Теодора Бочукова е завършила руска филология, а след това и психология. Специализира „Семейно консултиране и фамилна терапия”. Тя работи към Асоциацията за рехабилитация на зависими „Солидарност”. Дейността й е свързана предимно с близките и семействата на зависимите. – Г-жо Бочукова, като практик и експерт по зависимостите смятате ли, че марихуаната трябва да се легализира – нещо, за което се водят горещи дискусии напоследък?
– Радвам се, че тези обществени дискусии се случват, защото те дават пространство да се говори за зависимостите, които все още са стигма в нашето общество. Не бих могла да взема категорична и полюсна позиция по отношение на легализирането на марихуаната. Защото от позицията на психолог, който работи със зависими хора от приема на вещества, за мен по-скоро става въпрос за индивидуална преценка на всеки отделен случай. Т.е. какво цели употребата на всяко такова вещество. Моята позиция е основана на хората, които търсят помощ при нас, включително и при проблемна употреба на марихуана. Тревата е много разпространена особено сред тинейджърите. Затова е проблем. Тя се класифицира като лека дрога и създава психическа зависимост, освен физическата, която е доста по-слаба. Всичко това трябва да се мисли и обсъжда, когато се вземат решение по този проблем. Т.е. има „за” и „против” медицинската употреба и когато говорим за това изникват много въпроси. Като например как ще се контролира и на каква база ще става изписването на медикацията, какви са възможните злоупотреби и как всичко това може да доведе до проблемна употреба.
– Каква е практиката в други държави по този проблем?
– Например в онези щати в САЩ, където марихуаната е разрешена, сега има проблеми, свързани със свръхпредписването на този тип вещества. Те се назначават както за стрес, така и за злокачествени заболявания. Ние знаем от историята, че Байер е създал хероина за лечение на морфиновата зависимост, той пък бил създаден за терапия на кокаиновата зависимост. Така, че е редно да бъдем мъдри, а не крайни и да направим задълбочен анализ преди да вземем позиция.
– Как се ражда зависимостта и защо едни хора са по-пристрастени, а други не?
– Етиологията на зависимостите включва много фактори – биологични, социални, поведенчески и т.н. Зависимостта от своя страна пък поразява физиката, физиологията, мозъчните структури и процеси. Всичко това прави лечението сложно и комплексно с усилията на много специалисти. Защото тя уврежда личността като цяло, предизвиква разстройство в поведението и др.
– Какви хора най-често търсят помощ от вас?
– Обичайно, когато почувстват, че нещо не е наред, че тяхното развлечение вече им създава проблеми. Голяма част от тях губят работата си. Други разрушават семействата си. Много често към нас се обръщат хората, които са около зависимия – родители, съпрузи, приятели. Зависимостта става проблем на всички.
– Коя от пристрастеностите има най-широк спектър на развитие у нас – алкохол, цигари, дрога, секс, хапчета?
– Алкохолната е много тежка, но редовно се пренебрегва. Защото пиенето не е забранено, разрешено е. Този тип зависимост е една от най-трудните за лечение. И за признаване. Минава много време докато семейството и близките се опомнят и започнат да търсят варианти за спасение. Горе долу до осъзнаването минават от 7 до 10 години. Сега с голяма сила навлизат синтетичните дроги. При хероина например процесите на привикване са много по-бързи, а проявите и самата абстиненция е по-драматична. Това кара хората да търсят по-бързо решение на проблемите си.
– Как един човек сам може да установи, че е преминал границата и вече е станал зависим? Мнозина посягат вечер към чашката с най-благородните помисли да изтрият файла от някой лош ден, примерно?
– Една от основните характеристики на зависимостта е загубата на контрол. Когато има развита зависимост от алкохол, но той спре да се приема, се изпада в много тежка и драматична абстиненция. Липса на контрол е, когато хората сядат да пийнат по едно, но ги умножават до четири или пет. И това се повтаря всеки ден от седмицата. Тези хора не се чувстват добре без алкохол, не са трудоспособни и т.н. Всичко това се отнася и до другите вещества, водещи до зависимости. Центърът на зависимия човек е веществото. Как да се набави то, как да се изпие, как да не му личи, че има нужда, как да прикрие симптомите на раздразнителност, апатичност и разсеяност. Такъв човек губи концентрация и има усещането, че алкохолът или веществото му дават възможност да живее в норма. Затова е важно човек да знае какво точно иска да си достави с употребата на едно вещество. И дали не е възможно да си го набави по друг начин. Най-често най-близките първи индикират даден проблем, защото човек трудно сам си признава, че има проблем.
– Възможно ли е човек сам да ограничи и контролира нещата така, че да не стига до зависимост от каквото и да е? Или човекът е слаб да се справя сам?
– Трудно и почти невъзможно е човек сам да се справя със своите зависимости. Ако има развита зависимост, вече животът му е подчинен на употребата на дадено вещество и лечение е възможно само с подкрепа отвън.
– Защо повечето талантливи хора в историята на човечеството са ползвали едва ли не като патерици зависимостите – алкохол, дрога, хапчета, секс?
– Така е, за съжаление това е факт. Опиатни вещества са ползвани и в религиозните и културни обичаи на много народи и племена. Този тип търсене на новото, на интересното, на промяната на съзнанието и сетивността е нещо, което човечеството винаги е търсело. Но, вижте, няма зависими вещества, има зависими хора. Продуктите са създавани за благото на човек и затова е важно как се употребяват. Юношите пушат трева, защото имат нужда от това да бъдат признати от своите съученици, да общуват с тях и да не бъдат отхвърляни. За тях признаването от средата и намирането на място в групата е изключително важно. Понякога приема на наркотици се възприема като един медиатор, който опосредства влизането на някои младежи в дадена среда. Друг път – като начин да се тушира стреса. Вижте, зависимите хора имат много ниска самооценка, те много трудно се социализират. Веществата ги отцепват в друга реалност. Но за краткосрочен план. Впрочем по този начин можем да коментираме и социалните мрежи, интернет, безразборното пиене на хапчета и др. Всичко това е един ерзац на истинските взаимоотношения.
– От години част от българите – мъже и жени се самоопределят като полови атлети и сочат секса като своя зависимост, това води ли до истеричност в определени моменти?
– Промискуитетното поведение се среща твърде често у нас, колкото и да е странно, защото все пак то е било детерминиращо в зората на човечеството. И, както вече казах, един от признаците на зависимостта, е липсата на контрол.
