалните агенции. Колкото по-развито и безопасно е едно общество, толкова по-силен е страхът от края на земния живот.
Напоследък обаче с помощта на интернет идеята, че смъртта не трябва да бъде табу, се завръща. Тук изобщо не става въпрос за шегаджийските сайтове от рода на Death Clock, които измерват колко дни и години ви остават до сетния ден, отбелязва Wired.
Днес животът ни минава през активното използване на социалните мрежи, но какво се случва с нашите данни, когато умираме? Социалните мрежи по принцип не предоставят паролите на починалите на роднините им. Затова някои услуги дават възможност този избор да се направи предварително. Нещо като декларацията за донорство в здравната книжка. Приложението за Facebook ”IfIDie“ или „AкоУмра“ ви дава възможност да оставите последните си думи в случай на трагичен завършек. Случайно или не, но всички тези инструменти ви напомнят за неизбежното и се противопоставят на дълбоко заложено психологическо явление, наречено от Ърнест Бекер „отрицание на смъртта“.
Освежаващата идея за Memento mori се завръща и извън интернет. В Лондон например се събира колективът Death Cafe, чиято цел е да „разбере повече за смъртта и по този начин да помогне на хората да изживеят своя тленен живот, колкото се може по-добре“. Идеята е на швейцарския социолог Бербард Кретаз, който искал да преодолее тираничната тайнственост на смъртта.
Съгласно друга научна теория – „управление на ужаса“, нашите опити да отклоним мисълта си смъртта обяснява много психологически феномени – от фанатизма до пушенето. Както сочат изследванията, ние ставаме по-агресивни или раздразнителни по простата причина, че краят на нечии дни предизвиква в нас шок.
„Правилните“ напомняния за смъртта могат да ни помогнат да се концентрираме върху наистина важното и да ни направят по-добри. Според друго ново изследване хората, които се разхождат в гробищата са много по-склонни да помагат. Изглежда аурата на смъртта ги прави по-добри, завършва Wired.
източник: Wired
Кирил Беспалов
Тагове: memento mori безсмъртие смърт
