Д-р Митко Ригов: Вече има и 7-годишни деца с анорексия!

1
Добави коментар
Dunavska
Dunavska

Над 40 000 са болните от хранителни разстройства в България. По данни на национално представително проучване за хранителните навици у подрастващите, проведено от Центъра по обществено здраве през 2010 и 2011 г., 20 % от момичетата и 8% от момчетата на възраст между 10 и 19 г. са в риск в по-късен етап да развият някакво хранително разстройство – анорексия и булимия нервоза или друго. Съгласно последното преброяване в страната това прави около 92 690 деца и младежи с риск да развият хранително разстройство. По този повод, както и заради масовото затлъстяване сред децата, потърсихме мнението на д-р Митко Ригов, диетолог в Александровска болница.

– Д-р Ригов, как ще коментирате огромния брой млади хора, които страдат от анорексия и булимия?
– С този проблем се занимават повече колегите психиатри, защото ние, диетолозите, се сблъскваме с по-късния стадий на болестта. Статистиката наистина е много тревожна. Тенденция е да са засегнати все по-млади хора, на съвсем ранна възраст. Срещал съм и деца на 7 години с този тип разстройства. Това говори, че недостатъчно добре работи както здравната система, така и самото общество. Малко внимание се обръща на този проблем. Най-уязвимата възраст са подрастващите и младите жени. Може би им се предоставя недостатъчно информация. Тези деца, подрастващи и жени търсят в гладуването решение на своите проблеми с теглото или на неодобрението на околните за външния им вид. А в тази възраст гладуването и драстичните ограничения в храненето може да преминат в анорексия. За това заболяване досега се считаше, че има поведенческа основа, че е хранително разстройство на поведението. Но се оказва, че има и други аспекти – при недостатъчност на невротрансмитера серотонин и на някои микроелементи. Серотонинът е хормонът на щастието, липсата му е свързана също и с депресията. Като диетолог мога да споделя опита с мои пациенти, какво правя, за да подобря максимално тяхното хранително поведение. Обикновено при мен идват в състояние на кахексия, т.е. на много ниско тегло, съпроводено с други здравословни проблеми. Когато са с дефицит на желязо, често установяваме анемичен синдром; а при дефицит на калий – проблеми със сърдечно-съдовата система.

– Как подхождате към страдащите от хранителни разстройства?
– При мен не идват пациенти във фаза на гладуване, а които вече са преминали болнично лечение. Аз трябва да продължа лечението им, като прилагам адекватно и балансирано хранене. Целта е постепенно възстановяване на дефицитните състояния, като се щади стомашно-чревната и чернодробната функция. Няма универсална схема, а индивидуален подход. Много важно е пациентът да съдейства и приема с желание храната. Затова на първо място се съобразявам със здравословното му състояние и с личните му предпочитания към храни. Започвам на първо място с храни, които са източник на пълноценни белтъчини, на калций, желязо и цинк. Това са рибата и рибните продукти, птици и нетлъсто месо, а също и ядки, ако пациентът може да ги консумира. В някои случаи се налага да се дава храна за бебета. Млеката предизвикват стомашни проблеми, но са подходящи детските пюрета.

Давам храни – източник на пълноценни белтъчини,

но с ниско съдържание на мазнини, защото вносът им трябва да е умерен. Добри са непреработените мазнини – зехтин, ленено масло, които постепенно се включват в менюто, като начало от 2-3 капки и до 1 чаена лъжичка. Така се щади функцията на черния дроб и на панкреаса. Мазнини трябва да присъстват, защото дават витамин Е и витамин А, много важни за възстановяване теглото на пациента. За да се постигне успех при анорексия нервоза, храненето трябва да бъде балансирано с постепенно включване на нови храни.

– Как се постига трайно оздравяване при анорексия?
– За съжаление при голям процент от пациентките с анорексия нервоза има рецидив на заболяването. Една-две от четири заболели се връщат към старото състояние. Ето защо е важна подкрепата на психиатри и психотерапевти. Що се отнася до храненето, важно е да има добър контакт с пациента. И след като се излекуват, някои ми пишат или ми се обаждат по телефона да търсят мнението ми.

– По-лесно ли се лекува дете с анорексия от възрастен?
– Невинаги. Защото родителите трудно биха повлияли, ако детето не желае. Днешните деца са различни. Те са много информирани, със самочувствие. Казват “да”, “добре”. Но когато им се даде режим и препоръки, невинаги ги спазват. Те много се влияят от средата, в която живеят, от медии и интернет.

– А имате ли случаи, в които родителят настоява детето им да отслабне?
– Най-често родителят е инициатор за оптимизиране теглото на детето. Не се е случвало детето да няма нужда от отслабване, а родителят да го води. При мен идват за отслабване деца от 6 години нагоре. Степента на затлъстяване е различна. Имаше 80-килограмово дете на 7 години. Имам случаи на деца на 14-16 г. с тегло 90-120 кг. Даже си спомням 15-годишно момиче, което тежеше 170 кг. Наднорменото тегло и високите телесни мазнини може да са причина и условие за тежки здравословни проблеми – сърдечносъдови болести, дислипидемия и ред други метаболитни нарушения. Децата биха имали оптимално тегло при добри хранителни навици, добро хранително поведение през целия живот. Разбира се,

когато растат, имат нужда от повече храна

В никакъв случай храненето не бива да спира растежа и да оказва лошо влияние върху работата на органите и системите. Затова и подходът към децата е коренно различен от този към човек на 25 г.

– Какъв е подходът ви към деца с наднормено тегло?
– Децата се убеждават, че могат да отслабнат и без да спазват диети, а като се хранят пълноценно. Разбира се, има храни, които трябва да се ограничават, защото не им дават абсолютно нищо. Това са тестените изделия, изделия със захар, с бяло брашно, приготвени и с повече мазнини. Заменяме белия ориз с кафяв, към картофите включваме много зеленчуци. Заместваме белия хляб с по-тъмни видове, но истински, а не боядисани. В момента има голямо разнообразие на пазара – ръжен, ръжено-пшеничен, хляб без брашно – от покълнали зърна. Препоръчвам пълнозърнести зърнени храни, овесени, ръжени ядки, киноа, чия, пълнозърнести спагети. Нашата цел е да изместим рафинираните храни – снаксове, кроасани, тестени изделия от бяло брашно, а също да ограничим безалкохолните напитки.

– Какво трябва да яде детето и колко пъти на ден?
– При най-добрия вариант, независимо от възрастта, човек трябва да се храни 4-5 пъти дневно. Количеството храна при децата в зависимост от възрастта и пола трябва да е от 300 до 600 г за обяда и за вечерята. За междинните хранения – от 200 до 250 г, например един плод, чаша мляко със зърнена закуска, филийка хляб със сирене, кашкавал, хубав месен продукт, комбиниран със зеленчук, сурови ядки и белени семена – слънчогледово, тиквено. Принципът е по-често хранене, но в по-малки количества. В дневното меню на всяко дете трябва да присъства от 250 мл до половин литър мляко (прясно или кисело). От млечните продукти подходящи са сирене, кашкавал, извара, крема сирене – от 50 до 100 г, според възрастта на детето и колко тежи. При някои нарушения детето може да има нужда от вегетарианска храна. Но ако няма нарушения, ежедневно поне в едно хранене трябва да присъства месо или риба. Специално рибата може да се консумира 2-3 пъти през седмицата. Ако обядът е пиле, риба или месо, вечерята трябва да бъде постна и обратното. Зеленчуците се приемат във вид на салати, гарнитура или сготвено основно ястие. Тъй като при децата стомашно-чревният тракт е по-уязвим, е хубаво храните да бъдат по-течни, да има винаги супа, храната да е затоплена. Един сандвич не върши същата работа.

При проблеми с теглото не препоръчвам вечер да се консумират картофи и ориз. Те трябва да се ядат през деня, защото тогава е по-добра обмяната на веществата, имаме по-голям енергоразход. Закуската може да бъде зърнена, сандвич или пълнозърнест хляб с чаша мляко. При междинните хранения до обяд да се взема плод с ядки или плодово кисело мляко. Може и само ядки, ако детето е на училище и няма друга възможност, една ябълка или портокал. Предпочитам при междинните хранения следобед да не присъства хляб, а да се приемат зеленчуци плюс месен продукт.

– За всяка болест ли се изисква специфичен хранителен режим?
– Да. С хранене може да се помогне при много заболявания. В момента имаме добри резултати със специално хранене дори при мозъчни тумори. Не е сензация. Храненето не е панацея при туморите, но има случаи, при които не може да се помогне по друг начин. Чрез хранене може да се потисне растежът на тумора и да се предотврати рецидив.

Ако хора с метаболитен синдром, с високо кръвно налягане вземат мерки да се хранят правилно, да коригират телесните параметри, могат да облекчат в голяма степен своето състояние и да прибягват до по-малко медикаменти. Съответното хранене помага и е от първостепенна важност при заболявания на черния дроб, на панкреаса, при бъбречни проблеми, а също и при анемичен синдром, при почти всички видове метаболитни проблеми.

Мара Калчева