Съдия Искра Онцова от „Съдебен спор”, който гледаме по Нова ТВ всяка неделя всъщност е адвокат по професия. Толкова е свикнала с ролята си на съдия, че вече не я приема само като роля, а гледа на нея съвсем сериозно.
Искра не обича да говори за личния си живот, но прие моята покана да направим интервю с желание и мисля, че малко „открехнахме” вратата на нейния свят…
Нели Русева: Здравейте, адвокат Онцова. Нека започнем с фамилията Ви, откъде идва?
Искра Онцова: Доколкото ми е известно фамилията ми е единствена в България и идва от съседна държава.
Моята прабаба е преселница от Румъния. Преди дълги години се заселила заедно с роднините си в едно село, което се намира близо до река Огоста. Казва се Софрониево и е едно вече пооредяло откъм жители село в Северозападна България.
Нели Русева: Адвокат или съдия Онцова? Моля да обясните Вие, защото аз със сигурност може да объркам…
Искра Онцова: Честно казано, и аз понякога се обърквам. Вчера на улицата някой извика по мен: „Съдия Онцова?” и аз веднага се обърнах. Вече свикнах с ролята си на съдия дотолкова, че в неделния ден не реагирам на друго обръщение :). Слава богу, „раздвоението” на личността ми приключва още в понеделник сутрин, когато поглеждайки в адвокатския си тефтер, с ужас установявам, че и тази седмица съм подредила ангажименти като за 28-часов работен ден.
Нели Русева: Как гледат на вашата известност от екрана колегите Ви прависти – адвокати, съдии? Приемат ли сериозно предаването и случаите, които разглеждате там?
Искра Онцова: При много от срещите ми с колеги или приятели неизменно става дума и за предаването. Обикновено коментираме казуса от правна гледна точка и, разбира се, справедливостта на съдийското решение :).
Моето усещане е, че хората, които ме познават не от екрана, а от ежедневната ми работа, харесват и одобряват това, което правя, и го намират за практически полезно по отношение правната грамотност на българина. Всъщност, с колегите от екипа на „Съдебен спор” имаме точно тази амбиция – да показваме различни реални ситуации от съдебната зала, за да знае човек в сходна ситуация какво да предприеме.
Нели Русева: Така ли се случват нещата в една реална съдебна зала – каквито ги виждаме на екрана?
Искра Онцова: Мисля, че всеки, който е влизал в съдебна зала, би могъл да го потвърди. Разбира се, предаването е изчистено от строги юридически формулировки и скучни процесуални действия. Все пак в неделя по обед всеки би искал да гледа интересно живо предаване, в което има обрати, противоречия, сблъсък между морал и закон, както и доволни и недоволни страни.
Нели Русева: Как като човек приемате факта, че много често правото в съда няма нищо общо с моралното право?
Искра Онцова: Аз не деля нещата по толкова простичък начин и ще Ви кажа защо. Избрала съм правото за своя професия и работейки години наред, нееднократно съм се убеждавала, че това, което е законно, е и морално.
За съжаление, ние, българите, очакваме законът някак си сам да заработи и да вземе нашата страна, но ако може ние през това време да не правим нищо. Като казвам нищо, това ще рече нито да се консултираме с адвокат, нито да му донесем всички необходими документи, нито да му помогнем със събирането на доказателства. И най-вече, да не предприемаме никакви действия, щото той проблемът ще се реши от само себе си. И един слънчев ден, когато съдебният изпълнител звънне на вратата, за да ни опише къщата, ние ЕДВА тогава се сещаме, че преди две години някакъв човек ни е донесъл някакви книжа срещу подпис. Но ние, разбира се, не сме ги чели, защото не сме намерили за нужно.
Ето такива сме ние, българите. Мога да Ви дам още безброй такива примери, но едва ли има смисъл.
Нели Русева: Неотдавна в „Съдебен спор” имаше едно момче с иск към СУ „Климент Охридски”, което дори с непрофесионално око можеш да видиш, че нещо не му е наред. Вие отсъдихте в негова полза делото. Имате ли много такива случаи?
Искра Онцова: Аз не съм отсъдила в негова полза. Аз отсъдих в полза на правото и на това, което пише в закона. Многократно съм имала случаи, в които съм отсъдила в полза на страна, на която нито симпатизирам, нито харесвам. Случаят с момчето, което беше изключено от университета, не прави изключение. Въпреки огромния ми респект към Алма Матер, и въпреки превъзбуденото поведение на момчето в залата на „Съдебен спор”, законът беше на страната на студента, а не на университета.
Нели Русева: Има ли случаи, за които Ви трябва повече време, за да отсъдите правото или по отношение, на които имате съмнения?
Искра Онцова: Не, нямам такива случаи. От позицията на телевизионен съдия мога да Ви кажа, че разбирам напълно защо Темида е сляпа. Повярвайте ми, в неделя в съдебната зала аз съм сляпа за всякакво хленчене, съчувствие и сервилност. Интересуват ме само фактите. И трябва да Ви кажа, че когато събереш фактите, решението идва само. Трябва само да приложиш закона.
Нели Русева: Как попаднахте в телевизията?
Искра Онцова: „Попаднах” не е най-удачната дума. За предаването ме покани главният редактор на „Съдебен спор” Жоро Игнатов, който е моят откривател за телевизионни изяви. Преди повече от пет години, както си седях в една малка стаичка, която тогава ползвах за кантора, телефонът звънна и бях поканена за участие в „Искрено и лично”. Приех светкавично, въпреки че едновременно изпитвах задоволство, любопитство, съмнения, ужас и страх от предстоящата ми първа ТВ изява. За мой късмет (или може би Съдбата има пръст в тази работа?), гост в предаването беше една жена, която имаше необосновани претенции към младо семейство, на което продала жилището си. Дотолкова бях възмутена от тормоза, който беше упражнила върху тези млади хора, и от това, че имаше наглостта да търси и телевизионна изява, че забравих за камерите. Влязох в лют спор с нея до такава степен, че жената заяви, че ще напусне студиото, ако не спра със словесните атаки. Явно Жоро Игнатов беше харесал моя агресивен подход, и ме покани за участие още няколко пъти. По същото време започнаха да ме канят и от други предавания за коментари по разни теми и… ето ме днес телевизионен съдия в неделя :).
Нели Русева: Как избрахте адвокатската професия, има ли наследственост?
Искра Онцова: Нямам адвокати в рода си. Семейството ми също няма познати адвокати, никога като малка не съм имала допирни точки с хора от юридическите среди. Аз самата нямам отговор за себе си защо в далечните години, някъде около осми клас, ми се избистри идеята, че трябва да уча право.
Нели Русева: Ако не беше правото, каква друга по професия щеше да е Искра Онцова?
Искра Онцова: Журналист или актриса. Впрочем, като ученичка свирех на китара и съм сигурна, че голяма част от съучениците ми от Механотехникума във Враца помнят безброй вечери, в които свирех на китара и пеех докато остана без глас. По-късно като студентка играех в една театрална формация във Враца. Така че имам доста артистични дарби, колкото и нескромно да звучи това.
Нели Русева: Тъжна ли е професията на човек, който се занимава с право?
Искра Онцова: На тъжен човек ли Ви приличам? Тъжна може да бъде професията на гробаря, мисля си. Всъщност, за някои хора сигурно е тъжно и да се занимават с право. Познавам колеги, за които правото е тежка ангария. Винаги ми е било странно защо продължават да се измъчват, работейки това, за което очевидно не стават.
Аз не мисля за работата си по начина, по който мисли чиновникът или продавачката в магазина, да речем. Аз не изпитвам умора, отегчение, досада от работата си, не си гледам нетърпеливо часовника към края на работния ден. И ще Ви кажа, че и в неделя в студиото съм същата. Вие няма откъде да знаете, че аз, Нана, Жоро и приставът Иво след предаването коментираме надълго и нашироко всичко, което се е случило в студиото, реакциите на участниците, техните емоции, отделни техни реплики, изобщо – всичко, което ни е направило впечатление. Ние не ходим на работа в неделя само, за да си изкараме предаването.
Какво да Ви кажа? Нямам време да съм тъжна. А и няма за какво.
Нели Русева: Сигурно досега като адвокат сте имала много дела. Кое от всички като история Ви е разтърсило най-много?
Искра Онцова: Вероятно всеки един колега с моя опит е имал много дела. Нали това е част от работата ми – да се явявам по дела. Не знам дали някое дело ме е разтърсило по човешки. Повече ме разтърси събитие, свързано с мой клиент. Един понеделник трябваше да пътувам за Пловдив във връзка с твърде нетипично дело. Няма да забравя как, гледайки новините, съобщиха за поредното убийство в София и… името на моя клиент. Изпитах паника, изпаднах в безтегловност, не бях сигурна дали не са казали друго име. Изобщо, все чувства, дето писателите ги описват така красиво в романите, но като ти се случи на живо, е малко по-различно.
Сега, като се замисля, най-разтърсващо ми действат единствено новините, че мой клиент, приятел, роднина, близък е напуснал този хубав, пъстър, цветен свят. Честно казано, за нищо друго не си струва да съм дълбоко разтърсена.
Нели Русева: Помните ли първото си дело?
Искра Онцова: Смътно. Помня обаче ясно, че клиентът нямаше пари да ми плати, и ми донесе 3 кг. сурови наденички, защото работеше в кланица. И понеже нямах кой знае колко пари, за да си купувам често месо, и то в такова количество, бях доволна. Естествено, още същата вечер хонорарът беше изяден с приятели :). От онова време си създадох обичай, който спазвам и до ден днешен – при всеки получен хонорар черпех задължително. Много обичам да си измислям несъществуващи поводи, за които да черпя приятелите си. Доставя ми огромно удоволствие.
Нели Русева: Право на защита имат и най-големите престъпници. Вие отказвате ли защита и на какви хора?
Искра Онцова: Да, отказвам. Големите престъпници имат право на защита, а аз – правото да избера кого да защитавам. На никаква цена не бих се разделила с усещането си за свободен човек, на който му е най-лесно и най-безгрижно да живее съобразно човешките морални ценности и етични норми, които би трябвало да са общовалидни за всички. Да поема защита, която е в дълбоко противоречие с моето „АЗ”, означава да стана престъпник спрямо себе си.
Нели Русева: Във вашата професия има ли го онова усещане, което все още го има в много други – превъзходството и снизхождението на мъжете към жените?
Искра Онцова: Не, в нашата професия има еднакво кадърни мъже и жени, които са великолепни адвокати, съдии, прокурори, следователи.
Нели Русева: Професията Ви е една от най-натоварените, как се разтоварвате: спорт, музика, хоби…?
Искра Онцова: От началото на този сезон тотално сгафих с всякакви опити за разтоварване. Все се успокоявам, че е временно. Ходех на ориенталски танци, тичах в парка, ходех на фитнес, ходех на уроци по италиански, изобщо – „ходех”. За съжаление всичко е в минало време. Е, близко минало, но все пак. За мое успокоение ходя много често на театър, на хубави спектакли и концерти. От време на време успявам да отида и на планина и да кача някой връх с приятели, но не съм доволна от малкото време, което успявам да открадна. Всъщност, причината наистина е временна и леко прозаична – правя голям ремонт на жилището, което наскоро си купих и трябва да бачкам здраво, защото майсторите (досущ като адвокатите!) взимат скъпо :).
Нели Русева: Вашият син Симеон е пълнолетен вече, той коя професия избра?
Искра Онцова: За професия не знам още. Симеон е на 19 години, студент по право, първи курс, и на тази възраст морето е до колене, нали знаете? Цялата минала година работи при мен в кантората и се справи повече от добре, но аз не искам да оказвам влияние на избора му. Приятно ми е, че сам избра да кандидатства право, но това е само началото. Ще видим.
Нели Русева: Как прекарвате свободното си време двамата, намирате ли общи занимания?
Искра Онцова: Общи занимания с младеж на 19 години е малко сложно да се намерят. Но когато си идва, много често отиваме в някой хубав ресторант (за предпочитане с добра италианска кухня), вечеряме и си говорим: за университета, за лекциите, приятелите, за момичета, за политика, изобщо за какво ли не. Миналата година ходихме заедно в Юлийските Алпи в Словения. Другото предпочитано общо занимание е да поседим пред компютъра и да погледаме заедно някакви неща, които ни интересуват. Мони има свежо чувство за хумор и е забавен и интелигентен млад човек.
Нели Русева: Всяка неделя Ви гледаме на ТВ екрана, кога почивате?
Искра Онцова: Ами тези дни не почивам, така да се каже, нали вече обясних по-горе защо :(.
Нели Русева: Обичате ли да готвите :)?
Искра Онцова: Чудя се как да отговоря на този въпрос? Едно време, когато имах малко работа и много свободно време обичах да готвя. Сега от толкова дълго не съм готвила, че не помня дали обичам или не обичам. То това не е много похвално, но защо да Ви лъжа, че ме бива в готвенето? Обикновено се храня навън, на ресторант.
Нели Русева: С какво от миналото не можете да се разделите, или гледате единствено напред?
Искра Онцова: Аз съм човек, който се разделя много лесно с хора и спомени. Намирам това за много положителна своя черта и смятам, че тъгата по миналото е губене на време и енергия, която би ти свършила по-добра работа, ако я насочиш към нещо тук и сега. Обикновено гледам да живея най-пълноценно в днешния ден, тъй като само с него разполагам. Миналото е минало, „утре”-то може да не дойде никога.
Нели Русева: Има ли нещо – място, човек, чувство, нещо което много Ви липсва?
Искра Онцова: Има хора, които ми липсват болезнено. Непрежалими, необратимо и невъзвратимо рано отишли си от живота ми. Говоря за обичаните от мен хора, които вече не са на белия свят. Болка, за която няма лек.
Нели Русева: Гласувате ли?
Искра Онцова: Да, задължително.
Нели Русева: Има ли нещо, което не можете да простите?
Искра Онцова: Няма такова нещо. Имам къса памет. Бих простила дори предателство, изневяра, лош жест, зла дума. Животът е кратък. Нужно ли е да се сърдим дълго един на друг?
Нели Русева: В тази връзка, как Ви изглежда днес животът ни в България? Как си обяснявате защо живеем зле?
Искра Онцова: Аз не живея зле и имам обяснение за това. Не винаги съм имала пари, кола, жилище. Но винаги съм знаела какво искам, какво мога и колко и какво бих жертвала от живота си, за да го постигна. Когато нямах никаква работа като адвокат, висях по цял ден в библиотеката на Висшия адвокатски съвет, за да чета, тъй като нямах пари и една книга да си купя. Когато ми възложеха дори малко работа – гледах да я свърша, все едно ще ми платят милиони. Впрочем и сега съм така. За мен няма скъпо и евтино платена работа. Винаги съм си мислила, че и метач по улицата да стана, моята улица ще е най-чистата, с боядисан бордюр, без обрасла трева наоколо. Такава съм си аз и не вярвам да стана друга.
Всъщност, имам обяснение и защо някои хора не живеят добре, и част от него е това, че те не са готови да живеят добре, и не го искат наистина. Очакват да им се случи доброто живеене, но някак с падането на джакпота, а не с усилията на собствената си значима персона.
Нели Русева: Ако само за миг си представим живота напред, каква е Искра след 20 години… как се виждате?
Искра Онцова: Министър на правосъдието, след това – министър- председател :). Може и в обратен ред :).
Нели Русева: Сигурно много неща не знаем за Вас, но какво от жената Искра остава скрито за голямата аудитория? Какво се крие зад вашето сериозно излъчване, отвъд професията…?
Искра Онцова: Е, ако Ви го кажа, то няма да е скрито :). Освен това, хората, които са всеки ден близо до мен, знаят най-добре отговора на този въпрос.
Нели Русева: Пожелайте си нещо за финал…
Искра Онцова: Господи, дай ни здраве – на мен, близките ми, приятелите ми и враговете ми!
За fortisimo.eu – Нели Русева
