След успеха на статията 5 бизнес идеи за 2012 година, реших да ви споделя още една идея за бизнес, която може да се реализира у нас.
Скоро яли ли сте домат, който има вкус на истински, току-що откъснат от градината на баба и който може да изядете само със крайче топъл хляб и домашно сирене. А сочна и месеста праскова, откъсната от двора на съседа. А скоро пили ли сте прясно мляко, което се разваля, а не стои в хладилника със месеци, без нищо да му стане.
Въпросът, който възниква е „Какво ще направите, ако нямате къща с градина, но все пак искате на масата си да имате пресни и вкусни плодове и зеленчуци, а не от онези пластмасовите от близкия супермаркет?”. Отговорите на този въпрос са общо взето два.
Първият е да си ги купите от бабата пред блока, която сама си ги е отгледала на село. Но, този ресурс е бързо се изчерпва, а и няма гаранция за произхода на стоката (в ЕС сме все пак ). Вторият вариант са сертифицираните био плодове и зеленчуци, които са с доста надути цени, заради ограниченото производство и скъпата процедура по сертифициране. Тогава, какво правим?
Хранителна общност
Третата възможност е солидарното земеделие или такова, подкрепено от общността. Именно това е и моята бизнес идея. Нека я наречем Хранителна общност. Идеята не е нова. Този тип земеделие е възникнало през 50-те години на миналия век в САЩ и Япония, а след това се е разпространило и в някои европейски страни. Аз за първи път я видях преди около 4 години в Италия. Засега у нас тази практика се възприема по-скоро като вид социална дейност, но аз вярвам, че има бъдеще и като бизнес и по-точно като социално отговорен бизнес.
История на българското земеделие
Преди да преминем към бизнес модела, нека си припомним историята на българското селско стопанство. Земеделието винаги е било е един от основните отрасли в България. Дори, по време на комунизма, ние сме били основни износители на зърно и зеленчуци за останалите страни от Източния блок. След 1989 год. бързата урбанизация и доста грешни управленски решения доведоха до почти пълното разрушаване на българското земеделие.
Последните няколко години се забелязва леко раздвижване в този отрасъл благодарение на парите от ЕС, но все още има хиляди декари плодородна земя, която не се обработва. В същото време, хората в градовете ядат предимно вносни плодове и зеленчуци с ниско качество и без никакъв вкус. Това, заедно с доста вредното влияние на продукти, като мазната баничка, пицата и хамбургера (плюс много мазнини и сол) директно води до влошаване на здравословното състояние на градския човек. Знаете ли, че всяко трето дете в България страда от астма, алергии или хронично заболяване? Тези заболявания са причинени също от нездравословен начин на хранене.
Кошница с чисти продукти
Изчезват бавно, неусетно дори
Другият проблем – обезлюдяването на селските райони също може да се спре или намали с реализацията на тази бизнес идея. Поне това показват данните от другите страни, където има хранителни общности. А в България този процес е наистина доста ускорен – над 100 български села умират всяка година и хиляди декари земя остава необработваема, защото недомислици в законодателството и разни престъпни „синдикати” на прекупвачи пречат фермерите да продават директно на пазара. В същото време у нас се продават ябълки от Йордания и домати от Испания.
След като видяхме причините за възникването и развитието на такъв тип хранителни общности, нека се опитаме да определим какъв е потенциалния клиент на този бизнес. Очевидно трябва да живее в някой по-голям град, защото в селата и малките градове хората сами си произвеждат чисти плодове и зеленчуци, а и да не произвеждат, си ги купуват от техните съседи.
Основните клиенти ще са активни млади хора и семейства с малки деца, които се интересуват от здравословното хранене и природосъобразния начин на живот. На този профил отговаря една сравнително устойчива група от хора, която се увеличава непрекъснато. За съжаление, само малка част от тях могат да си позволят да купуват био-сертифицирани продукти, поради високата им цена и ограничената им дистрибуция. А и повече от 95% от тези продукти в България са внесени.
Био-ферми или…
Вече дефинирахме потенциалния клиенти и продукта, който ще получи, сега да разберем кои ще са доставчиците на този продукт. Логично е това да са ферми, разположени в екологично чисти райони близо до потенциалните клиенти. Не е необходимо да са в отдалечена на стотици километри местност в Родопите, може да е в някое близко село на 50-ина километра от града. Има доста такива. Самата ферма може да е съвсем малка, само с няколко работници. Дори може да не е обособена като ферма, достатъчно е да има няколко ентусиазирани работливи хора с малко плодородна земя. Ако фермата има био-сертификат – добре, но той не е задължителен, дори може да се окаже пречка в някои случаи.
Хранителна общност
Бизнес модел
След като имате продукт, пазар, клиенти и доставчици, остава лесната част – да определите бизнес модела. Има много варианти, но аз ще ви кажа този, които се е наложил по света. При него група домакинства „инвестират“ авансово във ферми с чисто производството, които редовно да им доставят пресни плодове и зеленчуци. Периодично произведеното се разпределя поравно между всички участници в хранителната общност и по този начин се споделя както богатият урожай, така и рискът от лоша реколта. Нека се запознаем с този бизнес модел стъпка по стъпка:
Стъпка 1: Събиране на хранителната общност
Най-лесния вариант да създадете такава неформална хранителна общност е да направите сайт, който да разяснява каква е идеята и как всеки може да се включи. Междувременно, могат да се организират няколко срещи на живо с потенциалните клиенти, на които да се представи идеята и да се събере информация какви точно продукти биха купували хората от общността.
Стъпка 2: Среща с фермери, които отглеждат чисти плодове и зеленчуци
След като вече имаме потенциални клиенти, обединени в хранителна общност, е време да намерим точните хора, които да произвеждат желаните продукти. Започнете да търсите в селата, които са близо до вашия град, първо по-близките, а след това и по-далечните. За да е ефективна системата на доставките, фермата трябва да е на максимум 100-150 км. Говорете с хората в тези райони, питайте ги дали има малки стопанства, които продават продукцията си в града. На тези срещи може да поканите и потенциални клиенти. След като вече знаете колко хора има в хранителната общност ще е по-лесно да се насочите към подходящи по размер ферми.
Стъпка 3: Планиране и такса за участие
Членовете на хранителната общност трябва да постигнат предварително съгласие какви продукти са им нужни, в какво количество и на какъв период. На тази база се определя годишната такса, с който си купуват дял от произведената продукция. Тази такса се заплаща авансово, за да може фермерите да закупят необходимите им семена, посадъчен материал и да осигурят средства за посрещане на всички разходи, свързани с отглеждане на плодовете и зеленчуците и тяхното транспортиране до членовете на общността.
Чисти домати, доставени директно от фермата
Стъпка 4: Кошницата с продукти
Според условията на предварителната договорка, фермата (срещу платената годишна такса от 200 лева, например) всяка седмица снабдява членовете на общността с произведените плодове и зеленчуци. Това обикновено е една кошница (а не кашон или чувал, за да се подчертае произхода на продукцията) от около 15 кг., която съдържа равно разпределен дял от сезонната реколта, като домати, чушки, зеле, лук, ябълки, краставици и други.
Стъпка 5: Истинска общност, а не група от хора
Като членове на хранителната общност, всеки може да помага в отглеждането на реколтата. Това, освен заздравяване на връзките в общността (нещо като тийм билдинг), ще помогне и на фермерите да се справят в периодите, когато е нужна повече работна ръка (засаждане, поливане и прибиране на реколтата).
Като една истинска общност, всеки неин член трябва да приеме риска, свързан със съвместното отглеждане на плодове и зеленчуци. Например, някоя година може да има повече картофи и по-малко домати от планираното или природно бедствие да унищожи цялата реколта (може да се застрахова, разбира се, ако членовете на общността се съгласят).
По света (но, не и у нас)…
За да съм честен, именно този аспект на бизнес идеята ме притеснява. В България всеки е вожд. Няма много истински общности от хора, които споделят общи цели и интереси. Всеки се е затворил в себе си или е член на малка групичка от хора и само, когато нещо го засегне лично, се включва в инициативи като тези СРЕЩУ високите цени на горивата, по-високите такси за паркиране, ниските пенсии и други.
Когато бях командировка в Белгия видях, че големите работодатели (и не само) организират нещо като кръжоци (или общности) по интереси след работно време. Те предоставят помещение, преподаватели и материали на всички любители на киното, танците, готварството, програмирането и още каквото се сетите. Да не говорим, че там всеки уикенд има барбeкюта и партита със съседите. А вие, кога за последно изпихте една ракия с комшията от долния етаж?
Предимства
За да стане нещо като истински SWOT анализ, ето и няколко възможности за развитие на тази бизнес идея:
– Web камера, за да се наблюдава как се отглеждат плодовете и зеленчуците, как се засаждат и как се поливат.
– Съвместен еко-хотел или къща за гости, където хората от общността могат да отсядат на преференциални цени.
– Създаване на общности по интереси, като любители на ракията, например. Те ще получават по една дамаджана първокласна домашнярка за тежкия зимния сезон. Може да има и общност, съставена от любители на домашната лютеница или общност от…възможностите са почти безкрайни.
И накрая, остана въпроса каква е вашата роля в тази бизнес идея. Не е ли ясно вече? Вие ще организирате всички тези дейности. Нали това е основната роля на предприемача – да свърже в едно всички налични ресурси и за ги „подреди” по нов начин. Сега, дори да си казвате наум „Това няма как да стане в България”, отпуснете се и си представете за миг, че идеята вече е реализирана и вие сте човека, който я е осъществил. Усмихвате ли се вътрешно? Как се чувствате? Телефона ви звъни. Една майка иска да ви благодари за прекрасното преживяване миналата седмица във фермата и затова, че дъщеря й всеки ден яде чисти плодове и зеленчуци с истински вкус… Just imagine. You, you may say I’m a dreamer, but I’m not the only one – пее Джон Ленън.
Доволен потребител
Както винаги, очаквам коментари и критика . Ще се радвам, ако някой вече е реализирал подобна идея и иска да сподели с читателите на сайта някакви тънкости или проблеми.
