Публикувано от: kavkazka
Tags:
дресировка, дресьор, куче, нашийник, овчарка, служебни кучета
Публикувано на:
декември 18, 2012 |
Няма коментари
Част 5 – Подхождане на кучето към дресьора
Кучето по всяко време, от каквото и да е положение и разстояние на команда на дресьора трябва да дойде при него. Това прави кучето кавказка овчарка дисциплинирана и изработва в нея внимание към дресьора.
Условни дразнители: команда „Към мен“ и жест – рязко спускане на лявата ръка, предварително повдигната встрани на височина на рамото.
Безусловни рефлекси: лакомството, лекото подръпване на кучето с повода и милването. Навикът се изработва на хранителната и пасивно-отбранителната реакция, като се започне още от първите дни на заниманията.
Методика и техника на дресировката
Този навик може да се изработва по два метода – вкусопоощрителен и контрастен.
Преди всичко у Кавказката овчарка трябва да се изработи условен рефлекс – да се приближава към дресьора по команда „Към мен“ от свободно състояние.
Дресьорът по време на разходка с кучето на дълъг повод, назовава неговото име и високо, поощряващо дава командата „Към мен“ като показва парченце месо. С цел да предизвика кучето към бързи движения той се движи с гръб напред от кучето, повтаряйки командата „Към мен“. Щом като кучето се приближи до дресьора той му дава лакомство и го поглежда, произнасяйки „Добре“, „Към мен“, „Добре“. Ако кучето при команда „Към мен“ и при показване на лакомството не реагира, дресьорът дава командата и едновременно с леко опъване на повода го притегля към себе си, след това дава лакомство, съпровождайки това с възклицание „Добре“.
Когато кучето се приближава бавно и неохотно, дресьорът трябва да се крие от него зад различни укрития (храст, дърво, трап, хълм и др.) в момента, когато кучето си тръгва от него. Първоначалният условен рефлекс се смята за изработен, ако Кавказката при команда „Към мен“ бързо пристига при дресьора от каквото и да е положение на разстоянието на дългия повод.
Следващата задача се заключава в изработването на условен рефлекс на жест и укрепване на рефлекса при команда и жест до навик с въвеждане на различни усложнения.
Упражнението за изработване на условен рефлекс на жест се извършва така: кучето се оставя в свободно състояние на дълъг повод.
Дресьорът след като го назове по име насочва вниманието му към себе си. След това той прави жест с лявата ръка, като произнася командата „Към мен“ и, ако е необходимо го подкрепя с безусловен дразнител (показва лакомството или подръпва повода). Щом като кучето дотича му дава лакомство.
Условният рефлекс на жест се изработва по-добре като кучето се извика от стоящо и лежащо положение. В този случай Кавказката овчарка по-внимателно следи сигналите на дресьора и по-добре ги възприема. Затова след като остави кучето в едно от тези положения, дресьорът се отдалечава от него на 5-6 крачки, подава жеста, а след това дава и команда „Към мен“. Щом като кучето дотича, дресьорът му дава лакомството, повтаря командите: „Към мен“, „Добре“, „Към мен“ (рис. 48).
Паралелно с изработването на условния рефлекс на жест се усложняват действията на кучето при приближаване към дресировчика. Приближаването на кучето завършва със заставане до левия крак на дресировчика, след това само пред него.
Заради това дресьорът след като го назове по име, прави жест и дава команда „Към мен“. Когато кучето дойде на една крачка от него, дресьорът с лявата ръка хваща повода на 15-20 см от нашийника и като наклони тялото си напред с изпъната лява ръка, с помощта на поводи кара кучето да заема правилно положение до левия му крак. т. е. такова положение, което трябва да заеме кучето при команда „Редом“. В момента, когато кучето тръгва се произнася позната за него команда „Напред“. След като заеме правилно положение кавказката овчарка се, поощрява с погалване и даване на лакомство. С течение на времето се постига самостоятелно заставане на кучето до левия крак на дресьора, за което се използва командата „Седни“ и съответните безусловни дразнители.
Щом като кучето започне самостоятелно след повикване да сяда до левия крак на дресьора, необходимо е да се започне отработването на упражнения за сядане пред дресьора.
Наличието на такъв навик у кучето е необходим при поднасянето па предмети, избиране на вещи, избиране на човек по вещ, обиск на местност и др. Затова трябва да се постъпва така, че кучето при всички случаи да идва при дресьора самостоятелно да сяда пред него. Ако е необходимо, дресьорът по команда „Наред“ може да вземе кучето до левия си крак или да му разреши свободно състояние. За да може кавказката овчарка да седне пред дресьора, при приближаването му на 3-5 крачки до него се прави крачка с десния крак напред, дава се жест за сядане и се произнася команда „Седни“ и кучето сяда на една крачка от дресьора. След сядането се дава лакомство. След това се стремят към постигане на ясно и самостоятелно сядане на кучето пред дресьора.
Упражнението се усложнява главно чрез увеличаване разстоянието от което се повиква кучето, а не чрез увеличаване дължината на повода. Повикванията се осъществяват поотделно по жест и поотделно по команда. Упражненията се осъществяват в различно време на годината и денонощието.
В зависимост от укрепналия подход на кучето към дресьора се увеличава разстоянието между тях и се усилва влиянието на отвличащите дразнители.
Трябва да се помни и това, че командата „Към мен“ и жестът в никакъв случай не трябва да се съпровождат с болезнени и други неприятни усещания за кучето. Най-добро средство, което осигурява безотказноста на кучето, това е даването на лакомство, поглеждането и играта с него.
Навикът да се приближава кучето към дресьорът се смята за изработен, когато кучето при каквито и да е отвличащи дразнители, по което и да е време, от каквото и да е разстояние бързо пристига и сяда пред дресьора.
Най-често допускани грешки
1. Много честото произнасяне името на кучето преди команда „Към мен“, в резултат на което у Кавказката овчарка възникват нежелателни връзки: след произнасяне на името, кучето без команда притичва до дресьора или се приближава към него само след произнасянето на името му или командата.
2. Постоянно едновременно прилагане на жеста и командата, които изработват у кучето условен рефлекс на комплекса дразнители (команда и жест). В тези случай кучето няма да се приближава до дресьора. Ако командата и жестът се дават поотделно.
3. Употребата на дразнители, които причиняват болка (дърпане с повода), наказание на кучето след като то се приближи към дресьора, в резултат на което кучето започва да се страхува от него а понякога не се и доближава.
4. Системно повикване на кучето от дресьора от седнало или легнало положение, в резултат на което издръжливостта му отслабва; кучето често се откъсва от мястото си без команда.
Извадка от “Учебник по дресировка на служебните кучета в милицията” от 196…г.
