Много пъти съм била запленявана от някоя турска рецепта, а не е имало кой да ми преведе какво точно трябва да се вложи за да се постигне желаният резултат:) Попаднах на тази, разглеждайки ето тук и бях възхитена от вида на това прекрасно десертче. Чичо гугъл обаче не можеше пак да ми преведе точно какво се прави и се почна едно ровене по клиповете в нета, докато не стигнах до Ути, но и тук ударих на камък. Гостът му, добър турски готвач в ресторант у нас, тъкмо да довърши рецептата и водещият реши, че предаването трябва да свърши, предполагайки се, че би трябвало зрителите да са разбрали как става. Да, да, ама не:))) То силен вятър и луд кон нищо не ги спира, пък мен два пъти, та се втурнах аз да си правя сладкиша, пък все нещо щеше да излезе. След като знаех съставките, края можеше да си го измисля и сама:)
В буквален превод казан диби означава дъното на казана, доколкото разбрах, но след като изпълних рецептата мога с чиста съвест да кажа, че превода може да бъде и „загори тенджера“:)
Ето какви ги върших в полуда, сякаш злато ще добивам, но пък беше интересно, различно и вкусно:)
Нужни са ви:
1 литър прясно мляко;
1 пакетче ванилена захар;
15 с.л кристална захар;
2-3 с.л. пудра захар;
100 гр. (4-5 с.л.) оризово брашно, може и нишесте;
краве масло за намазване на съда, в който ще се приготви десерта;
Първо трябва да се намаже хубаво с краве масло малка тавичка, желателно е да е тефлонова или алуминиева, не като моята на снимката емайлирана, защото така няма да залепне сладкиша за тавата. После се наръсва отгоре хубаво с пудра захар, така както се набрашнява тава при печенето на някои тестени изделия.
Слагате млякото да кипне на котлона, като предварително заделите от него около 200 мл. за да разтворите в тях кристалната захар с ванилената и оризовото брашно. След като млякото кипне, прибавяте другите съставки и бъркате на котлона, докато се получи хубаво оризово кремче, което става на вид както нишестените кремчета. Веднага след като се сгъсти го изсипвате в тавата, а самата тава слагате на слаб котлон и почвате да я въртите отгоре, докато пудрата захар и кравето масло се карамелизират отдолу под кремчето.
С помощта на една шпатулка оформих, след като се постегна малко крема в тавата, хубав ръб на сладкишчето. Тавата я разходих по всевъзможни позиции над котлона, за да съм сигурна, че отдолу навсякъде има карамел, но отгоре не личи много, много как са нещата там отдолу, та загорих тенджерата:) Сигурно с практиката става много по-лесно, но като за пръв път стана добре.
След като по стените на тавата се появи оцветяване от карамелизирането, свалете я от котлона и я сложете в друга по-голяма тава, в която налейте студена вода и оставете сладкиша да изстине хубаво, защото предстои да се свива руло.
Голяма изненада ме чакаше после, когато трябваше да свия руло от оформилият се карамелизиран блат:))) Въоръжена със шпатула и голяма доза любопитство почнах от единият край и си мислех, че няма да мога да стигна до другият, но все пак успях:) Другият път като го правя това сладко специална алуминиева олекотена тава ще си купувам за него:) След като свих рулото го наръсих обилно с канела и оставих в хладилника да стегне хубаво.
Сложих отново в хладилника и на другият ден вече се чудех как пък се прави каймака, с който се гарнират доста от турските десерти, но това вече не го умея и още не знам как става, та затова си сложих една топка сладолед и си хапнахме сладко сладко:)
В главата ми обаче не ми даваше мира мисълта, как ли ще е на вкус този десерт, ако го бях направила така, както го беше направила мацката от сръбския сайт и на другия ден сложих тенджерите отново да опитам и така:) По турските клипчета видях само горният метод, но из българското нет пространсто се намирт и примери за приготвянето на десерта във фурната, просто нямаше начин да не опитам:)
Кремът е същият, но този път намаслих огнеупорни купички, наръсих ги с кристална захар и ги бутнах във фурната да се карамелизира захарта. Малко попрекалих с процедурата, защото си оставих работата и пак се бях гмурнала във фейсбука, но не се отказах:) Насипах си крема вътре, сложих купичките в тава с вода и запекох във фурната като кремкарамел докато порозовя отгоре. После прибрах, след като поизстина кремчето в хладилника и на другият ден благодарение на маслото, просто обръщате купичката в една чиния и тя мигом остава празна, а в чинията се появява една карамелена красота:)
Впечатленията ми са, че и в двата случая вкуса е еднакъв и наподобява оризов пудинг със силен карамелен аромат. Не напразно някои наричат този сладкиш турски крем карамел, но не е същото, само на външен вид наподобява. Колкото и да ви го описвам през екрана не мога да ви почерпя освен виртуално, остава вие сами, ако имате толкова хъс като мен да си го спретнете у дома някоя неделна утрин:)
Да ви е сладко!
