Опорно-двигателната система, наричана още мускулно-скелетна или локомоторна, дава на всички ни свободата да се наслаждаваме на движението.
Добре развитата мускулатура е и източник на самочувствие и самоувереност за младите мъже, признак за жизненост и цветущо здраве.
Освен от кости и мускули, опорно-двигателната система включва и хрущяли, сухожилия, стави и други съединителнотъканни образувания, които осигуряват опора на всички органи и тялото като цяло. Функциите й далеч не се изчерпват с механичната защита на органите и движението – тя служи като основен резервоар на калций и фосфор в тялото, регулирайки по този начин обмена им. Също така, тя съдържа в себе си части от кръвотворната и дихателната система.
Устройството й е забележително от механична гледна точка. Благодарение на специални клетъчни структури, мускулите имат възможността да се съкращават, докато отпускането им в изходно положение е пасивен процес. Посредством сухожилия, мускулите се залавят за костите, които играят ролята на лостове и на свой ред ги задвижват при съкращението си. Връщането на костите в изходно положение става спонтанно и без разход на енергия след прекратяване на съкращението. Съчленяването на костите помежду им в сложни или прости стави увеличава многократно сложността и обема на движенията, които могат да бъдат извършвани. Поставянето на мускулите под контрола и координацията на соматичната нервна система – съзнателния, така да се каже, дял на нервната система, прави възможно извършването на волеви движения. Приемането и обработването на сетивна информация от периферията на тялото, в съчетание с финия моторен контрол, позволява на нервната и мускулно-скелетната система съвместно да осъществяват движенията, които правят възможни грацията и финеса.
Любопитно за опорно-двигателната система
1. Най-малката кост в организма е стремето, което е слухова костица, разположена в средното ухо. Въпреки че това е кост, тя функционално принадлежи към слуховия анализатор, а не към опорно-двигателната система. Тя провежда трептенията на въздуха до вътрешното ухо, които се трансформират в електрически импулси, което в последствие създава възприятието за слух.
2. Най-голямата кост е тазовата. Или, по-точно, тя се състои от шест плътно сраснали помежду си кости.
3. Най-дългата кост е фемурът или бедрената кост. Тя съставлява почти една четвърт от ръста на човек.
4. В организма на възрастния човек има 206 кости, докато в момента на раждане те са 300! Броят им постепенно намалява поради сливането на някои кости в процеса на съзряване. Над половината (106) от костите са в ръцете и стъпалата.
5. Най-силният мускул е месетер, който движи долната челюст към горната при дъвкане. Той развива натиск от 90 килограма върху повърхността на един мъдрец, което е над 100 кг за квадратен сантиметър!
6. В лицето се намират около 60 различни мускула. Усмихването е по-лесно от намръщването. В усмихването участват 20 лицеви мускула, а в намръщването – 40.
7. Най-дългият мускул в тялото е сарториус, който започва от горната външна страна на бедрото и достига задната страна на коляното. Той участва в ротацията на бедрото и сгъването на коляното.
8. Най-малкият мускул в тялото е стапедиус, разположен в средното ухо. Дълъг е малко над 1 мм, с дебелина по-малка от тази на памучно влакно. Нещо повече, той поддържа стремето, което е като че ли закономерно – най-малкият мускул се залавя за най-малката кост.
9. Най-големият мускул е глутеус максимус – седалищният мускул. Той е най-добре развит при хората, тъй като поддържа тялото в изправено положение.
10. В тялото на възрастния човек има 639 различни мускула.
източник: puls.bg
