Трети Бдински полк в Балканската война 1912-1913 – част 2
История –
Войни
Във войната с Турция, която се води от Балканския съюз – България, Гърция, Сърбия и Черна гора, Трети пехотен Бдински полк е в състава на първа бригада на шеста пехотна Бдинска дивизия. В сраженията при Лозенград, Люлебургас – Бунархисар и Чаталджа е в разпореждане на 3-та и 1 -ва армии. На тези две армии се пада да нанесат главният стратегически удар по тунджанското направление Ямбол – Елхово – Лозенград – Караагач – Чаталджа. След обявената мобилизация на 17 септември, Трети Бдински полк в четиридружинен състав, който включва 47 офицери, 5 лекари, 4 чиновници, 172 подофицери и кандидат-подофицери, 4 586 ефрейтори и редници и 572 коня, започва съсредоточаването си.
На 25 септември той е изпратен тържествено от Видин, като Видински митрополит Кирил отслужва молебен, а кметът на града Димитър Балев пожелава добър път. При с. Видбол е направена арка, а на моста при с. Гурково войниците са изпратени с хляб и сол. Оттам нататък полкът се движи през селата Арчар, Крива бара, Габровница, Криводол и стига до Враца, откъдето по железниците се придвижва до Ямбол и Елхово. Придвижването до границата става в два ешалона, като заповедта предвижда настъпление в посока към село Ахатлий – Дерекьой, и достигане до линията Ахатлий – Майкоч. Предвид общото отстъпление на турските части, Трети Бдински полк настъпва в направление Лозенград – Асанбейли и на 15 октомври достига до с. Татаркьой, като с това той е подготвен за предстоящото сражение при Люлебургас – Бунархисар.
В първите боеве на 15 октомври бдинци достигат източните покрайнини на Люлебургас, но, отчитайки противниковото превъзходство, се оттеглят. На следващия ден те са в стремително настъпление,ръководени лично от командира на първа бригада полк. Кантарджиев и преминават река Караагач. По този начин е осъществен пробив в противниковото разположение, което довежда до всеобщо отстъпление. Така тактическият успех се превръща в оперативен. Тази операция е кулминационната точка в развоя на военните действия от първия период на войната. Тоталното поражение на турските войски и паническото им отстъпление създават благоприятни условия за завършване на войната с минимални жертви и в кратък срок, но главното командване не се възползва от така добре сложилата се ситуация и спира настъплението. Имайки предвид решителното сражение на Чаталджанската позиция (тя се намира само на 47 км от Цариград), бдинци извършват тежък марш-маньовър по силно разкаляни пътища и на 4 ноември заемат позиция при с. Езетин. В завързалото се сражение Трети Бдински полк постига успех, като някои роти дори достигат до окопите на турското укрепление, но на следващия ден цялата дивизия е прикована и е принудена да се върне на изходните позиции.
Вина за провала на това сражение носи главното командване, което започва настъплението без план и неотчитайки умората, големите загуби и падналия дух.
Междувременно, когато бдинци са на позиция при с. Езетин, фанатизирани турски доброволци с надписи на фесовете „Смърт или София“ извършват две последователни нощни нападения, които са отбити от бойците на 3-ти и 15-ти полкове, но тук пада убит командирът на полка полк. Георги Тенев. виж още за полк. Георги Тенев С тежките сражения при Чаталджа завършва и първият период от войната. По време на първото примирие бдинци са в охрана на десния фланг на 1-ва армия. За този период, 5-20 октомври, загубите на полка възлизат на 270 убити, 1754 ранени, 305 изчезнали, от които само при Чаталджа – 69 убити, 825 ранени, 119 изчезнали.
При подновяване на военните действия при Чаталджа Трети Бдински полк е на позиция при с. Кадъкьой. Целта на това ново настъпление е да се отвлече вниманието на турското командване във връзка с щурма на Одрин. В първите дни полкът е в състав за маневриране, но на 16 март 1913 г. заема позициите на 37-ми пехотен полк след катастрофалното поражение при Арнауткьойската позиция. В отбранителните боеве при селата Ялос и Кшастро бдинци са в крайно неблагоприятна обстановка. Срещу тях е многочислена пехота, а откъм морето са подложени на артилерийски обстрел от военни кораби. Независимо от тежките условия, бдинци отблъскват последните атаки на 17, 18, 25 март и на 1 април (в деня на примирието).
За двата периода на войната Бдинци понасят големи загуби – 352 убити, 2 070 ранени, 311 изчезнали. За безумната храброст на войниците свидетелстват думите на командира на 1-ва бригада полк. Кантарджиев: „През време на примирието в частни срещи някои от турските офицери изказали удивлението си от храбростта на бдинци. На 18 март били атакувани от цялата първа дивизия и пак се задържали на позицията. За това твърдо държание на полка турците го нарекли „дели 3-ти полк“ (безумна храброст). Тодор ДИКОВ вестник Видин брой 66 20-23 септември 2012г
< Предишна
Следваща >
