Д-р Евлоги Илиев е израсъл в Бобов дол. На 17 г. идва да следва в Медицинска академия в София. След дипломирането отбива военната си служба и от 1992 г. работи непрекъснато – първо в 23-та поликлиника в София, после в МВР болница, в Центъра за спешна медицинска помощ. От 10 години има кабинет в столичния квартал “Бенковски”. Само преди няколко дни д-р Илиев се завърна от Латвия. Той беше шофирал 5000 км, за да гледа мачовете от европейско първенство по баскетбол. Неговият по-малък син Александър Илиев играе в българския национален отбор до 18 години.- Каква е тази любов към спорта у вас, че да пропътувате 5000 км до Латвия и обратно?
– Ходя на състезанията и на големия, и на малкия син, откакто са започнали да тренират баскетбол. Александър е на 16 и играе в “Овергаз”, Антонио е на 20 г. и е в мъжкия отбор на “Академик” (Благоевград). Пътувахме с кола до Латвия, защото излиза по-евтино от самолет. Мачовете от европейското първенство бяха в различни градове и колата ни беше от полза. А и беше приятно. Като мен фен на баскетбола е и един колега ортопед-травматолог от Военна болница, синът на когото също тренира баскетбол. И други лекари засичам в залите, вероятно заради децата им. Аз самият съм тренирал бокс в гимназиалните години. И баща ми, и чичо ми са били боксьори. Брат ми е треньор по бокс. Боксът никак не е агресивен спорт. В него трябва много да се мисли, да преценяваш кога какво да направиш, да имаш преценка за дистанцията до противника и да имаш координация на движенията. Много често чувам, че боксът е бой по желание. Ако качиш на ринга добър боксьор срещу силен мъж, който си мисли, че може да се бие, е много смешно. Другият ще се самонарани без боксьорът да го бие.
– Защо станахте лекар?
– Бях ориентиран много рано, но исках да стана ветеринарен лекар. Не очаквах, че толкова лесно ще ме приемат медицина, бях един от първите по бал.
– Какви са вашите хобита?
– Да, още ходя на състезания по бокс, но преобладаващите са по баскетбол. Иначе се развличам с отглеждане на домашни декоративни птици – гълъби, кокошки. Гледам си ги в двора на моята къща в кв. “Бенковски”. Всъщност си направих кабинет в квартала през 2003 г., защото съседите все идваха при мене за преглед, когато им се наложи.
– Вие ли сте единственият личен лекар в квартала?
– Не, има още една колежка. Обслужвам около две хиляди души. Наистина са много. В жегите е по-лесно, тогава хората не ходят често на лекар. Но есента и зимата е страшно. Стигал съм до 80 прегледа на ден. А в периодите на грипни епидемии и повече. Просто оставам по до късно на работа.
– Министър Андреева се закани да наказва личните лекари, които пращат неспешни пациенти в спешната помощ.
– Принципно общопрактикуващите лекари трябва да сме 24 часа на разположение на пациентите си или да имаме сключен договор с център за спешна медицинска помощ. Пробвал съм варианта да бъда денонощно на разположение, но е непосилно. При това преди съм работил в „Бърза помощ” и имам опит. Беше смазващо. Издържах само няколко месеца и сключих договор с медицински център, който поема пациентите ми от 8 ч. вечерта до 8 ч. сутринта. В “Бенковски” хората ме познават и ако има нещо спешно, ми се обаждат или идват вкъщи.
– Какви са предимствата и недостатъците в работата на личния лекар?
– Може би предимство е, че не съм натоварен непрекъснато с тежки случаи, каквито имах в Центъра за спешна медицинска помощ в София. Затова работата е много по-спокойна. Понякога и при нас идват тежки случаи, но имаме опит със сестрата и се справяме. По-лесно се работи и защото познавам пациентите, знам кой е от по-емоционалните и лабилни хора и кога драматизира. Докато по-тежките случаи си личат отдалече. Недостатък е, че непрекъснато имам работа, дори в свободното време. Винаги ще се намери някой да ме спре, да попита за нещо на улицата.
Заплащането на личните лекари не е по-добро от това в болниците
Даже обратното. Ние не получаваме достатъчно, за да работим спокойно. Това, което Касата ми заплаща, покрива само разноските ми по кабинета. Това, което остава отгоре, е смешно малко. Имам и малки деца в практиката си. Затова съм ангажирал по граждански договор педиатър пенсионер, д-р Георгиева, която има голям опит. Но това не ми се заплаща от Касата. Ангажирал съм я, защото искам обслужването на децата да е качествено, от специалист в тази област.
– С какви оплаквания идват при вас през различните сезони?
– Когато времето е студено и влажно, се обострят стари белодробни заболявания, артропатии, заболявания на опорно-двигателния апарат; има грип, настинки. През пролетта преобладават астматичните пристъпи, алергичните заболявания. През лятото идва ред на ентеровирусите, известни като морски вируси, на травмите.
– Продължавате ли да се учите?
– Задължително всеки лекар на индивидуална практика трябва да се обучава, защото медицината се развива. Фармацевтичните фирми предоставят на хабилитирани лица да ни провеждат лекции и да ни обучават допълнително по отношение на новости в медицината. Аз съм специалист по вътрешни болести и с повечето от заболяванията се справям, мога да разпозная сериозен проблем. Помага ми опитът. Мой стар професор казваше: “Ако не ти стане ясен пациентът още като влезе, значи никога няма да ти стане ясен”. Да, общопрактикуващият лекар е на първата линия в здравеопазването, но това не означава, че тя е най-малко издържаната като знания и компетентност.
– Често ли изпращате пациентите си на консултация с друг специалист?
– Трудно се работи при нас, защото разполагаме с регулативни стандарти, което означава лимитиран брой направления за медикодиагностична дейност, както и за консултация със специалист. И с това се съобразяваме. Знам, че колегите искат много направления, защото това означава много пари за тях. Ние нямаме нищо против, но се вместваме в рамките на това, с което разполагаме. Лично аз
не отказвам на пациент, който желае направление,
след като той е убеден дълбоко в себе си, че не аз ще му реша проблема. Но в повечето случаи разговарям с пациента и сам определям дали това заболяване се нуждае от допълнителни изследвания и консултации.
– Случва ли се да идват при вас пациенти, които неуспешно са се самолекували?
– Да. Веднъж дойде жена, която пила ракия на гладно с някаква добавка. Казали й, че така се лекува гастрит. Но жената дойде с много тежък гастрит с повръщане. Помогнахме й и се оправи. Но хората слушат всякакви съвети и си докарват такива проблеми.
– А вие здрав ли сте?
– Почти няма човек без здравословен проблем, особено след 40 години. Но аз съм здрав. Не мога да се оплача. Давам личен пример и на пациентите си. От 12 години не пуша. Пушенето е грозен навик, чрез който опитваш да се успокоиш. Реших в един момент, че цигарите ми пречат, и ги спрях. Трябва да си инат обаче – решаваш и спираш цигарите. Няма такава форма на отказване чрез намаляване бройката на цигарите. Това е абсурдно. Или ги спираш, или не. Трябва да се знае също, че пасивното пушене е равносилно на пушене на пет цигари на ден. Цигарите са сериозен риск за сърдечносъдовите и онкологичните заболявания.
– С килограмите как се справяте?
– Бях по-пълен, но редуцирах теглото си. За да отслабне човек, трябва да намали количеството на приеманите въглехидрати, а бързорезорбируемите въглехидрати да изключи изобщо. Аз лично спрях сладките неща и хляба. Ако ям хляб, трябва да е пълнозърнест, с триците. Другото условие е да не се вечеря или поне да се яде съвсем малко на вечеря и никога след 18 ч. С тези правила
за една година свалих около 12 килограма
Движението също е важно. Ходя много пеша. Квартал “Бенковски” е красив, със зеленина, къщи и дворчета, хубав стадион. Близо е до Стара планина и има приятни гледки. Ходили сме пеша с приятели и до манастира “Свети Мина.”
– Има родители, които смятат, че ако детето им се затича, ще му стане лошо. Какво ще ги посъветвате?
– Всяко дете трябва да спортува задължително. То придобива навици и му се създава режим. Когато нямаш нормален режим на труд и почивка, това те прави непълноценен за цял живот. Ако спортува, детето е здраво, има добър метаболизъм. Не може родителят да си казва, че след време детето му ще започне да спортува. Не, навикът трябва да бъде създаден в ранна възраст, още на 4-5 годинки. А с компютърните игри децата си ангажират само показалеца на дясната ръка и нищо друго.
– Доволен ли сте от работата си?
– Лично на мене работата ми харесва. В някои моменти от натоварване съм по-уморен и апатичен, но след това се освобождавам от напрежението и отново ми е приятно. Един от моите отдушници в свободното време е свиренето на един вид барабани – рототони. Това е наше общо занимание със сина ми. Двамата посещавахме уроци по барабани, не сме самоуки. Като има празници, правим изпълнения за забавление. Рототоните са подарък от жена ми. Тя работи във фирма, дистрибутор на лекарствени средства, но не е лекар.
Мара КАЛЧЕВА
