7 кг червен пипер (капия)
3 кг месести, продълговати домати за консервиране (сорт „Жаклин“)
800 гр моркови
2/3 к.ч. сол
1 и 1/3 кафена чашка захар (аз ползвах кафява)
350-400 мл зехтин или слънчогледово олио
черен пипер
дафинов лист
кимион
индийско орехче, по желание
Едно от първите неща, които изникват в съзнанието ми, когато някой ме попита за любим детски спомен е „бъркането на лютеница“ на двора на село с баба. В онези времена се правеха всякакви зимнини, ама наистина каквито се сетите – от туршии и многобройни буркани с кисели краставички до всякакви сладка и мармалади. Така като се замисля не съм опитвала шипков мармалад от поне 15 години, да не кажа и повече. Но днес съм тръгнала да ви разказвам за лютеницата … или още известна като еднодневното приключение с чушково-доматен привкус. Цялата подготовка задължително се извършваше още предния ден, а и все пак баща ми е бивш военен, та реда и дисциплината бяха на доста високо ниво в нашето семейство ;). Разпределяха се задачите – имаше си отговорник печене на чушки, отговорник белене и разбира се най-престижното място – шеф на месомелачката. За бъркането вечно нямаше кандидати. Бях забравила причината, но след като се хванах и аз на хорото тази година с домашната лютеница се сетих каква беше причината – сместа често пръска и пари жестоко, освен това трябваше да седиш прав по няколко часа и точно тук всеки си намираше всякакви изключително неправдоподобни оправдания само и само да се измъкне, а и не на последно място – ръката ти отмалява от бъркане. Обаче пък, за сметка на това да видиш безкрайно дългата редичка от бурканчета от детско пюре обърнати с капачките надолу пълни с любимата лютеница, няма цена. В днешни дни е все по-трудно да консумираме продукти без консерванти и оцветители, затова всички вкъщи приемат радушно идеята за всякакви домашни алтернативи и определено лютеницата е моят личен фаворит. Това е моята рецепта, тя разбира се, не е общовалидна – можете да променяте количествата и продуктите по ваше усмотрение. Чудесна идея е да добавите патладжани например, ако обичате или няколко люти чушлета, ако сте почитатели на по-пикантните вкусове.
Започнете с изпичането на чушките (и патладжаните, ако слагате). Можете да го направите по позабравения традиционен начин – на тенекия над огнището аз, обаче предпочетох добрия стар познайник – чушкопека. След като опърлите всяка чушка не забравяйте да я завиете в найлонов плик, за да се задуши и да се обели за секунди по-късно. След около час и половина ще сте готови с печенето и ще трябва да започнете с почистването на чушките от семките и люспите. В голяма тенджера кипнете вода, измийте доматите и направете малко кръстче с помощта на нож на опаката им страна. С помощта на голяма решетъчна лъжица потапяйте всеки един от тях (или по няколко, ако лъжицата ги събира) за 10-20 секунди във водата, бързо ги извадете и ги потопете в купа пълна с ледено студена вода. След цялото това упражнение беленето на доматите няма да ви коства почти никакви усилия. Закрепете здраво месомелачката към някакъв плот или маса и смелете в една тава първо чушките, а след това в друга и доматите. Обелете с помощта на белачката измитите моркови, нарежете ги на едро и ги сварете добре. След това ги пюрирайте с пасатора. Всичко дотук беше подготовката за съществената част, а именно – варенето. Аз направих моята на печка с дърва, но същия успех ще постигнете на огън или дори на съвсем обикновен „градски“ котлон, но трябва да се подготвите за голямо чистене, ако изберете да я правите на закрито. Аз облепих всичко, което видях в близост до печката със стари вестници
В една наистина голяма тава изсипете доматите и ги оставете да къкрят около час, като разбърквате от време на време, за да не загорят. За следващата стъпка сте готови, когато течността от доматите се изпари дотолкова, че бъркалката да започне да оставя следа по дъното на тавата. Това е и моментът да добавите чушките, морковеното пюре и дафиновите листа. След около 40 минути и тази смес трябва да се е сгъстила достатъчно и тогава прибавяме зехтинът (или олиото), а след няколко минути бъркане и солта и захарта. Добре е да опитвате лютеницата и да сложите повече или съответно по-малко сол и захар. Няколко минути преди пълната готовност на лютеницата овкусете с останалите подправки. Отстранете дафиновита листа.
Измийте с гореща вода и подсушете 20-тина бурканчетa, аз използвах всякакви размери, общо взето каквито успях да намеря у дома, важното е капачката да е с винт. Напълнете един по един всеки буркан до ръба (гърлото), докато лютеницата е още гореща и ги затворете добре. Наредете ги в голяма тенджера с вода (да ги покрие), когато водата заври, засичате 4-5 минути и ги вадите. Обърнете ги с капачките надолу да си изстиват и това е!
* Лютеницата е страхотна храна, ако решите да спазвате принципите на разделното хранене, защото е съвместима със всичко. Можете да си ядете филии с лютеница на воля
