Под “кръвно налягане” разбираме налягането на кръвта в аортата и големите артерии. Кръвното налягане е необходимо, за да се премести кръвта през артериолите, капилярите и вените и да се осигури кръвоток към органите.
Средното налягане на кръвта е по-високо в артериите и прогресивно намалява в артериолите, капилярите и вените, защото се консумира енергия при превъзмогване на съпротивлението на съдовете. Средното налягане в аортата е високо (100 mmHg). То е резултат: 1) от големия ударен обем от лявата камера и 2) от малката разтегливост на артериалната стена. Налягането е високо и в големите клонове на аортата. След малките артерии налягането намалява, по-драматично в артериолите, защото те оказват по-високо съпротивление на кръвотока. В края на артериолите средното налягане спада до 30 mmHg. (За да се запази кръвотока Q постоянен при повишаване на съпротивлението R в артериолите градиентът на налягането ΔR трябва да се увеличи – от формулата Q = ΔR/R. Т.е. в края на артериолите налягането P трябва обезателно да намалее).
Налягането в капилярите е още по-ниско поради добавяне на тяхното съпротивление и поради филтрация на течност извън капилярите.
Във венулите и вените, налягането намалява още повече.
Артериалното налягане показва пулсации, отразяващи пулсовата активост на сърцето: изхвърляне на кръв по време на систола и покой по време на диастола.
Систоличното налягане (СН) е най-високото налягане в артериите, което се достига по време на камерната систола (след като кръвта се изгони от лявата камера в аортата). Изгоненият УО повишава бързо налягането в аортата до максималното налягане – систоличното. По време на диастолата, когато лявата камера не изгонва кръв в аортата, артериалното налягане се понижава, но не пада до нула, тъй като възникналите по време на систола еластични сили в стените на артериите оказват натиск върху кръвта по време на диастоли и поради високото съпротивление на артериите. Диастоличното налягане (ДН) е най-ниското артериално налягане по време на сърдечния цикъл (когато камерата е релаксирана).
Пулсово налягане (ПН) е разликата между систоличното и диастоличното налягане. Амплитудата му отразява ударния обем, който изхвърля лявата камера – колкото по-голям е ударният обем, толкова по-голямо е пулсовото налягане. (ПН = СН – ДН = 120 mmHg – 70 mmHg = 50 mmHg) Пулсовото налягане отсъства в артериолите, капилярите, венулите и вените, защото:
1) Съпротивлението в артериолите пречи на предаването му след тях.
2) Вените са разтегливи и поемат по-голям обем кръв без да се увеличи налягането в тях.
Средно артериално налягане (САН) е средното налягане по време на един пълен сърдечен цикъл:
САН = диастоличното налягане +1/3 от пулсовото налягане
Систолата (0,3 секунди) е малко по-кратка от диастолата (0,5 секунди), затова средното налягане е по-ниско от средната аритметична стойност от систоличното и диастоличното налягане (стойността му е по-близка до диастоличното).
Пулмоналните (белодробните) съдове са под много по-ниско налягане, отколкото са системните съдове, тъй като съпротивлението на пулмоналната циркулация е много по-ниско, отколкото е съпротивлението в системната циркулация.
Артериално кръвно налягане – измерване и нормални стойности.
1. Методи за измерване на артериалното кръвно налягане.
Преки методи – Извършва се вътресъдово измерване – инвазивен метод.
Непреки методи.
Аускултаторен метод на Рива-Рочи. Около мишницата на нивото на сърцето се поставя надуваема маншета, свързана със сфигмоманометър. Над a. brachialis в лакетната ямка се поставя стетоскоп. Маншетата се надува бързо докато налягането в нея превиши систоличното налягане в a. brachialis. Артерията се притиска напълно и не се чува никакъв тон. Налягането в маншетата бавно се намалява. Когато систоличното налягане надвиши налягането в маншетата, с всеки сърдечен удар през мястото на притискането минава турболентна струя кръв и се чува ясен тон със стетоскопа. Когато се чуе първият тон се отчита систоличното налягане. При налягане в маншетата близко до диастоличното, съдът е все още притиснат, но турболентният ток е непрекъснат и тоновете са приглушени. Диастоличното налягане корелира с налягането в маншетата, при което тоновете изчезват.
Палпаторен метод. Подобен на аускултаторния, само че не се използва стетоскоп, а се отчита стойността на налягането в маншета, при която за пръв път се долавя радиален пулс – в този момент се отчита систоличното налягане.
2. Нормални стойности и колебания на налягането.
Систоличното налягане в аортата, брахиалната и други големи артерии при млади индивиди е около 120 mmHg (нормално от 100 до 140 mmHg).
Диастолично налягане е около 70 mmHg (нормално от 60 – до 90 mmHg).
Артериалното налягане се записва като дроб – систоличното върху диастоличното налягане: или 120 mmHg /70 mmHg.
Нормално пулсовото налягане е 50 mmHg.
Когато систоличното налягане е трайно над 140 mmHg, а диастоличното налягане е по-високо от 90 mmHg кръвното налягане се отчита като повишено.
Артериалното налягане зависи от възрастта, пола, генетични фактори, влияния на окръжаващата среда. При здрави лица то се покачва с възрастта, тъй като намалява разтегливостта на артериите. У жени до 50 години е по-ниско, отколкото при мъже на същата възраст. След 50 годишна възраст жените имат по-високо систолично налягане от мъжете. Кръвното налягане е по-ниско по време на сън и при понижена активност, а нараства при повишена активност. При болка се повишава, но при продължителна болка може да падне.
Кръвното налягане (P) се увеличава с нарастването на МОС (т.е на кръвотока Q) и на периферното съдово съпротивление (R).
Движение на кръвта в артериите и вените. Артериален пулс.
1. Движение на кръвта в артериите.
Кръвта постъпва от лявата камера във възходящата аорта само по време на периода на изгонване. Кръвният поток е с фазови промени в линейната скорост от 120cm/s по време на систола до отрицателни стойности по време на обратния поток към камерата в началото на диастолата. В дисталната аорта и в големите артерии скоростта е също по-голяма по време на систола, отколкото по време на диастола. Благодарение на еластичното свиване на артериалните стени по време на диастола, постъпателният поток е непрекъснат. Това свиване е известно като ефект на еластичния резервоар (компресионна акамера). Преместването на кръвта в компресионната камера, нейното изгонване от камерата и движението на кръвта в съдовете става едновременно в съседните участъци.
2. Артериален пулс.
Пулсовите колебания на кръвотока и налягането се разпространяват по артериите като пулсова вълна с определена скорост. Пулсовата вълна изпъва артериалните стени при движението си и се палпира като пулс. Артериалният пулс е колебание на артериалната стена, което е синхронно със сърдечната дейност и се придвижва от сърцето към периферните съдове. Скоростта на пулсовата вълна е по-висока от скоростта на кръвния ток и расте към периферните съдове. Скоростта достига в малките артерии на млади хора до 16 m/sec.
Пулсовата честота се определя по броя на пълните сърдечни цикли за 1 минута. Отброяването започва с първия пулс, който се брои като 0, следващият се брои като 1, следващият като 2 и.т.н., но отчитането става от 1. Сърдечната честота най-често се отчита на радиалния пулс. Качествата на пулса се отчитат и на феморалния пулс, постериор-тибиалния пулс ина пулса на а. дорзалис педис.
3. Движения на кръвта във вените.
Във вените кръвта също се движи чрез помпената функция на сърцето. Венозният поток се подпомага от сърдечния удар, гръдната помпа и мускулната помпа.
Гръдна помпа. По време на вдишване интраплевралното налягане е отрицателно. То се предава на големите вени и на предсърдията, които се разширяват – налягането в тях (централното венозно налягане) също намалява при вдишване – до 2 mmHg. Това облекчава венозният възврат към сърцето. Интраабдоминалното налягане се повишава при вдишване и кръвта от вените в коремната кухина се оттича към сърцето.
Мускулна помпа. Когато човек се движи, вените се притискат от мускулите и венозният възврат към сърцето се улеснява. Вените притежават клапи, които предотвратяват обратния поток на кръвта.
