За два дена 895 човека подкрепиха Фейсбук-групата В подкрепа на Ангел Грънчаров, създадена да реагира против политически мотивираната кампания за моето уволнение.
Благодаря на всички – благодаря ви, приятели, от цялото си сърце! Чувствам се окрилен, понеже тази подкрепа я приемам не просто като подкрепа на моята персона, а като близост спрямо ценностите, които са ме вдъхновявали цял живот!
Невероятно е да почувстваш, че не си самотен в усилието си, че има и у нас неща като човешка солидарност, духовна съпричастност, гражданско съзнание, готовност за единодействие в името на по-висши и дори възвишени, достойни за човека и гражданина цели!
Това усещане ми вдъхва сили да продължа да работя за всичко онова, за което съм работил толкова години!
Благодаря ви още веднъж!
ЗАБЕЛЕЖКА: В тази връзка искам да приведа тук знаменателните думи на един приятел от Монтана (Петър Каменов), който, за да ме поздрави, ми написа снощи следното:
Както върви подписката ще се съберат повече подкрепили Ангел Грънчаров, и то от елита на нацията, отколкото АЕЦ „Белене“!!!
Това, разбира се, е приятелска шега. В училището, където съм се превърнал в непоносим „народен враг“ в очите на началството, положението сега-засега е спокойно, което вещае нов, съкрушителен удар!
Новината е, че човека, който бяха назначили да води отнетите от мен часове, е напуснал – и сега-засега учениците няма кой да ги занимава; някои от тях, които, според версията на началството уж бяха писали „жалба“ срещу мен, сега идват да ме молят аз да почна да влизам в часовете им, а един ученик от тия класове вчера дойде в мой час, поседя, ей-така, за да види какво учим…
Хубав ден желая на всички!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
