През април и май обичките се предлагат като млади растения на всички пазари за цветя. Ако търсите нещо по-специално, например сортове с пъстри листа, трябва да се обърнете към специална ботаническа градина.
Период на цъфтене: Лятото до късна есен.
Месторастене: Светло до полусенчесто и защитено от вятър. Някои сортове понасят и слънце.
Произход: Изходни форми – Карибски басейн, Мексико, Централна и Южна Америка, Таити, Нова Зеландия.
Субстрат: Оптимална пръст, TICS 2.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат в съда на разстояние 20-25см едно от друго.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се подхранва всяка седмица.
Други грижи: Растенията се почистват редовно и в началото на вегетативния период се подпират наоколо.
Презимуване: На светло или тъмно при температура 6-8°С. Полива се малко и в по-топлите дни се проветрява. През пролетта слабите и преплетени филизи се отстраняват, а годишните издънки се изрязват на 1 до 3 очи (пазвени пъпки). Когато поникне отново растението се пресажда в друг съд и се поставя на по-светло.
Вредители, болести: Листни въшки, белокрилки, акари, сиво гниене, брашнеста мана, ръжда по обичките.
Размножаване: Чрез резници през пролетта или лятото.
Съвети за оформление: Всички висящи сортове са много подходящи за висящи саксии.
Моят съвет: Все по-често предлаганата „Жълта обичка“ не е истинска обичка, а разновидност на Phygelius capensis, която цъфти от юли до октомври и се отглежда както същинските обички.
ПОЛИВАНЕ
Поливането е най-важното и най-слабото звено в отглеждането на фуксиите. Знаещите казват, че 90% от успеха зависи от правилното поливане и само 10% от майсторството на цветаря.
Разпространено е мнение, че фуксиите са влаголюбиви растения, в резултата на което огромно количество фуксии се оказват удавени, преполети и загиват. За съжаление удавеното растение е практически невъзможно да се спаси, защото това може да не се забележи веднага. Растението още няколко дена може да изглежда напълно здраво, а после да отпусне листа и загине. Това е особено опасно в жегата, когато ни се иска повече да полеем “страдалците” и в прохладно време, когато поливането превишава количеството, което може да се изпари.
Винаги проверявайте почвата преди поливане и поливайте само в случай, че тя действително е суха. Най-добре е да осигурите на растенията хубав душ. Въобще, добре е да си запаметите като правило растенията често да се опръскват, а да се поливат с мярка и при необходимост. Поливайте сутрин, преди да настъпят жегите. Следете в чинийките да не остава вода /това е особено важно за ампелните растения, разположени на височина над главите ви/. Вкоренените резници и неотдавна пресадените растения се нуждаят от особено умерено поливане.
Ако вие все пак сте преполяли растението и навреме сте забелязали това /преди да са му увиснали листата/, например, видяли сте, че е преседяло цяла нощ в чинийка пълна с вода, все още може да се опитате да го спасите. Най-важното е бързината. Извадете растението от саксията и проверете как са корените му. Ако има още живи бели коренчета, пресадете го в свежа почва, покрийте го с полиетиленов плик, поставете далече от слънчевите лъчи и за една седмица не го отваряйте.
Ако растението е увесило листа, а почвата е мокра и подгизнала, то спасението е само едно: нарежете резници, сложете ги във вода и им осигурете водна пара /например в банята/ за около час. След това захлупете чашката с вода с полиетиленов пакет. Ако те се изправят и оживеят, вкоренете ги по обичайния начин. Да се опитвате да съживявате цялото повредено растение практически е безполезно. В същото време и пресушаването е почти недопустимо. В този случай растенията губят листата и пъпките си, може и да загинат. Ако възникне подобна ситуация за да реанимирате накиснете саксията в по-голям съд пълен с вода и оставете там за времето докато на повърхността на почвата не престанат да излизат мехурчета. Короната обилно напръскайте с вода и оставете растението на сенчесто и прохладно място. След като видите, че то напълно се е съвзело, тогава може да го преместите на обичайното му място.
Що се отнася до водата за поливане, тук е възможно много хора да искат да поспорят с мен, но аз използвам вода от горещия кран на водопровода, оставена да преседи поне ден в отворени големи бутилки.
ЗА ВАЖНОСТТА НА ПРАВИЛНОТО ПОЛИВАНЕ
Правилното поливане е най-важния момент при отглеждането на фуксии. Те приличат на хората, които могат дълго време да издържат без храна, но кратко време без вода. Водата се съдържа във всяка част на растението. Младите връхчета и крайчетата на корените на 90% се състоят от вода, а главните стебла и клонки съдържат до 50% вода.
Всички жизнени процеси във фуксиите са свързани с водата, например минералите и хранителните вещества преминават от почвата до корените и листата с потоците вода. През пролетта водата пренася към младите растящи клонки захари и аминокиселини. Процеса на циркулация на водния поток в растенията се нарича дишане. Енергията за дишане обезпечава слънцето: приблизително 50% от слънчевата енергия, която листата поглъщат се използва за дишане. Изпарението на водата чрез малките отверстия по повърхността на листата, наричани устица, кара голямо количество вода да се покачва от корените към листата. Въглеродния диоксид се поглъща от листата чрез същите тези “устица”. За изграждането на 100 грама тъкан на растенията са им нужни 55 грама вода, но за времето, което е необходимо за изграждането на 100 гр. тъкан, растението употребява до 100,000 грама вода в процес на изпарение и дишане. За да се извърши фотосинтеза, водата в процес на дишане трябва да бъде пренесена от почвата към растящите клонки. За да проникне въглеродния диоксид през стените на клетките, той трябва да бъде разтворен във вода. Повърхността на клетките, съдържащи хлорофил трябва винаги да е влажна.
Надявам се, че прочитайки горния абзац вие ще оцените още повече важността на водата в цикъла на растеж на фуксиите.
Фуксията притежава система за регулиране на водния обмен, която позволява на растението да затваря “устица” и така да предотвратява изгубването на вода. В същото време устицата трябва да са открити, за да се обезпечи достъп на въглероден диоксид, необходим за фотосинтезата. Затова на растението му се налага да балансира между изгубването на вода и асимилацията на въглероден диоксид. Устицата се отварят рано сутрин, приблизително в средата на деня започват да се затварят и вечерта се затварят напълно. В много горещи дни при температура 25°С и повече устицата се отварят за много кратко време рано сутрин и остават затворени през останалите части на деня. Същото се случва и тогава, когато на растението не му достига вода: устицата остават отворени за много кратко време, за да се съхрани водата. В такива условия дишането и фотосинтезата се преустановяват и листата повече не се охлаждат в процес на изпарение – в резултат растението вехне.
Първата мисъл, която ни идва в главата в подобна ситуация, това е да полеем. Това може да доведе до преувлажнение и гибел на растението, защото, както е обяснено по-горе, закритите устица не могат да обезпечат придвижването на водата към листата. Най-доброто което можем да направим за растението в лятната жега това е да опръскваме листата, за да ги охладим. Това е необходимо да се повтори няколко пъти. Така трябва да се действа в горещите дни, за да предотвратим увяхването на листата. Опръскването на листата с вода при жега, също така помага по-дълго да се държат устицата отворени и така да се поддържа растежа на цветето.
След като прочетохте всичко до тук, трябва да ви е станало ясно очевидния факт, че поливането е важно да се осъществява рано сутрин, а не през втората половина на деня. Действително, ако полеете растението през късната вечер, вие можете да му причините повече вреда, отколкото полза, защото тогава устицата му са затворени и корените ще се намират във вода през цялата нощ, а така може да загният.
ПОДХРАНВАНЕ / ТОРЕНЕ
Фуксиите много обичат подхранването. Според мнението на експерти важно е не толкова какъв тор използвате, колкото това да го ползвате регулярно. Главното правило е: никога не торете върху суха почва!. Половин час преди да наторите трябва добре да полеете растението, за да не изгорите корените. Ако вие, както и аз, късно се връщате от работа и бързате да полеете своите любимци, то за наторяване често не остава време. В такъв случай като алтернатива може да подхранвате любимците си като всеки месец добавяте добре угнила оборска тор към горния слой на почвата.
Честотата на торене също е спорен въпрос. Но всички мнения се обединяват в едно: по-добре по-често, но по малко. В различни източиници се препоръчва подхранване от ежеседмично до ежедневно. В последния случай седмичната норма на концентрирания тор се дели на 6 равни части и се внася във вид на слаб разтвор с ежедневната поливка, като един ден остава за поливане с чиста вода.
На различните етапи от растеж на растенията им трябва тор с различен състав. Вкоренените резници и младите растения в период на растеж, а също така и всички растения през ранна есен трябва да се торят с комплексни торове с повишено съдържание на азот. Много внимавайте да не преторите фуксиите, защото ще пораснат като непроходими джунгли, а цветовете ще им бъдат редки гости.
След появяване на пъпките фуксиите се торят с повишено съдържание на фосфор и калии. Много западни любители пишат, че е отлични резултати дава подхранването с тор за домати.
ПРЕСАЖДАНЕ
За пресаждане вземете неголеми саксии. Смята се, че е по-добре няколко пъти да се пресади растението в саксии със следващ по-голям размер, отколкото директно да се посади в голяма саксия. При фуксиите е разпространено общото правило за пресаждане: ако корените са запълнили почвата – времето е дошло. Това може да се определи първо по показващите се от дупките на саксиите коренчета. Друг признак е особено бързото пресъхване на почвата. В този случай внимателно извадете растението заедно със сухата почва от саксията, за да определите трябва ли да пресаждате.
На дъното на саксията трябва да сложите добър дренаж – фуксиите не понасят застоялата вода /аз използвам парчета стиропор/. Фуксиите обожават хранителната, но рохкава почва, обезпечаваща добра вентилация на корените /това се постига с добавяне на едър пясък или перлит/. Аз обикновено правя смеската самостоятелно: слагам торф, добавям почва която събирам от гората или парка, непременно добавям и кисела почва, събрана изпод иглолистни дървета. В зависимост с какво разполагам в момента слагам една част едър пясък или пък една част перлит, винаги добавям и добре угнила оборска тор /нищо не попарвам и не обеззаразявам/.
В переспектива планирам да пробвам хидрогел за предотвратяване пресъхването на почвата /особено в окачените саксии/. Дозата е 1 част готов хидрогел на 10 части почвена смес. За еднолитрова саксия достатъчно ще бъде ¼ чаена лъжичка гел или даже и по-малко. Хидрогела попива много влага. Купете си пакетче от 20 грама и ще ви стигне за дълго. Приготвям гела на око. Наливам малко вода, насипвам, например половин кутийка от сладолед и наливам още вода и обърквам, докато сместа не стане полумека. Така лесно се смесва с почвата. За добър резултат ни е нужна именно смес.
При пресаждане в никакъв случай не трябва да трамбовате и натискате почвата, просто почукайте саксията, за да се слегне пръстта и да запълни празнините и полейте не много /след няколко дни, когато почвата слегне напълно, може да досипете още/. Известно време след пресаждане, за да се вкорени добре растението, не го поливайте /това е особено важно за растения, пресаждани след период на покой, които още не са достатъчно облистени и почти не изпаряват влагата/. За съхраняване на влагата може за известно време да покриете с полиетиленов плик.
Ако във вашата колекция има доста екземпляри, обезателно ползвайте етикети с наименованията на видовете. Не се надявайте на паметта си – младите растения често си приличат едно с друго, а възрастните могат да загубят лисат при неблагоприятни условия и при презимуването, тогава е невъзможно да ги отличите едно от друго.
Съвет: преди пресаждане подгответе нужната саксия, залепете на нея етикет, а след това пресадете в нея растението – тогава никога няма да объркате сорта.
РАЗМНОЖАВАНЕ
Най-разпространения и достъпен способ за размножение на фуксиите е чрез резници. Практически всяка една част от растението без цветовете може да бъде качествен материал за размножаване. Могат да се вкореняват даже големи листа, които се отрязват от основното клонче заедно с “възелчето”. За най-добри се смятат възрастните, но още не вдървени чепчици дълги около 10 см. с две-три двойки листа, с връх или без.
По-едрите листа трябва да се отрежат наполовина, за да се намали изпарението. Долните листа се премахват, а резника се поставя в чаша с вода или направо се посажда във влажна, качествена рохкава почва, която съдържа голямо количество пясък. Поставят се в светло и топло помещение. Опита показва, че във вода най-добре се вкореняват възрастни резници, а младичките предпочитат посаждането в почва. През зимния период е необходимо да им се осигури светлина по 14-16 часа на ден. Резниците сложени за вкореняване в почва трябва да се покрият например с пластмасова бутилка, която е много удобна заради това, че позволява отвъртане на капачката за всекидневно осигуряване на чист въздух.
Единствено ако резниците изглеждат здрави и не вяхнат, не трябва насила да ги привикваме към парникови условия. Резниците, стоящи във вода също могат леко да увяхнат, тогава може да ги напръскате с вода и също да покриете с плик или бутилка. Трябва обезателно да избягвате слънцето и прегряването и периодично да проветрявате. Регулярно и ежедневно проверявайте състоянието на резниците, навреме пръскайте с вода, отстранявайте увяхналите листа и следете за появата на плесен.
Съвет: Ако вкоренявате нежни зелени връхчета, избягвайте да пипате стъбълцата с ръка. От честия допир стъбълцата може да се повредят и изсъхнат. Дръжте зелените връхчета все едно държите пеперуда, придържайки с палци листенцата от външната страна.
Обикновено през пролетта резниците се вкореняват за 2-3 седмици, но се случва корените да се появят и на третия ден, а понякога резника и по 2 месеца остава без корени /ако той има здрав вид, просто трябва да се запасим с търпение/. Появяването на коренчета на резник във вода естествено лесно ще се забележи, след което може да посадите в почва. Най-удобно и практично е посаждането в пласмасови чашки за кафе. Резниците, посадени в почва може да се смятат за вкоренени тогава, когато тръгне растеж на нови листа. След това постепенно трябва да се премахва “парника” им.
Съвет: При резниците винаги ползвайте етикети с имената на сортовете, защото лесно може да ги объркате. Етикетите може да залепите на някой от листата, ако в един съд се вкореняват различни видове или на самата чашка, ако сте сложили за вкореняване само един вид. Ако вкореняването е в почва, то е лесно да забодете етикетче с името.
Отделно искам да се спра на вкореняването на отделни зелени връхчета, обикновено откъсвани при прищипването за оформяне /снимка 3/. Връхчетата внимателно се отрязват, потапят се във вкоренител и се посаждат в подготвения грунт, закривайки с почва основата /възела/ на листата, покриват се с пакет и се слагат на светло и топло място. Процента на вкореняване на такива връхчета е доволно висок. Освен това понякога това е единствената възможност да се спаси загиващ резник и да се запази рядък сорт.
Съвет: Ако резника е започнал да гние от основата, бързо срежете върха му и опитайте да го вкорените. Освен това, ако сте имали щастието да ви попадне резник от желан сорт, пробвайте да се застраховате: срежете върха му и го вкоренявайте отделно, а резника вкоренявайте по обичайния начин.
След вкореняване грижите за резниците се състоят в регуляно и много акуратно поливане, подхранване със слаб разтвор от торове с повишено съдържание на азот, опръскване и формиране на короната. Когато корените оплетат почвата в чашката, растението се пресажда в саксия 9 см и се отглежда както възрастните растения.
