22.10.2012
Ако обичате гризачите, ако търсите домашен любимец, който бихте могли да опитомите, ако искате да се радвате на някоя сладка муцунка всеки ден, може би джербилът ще спечели сърцето ви от пръв поглед. Макар и да прилича на хамстерите и мишките, той се отличава значително от тях. Съхранил в себе си екзотиката на далечния Изток, джербилът впечатлява с вида си, а минималните усилия, които се изискват за отглеждането му несъмнено увеличават популярността му на Стария континент.
Преди да предприемете най – важната крачка – вземането на джербил, е добре да се информирате за особеностите при неговото отглеждане. Не по – малко важно е и избирането на подходящо животно. Препоръчва се отделянето на младия джербил от майката да стане на възраст около 2 месеца. Закупеният по – късно джербил може да живее твърде кратко при новите си стопани, тъй като средната продължителност на живот на тези гризачи е между 3 и 5 години. Преди избора на животното трябва да се обърне внимание на всички онези издайнически фактори, посочващи че животното не е напълно здраво. Жизнените джербили са активни и през деня; ушите, очите и носът им са чисти и не секретират. Зъбите имат жълт оттенък, не са прекомерно израснали и не се наблюдават счупвания.
Тъй като джербилите са изключително социални животни, е желателно е да бъдат отглеждани на групи или поне на двойки. Оформянето на една такава двойка обаче не винаги е успешно по редица причини. Женските джербили трудно понасят да бъдат отглеждани заедно. По – добро съжителство се наблюдава между два мъжки или двойка джербили от различен пол. За предпочитане е двете животни да се познават още от малки, но ако това не е възможно трябва да се прибегне до опознаване от разстояние, за да бъдат избегнати конфликти и наранявания. Единият вариант е мъжкият джербил да бъде закупен първи и впоследствие да му бъде представена женската, а другата възможност е двата гризача да започнат съвместното си съжителство още в началото. За целта е нужно техният контакт да бъде ограничен чрез поставяне на телена преграда през средата на клетката, което да позволява зрителен контакт и взаимно подушване, но не и сбиване и нараняване.
(2 част – прочети тук)
Ралица Грънчарова
