Православни светци и празниците им (1 част)
Интересна статия в две части относно по-популярните православни светци и техните празници, професии, които покровителстват и народни обичаи, които българите спазват на съответните дати. Започваме с първата дата в календара:
Св. Василий – Васильовден
1 януари
На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. Младият Василий се обучава в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис.
Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий.
Самото сурвакане е продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. В дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас.
То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Богоявление и Йордановден
(6 януари)
На 6 януари българите отбелязват големия християнски празник Богоявление. Смята се, че на тази дата Исус Христос е
бил покръстен от Йоан Кръстител във водите на свещенатарека Йордан. В деня на празника след службата в църквата
свещеникът благославя и хвърля кръст във вода – река, езеро или море. Според традицията след кръста се спускат само
момци и се счита, че младежът, който стигне до него пръв и го извади, ще бъде здрав и щастлив през цялата идна
година. На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Йонко, Йонка, Данчо, Данкa, Божидар, Божидара, Богдан,
Богомил.
Ивановден – Св. Йоан Кръстител
7 януари
Именици: Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян
Свети Йоан Кръстител се нарича още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно“.
Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.
Св. Антоний
17 януари
Роден е през средата на трети век в малко село в Среден Египет. Особеното му религиозно призвание се изявява още в ранна възраст. Останал сирак на около осемнайсет години, той решава да се посвети изцяло на Бога.
Озарен от неземно познание, неукият старец, който се е обяснявал с гърците посредством преводачи, съумява с мъдро и властно слово да наставлява всички по пътя на спасението. С верен усет той защитава потиснатите и неоправданите и изобличава несправедливите. Дори на св. цар Константин Велики, който се отнася до него с писмо, той напомня за Страшния съд и за дълга му да бъде правдив, съвестен и безпристрастен.
Светецът достига до 105-годишна възраст. Почива с радостно, с просветлено и чисто лице, като едни от последните му думи са били: „Нека всяко ваше дихание да бъде за Христос. Вярвайте в Него!“.
Със своята саможертвеност светецът ни учи също така, че благата земни не трябва да бъдат основна цел в живота, но средство за преумножаване даровете на духа.
Антоновден се чества на 17.01- празнуват всички, кръстени на св. Антоний с имена Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.
В народната традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за „белята“, за „лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Свети Атанасий
18 януари
Той е роден през 295 г.
Духовен наследник и продължител на делото на Свети Антоний е друг светец също произлизащ от Египет. Става дума за Свети Атанасий. За разлика от Св. Антоний, Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се увличал по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър.
Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е Св. Атанасий свикват църковен събор в град Тир. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес.
Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.
В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание той се отдава не само на евангелска проповед, но на житиеписание. Той пише житие посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний.
След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І. 376г. на 76 годишна възраст.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката.
В народните вярвания св. Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.
На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Насо, Наска, Наско.
Свети великомъченик Теодор Тирон (Тодоровден)
Празникът е в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон. Чества се съботният ден от първата седмица на Великия пост.
Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане тайна.
Легендата разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с когото говори, и Свети Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взели никаква храна от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца.
Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички конно състезание – кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Гостува се на именниците. На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.
Св. Лазар – Лазаровден
8 дни преди Великден
Денят на Св. Лазар е голям празник за българите. На този ден – 8 дни преди Великден, се “лазарува“. Обичаят символизира порастването на момичетата и превръщането им в жени. Празникът предвщава и събуждането на природата за предстоящото лято. На този ден празнуват всички с имената Лазар и Лазарина.
В църковния календар празникът се свързва с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
Според евангелието когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Щом Христос се връща, заварва сестрите му неутешимо да скърбят и „вдига“ покойника в четвъртия ден след неговото погребение, в знак и на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа.
Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. Така чудото станало непосредствен повод за смъртната присъда на Христос. Именно затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания).
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество – единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На днешния ден църквата отбелязва и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
Св. Георги Победоносец – Гергьовден
6 май
Християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година. Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Но той се преборил с чудовището, като го пронизал с меча си.
Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
В памет на Св. Георги (от гръцки „земеделец“) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Празнуват хората, носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.
Св. равноапостоли Константин и Елена
21 май
Свети Константин бил император на Византия през IV. Век. Историята го помни като владетелят, който въвежда християнската религия като официална във Византия. Елена е била негова майка – известна е с това, че благодарение на нея са построени много манастири и църкви. Освен това Елена е открила къде е живял Христос и дори кръста, на който е бил разпънат. След смъртта и на двамата, църквата ги канонизира за светци.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес.
Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.
В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Да е честит имения ден на Константин, Елена, Костадин, Костадинка!
Св. св. Кирил и Методий
11 май, 24 май
Именици: Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий
Още в най-старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на светите братя – 14 февруари за св.Кирил и 6 април за св.Методий. За техния общ празник, 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век. Тази дата се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.
През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на св.св. Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Първото честване е организирано от Найден Геров през 1851 г. в Пловдив.
В днешни дни 11 май се отбелязва като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.
Светите братя Константин и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
Светите равноапостоли Петър и Павел
29 юни
Да е честит имения ден на Камен, Камена, Кремена, Павел, Павлин, Павлина, Патриция, Петрана, Петър, Преслава!
Празникът на двамата светци се чества тържествено в един и същи ден.
Според вярванията светците Петър и Павел са братя близнаци. Две седмици преди празника се пости. Вярва се, че св. Петър е райски ключар и пазител на райската градина. Неговият по-голям брат близнак св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата. Може да предизвика страшни горски пожари, градушки и наводнения.
Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава „камък“, му било дадено от Исус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си заедно с ап. Павел. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей – член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е „апостол на езичниците“. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.
Според народната традиция на Петровден не се извършва важна земеделска работа. Жените месят специален хляб и берат ябълки „петровки“, след което ги отнасят в църквата. След като свещеникътги освети, домакините ги раздават на съседите си за здраве.
