СНИМКА: Йордан Симeонов
С директора на Балканския институт за труда и социалната политика Иван Нейков разговаря Лиляна Филипова:
– Г-н Нейков, в първите дни на новата година ни заляха мрачните прогнози на бизнеса и експертите за нови съкращения, за по-малко нови работни места. Споделяте ли този песимизъм?
– Не искам да говоря за песимизъм, но искам да обърна внимание, че нова съществена тенденция на трудовия пазар тази година е увеличаването на дела на по-възрастните работници. С нарастването на пенсионната възраст в резултат от стартиралата реформа непрекъснато се увеличава и средната възраст на работещите. Успоредно с това на входа намаляват по-младите – тях просто ги няма.
Преди 7-8 г. имахме около 100 000 първокласници всяка година, през есента на 2012-а в клас влязоха под 65 000. Това е огромно предизвикателство не защото по-възрастните са по-лоши, дори напротив. Но имат по-специфични изисквания към условията на труд, към организацията и темпото на работа и това с всяка изминала година ще се очертава като все по-сериозен проблем. Като общество ние все още сме склонни с лека ръка да кажем, че възрастният е аутсайдер, но всъщност това е бъдещето на българския пазар на труда. И ние трябва да се подготвим за това.
– Доколко влиянието на по-възрастните вече се усеща? Все пак е минала само 1 г. от старта на пенсионната реформа.
– Първите 100 000 души, които трябваше да се пенсионират, а по новия ред продължиха да работят, вече са факт. Толкова приблизително ще остават на трудовия пазар всяка следваща година и ще вдигат възрастта на работната сила. Допълнителният проблем, който възниква от това, е, че технологиите продължават да вървят напред и ние трябва да подготвим системите за обучение и квалификация така, че да обучат възрастните, да ги използват.
– По-бавно схващат или имат вътрешна съпротива?
– Един възрастен работник приема с голямо недоверие знанията, преподавани му от човек, който е на възрастта на неговия внук. Това е от голямо значение. Има значение начинът, по който се поднася знанието.
Много от възрастните са от генерацията на молива и на тебешира. И ако искаме от тях да се учат чрез айфона и айпада, рискуваме да ги отблъснем окончателно от новите знания, които са им необходими, и да ги направим неконкурентоспособни. Нужна е нова политика за професионалната квалификация.
– В какво трябва да се изразява тя? – Онези, които знаят какво трябва да умеят възрастните работници и как да ги обучат, това са техните работодатели. Обучението на работното място по модела майстор – чирак има изключително голям ефект.
Това беше проверено повече от 10 г. в Германия и това е заключението на всички немски работодатели. Проблемът е, че когато работодателят поиска пари от оперативните програми, за да си обучи персонала, не може, защото това се оказва недопустима държавна помощ. Остава вариантът да плати на някой друг да му подготви хората, само че рискът те да бъдат обучени не на това, което иска работодателят, е много голям. Така отиват нахалост и усилията на работодателя, и парите от ЕС.
– Все пак възрастните са част от проблема. А безработицата е реална опасност за всички.
– Профилактиката и спасението от безработицата минават задължително през квалификацията и преквалификацията. Във всички страни, които вече излязоха от кризата и задминаха предкризисните си нива, това беше основното, на което се заложи. Хората с две и повече квалификации са по-малко уязвими от безработицата. Няма друго решение освен фокусирани усилия за повишаване на квалификацията. И то според нуждите на работодателите, а не според държавните приоритети или по инерция – според професиите, които учебният център предлага.
Защото държавата каза, че туризмът е приоритет, но не създаде квалифицирани кадри, които да предлагат качествени услуги в сектора. Действаше се по метода проба-грешка: ще взема един от улицата, ако не ми свърши работа, ще го сменя с друг. Същото е и със селското стопанство. Уж е приоритет, а 100-те професионални училища, които би трябвало да подготвят конкурентните хора, са оставени на доизживяване. Никой не се интересува от програмите им. Водят се на отчет само сградите. Е, кравите и тиквите сами ли ще се отглеждат?! Искаме да докажем на Европа, че българското земеделие е полезно и перспективно, а сами си режем клона, на който искаме да седим.
– Анализ на „Индъстри уоч“ скоро установи, че на пазара има глад за млади мъже с професионална квалификация. Същевременно младежката безработица гони 30%. Откъде идва това разминаване?
– Едно от големите предизвикателства е, че работодателите искат от кандидатите да имат професионален опит, а те няма къде да натрупат този опит, защото не ги взимат на работа. И се получава омагьосан кръг. Затова първото работно място трябва да бъде един от акцентите в следващите 5 г. на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Вече се тръгна в тази посока, но не е достатъчно. Ние лесно отчитаме социална политика, като показваме повече разходи в сравнение с миналата година, но резултат няма – младите продължават да бъдат неатрактивни.
– Какво е вашето обяснение?
– Няма сериозни изследвания къде се къса връзката между работодателя и младите кандидати. Сигурно е обаче, че у нас липсва дори зачатък на система за професионално ориентиране. Огромна част от младите всъщност учат и работят не това, за което имат капацитет и желание, а нещо, което се е появило на пазара на труда случайно или чрез което реализират несбъднати родителски амбиции. Това води до големи загуби на обществото, защото и родители, и самите млади хвърлят луди пари за някаква квалификация, която след това се оказва недостатъчна или дори безсмислена и неудовлетворителна.
– Резерв ли са жените на пазара на труда у нас, както казва Тотю Младенов? – Това е факт в страни като Германия, Франция, Великобритания. У нас над 50% от работещите са жени. Българката отдавна е на пазара на труда. Нейният проблем не е в това, че си стои вкъщи, а в това, че въпреки многото ни лозунги е дискриминирана по отношение на заплащането, по отношение на кариерното си развитие и израстване. 60% от всички висшисти в България са жени.
И в същото време на тях се падат само 12% от всички ръководни длъжности в бизнеса и в управлението. Това значи, че практически се дискриминира по-висококвалифицираната част от работната ни сила. Вярно е, че никъде няма да видим, че на една жена дават със 100 лв. по-малко просто заради пола й. Но ще видим как колегата й мъж само за година-две израства и става бригадир и взема 100-те лева повече, докато тя остава изпълнител, въпреки че е била по-добра.
– Социалното министерство не спира да прави борси за българите в чужбина с надеждата, че ще ги привлече обратно. Има ли шанс това според вас?
– Това задължително ще се случи, както стана в Португалия, в Турция. Всички страни, които имаха големи емиграционни вълни, постигнаха в един момент такова икономическо развитие, че станаха атрактивни поне за част от хората, тръгнали да търсят щастието си в Стара Европа. България ще мине по същия път. Голяма част от българите, изкарали по 15-20 г. навън, ще се върнат и като инвеститори, и като носители на нова култура на работа. Вярно е, че обявявайки цялостно замразяване на доходите, управляващите подават сигнал към емиграцията ни: „Стойте си там, където сте си, ако не искате да се превърнете в работещи бедни.“
Но това няма да повлияе на тези, които са решили да се приберат. Те се водят от други мотиви.
По-опасното е, че част от бизнеса продължава да храни надежди за внос на чужди работници отвън и особено от Азия. Това в условията на безработица не трябва да се допуска. Защото само за броени часове много българи, които се усещат като губещи от кризата и прехода, ще ги обявят за персонални врагове и прословутата ни толерантност ще отиде по дяволите.
Иван Нейков е роден е на 17 април 1955 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет и до 1990 г. работи като инспектор юрист в Главната инспекция по трудаОт 1990 до 1997 г. е последователно шеф на правния отдел в КНСБ и зам.-председател на синдиката.
Бил е министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски, министър на труда и социалната политика в правителството на Иван Костов. Бил е депутат от ОДС в 39-ото НС, а през 2003 г. е избран за общински съветник в София. Сега е директор на Балканския институт по труда и социалната политика Женен, има двама синове.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
