Чалга завистта на театралите
Митко Пайнера дава нагледен пример на родните театрални дейци как да вземат пари от Европейския съюз
16 Януари 2013 12:57
9
принтирай
|
текст
Спомням си едно представление, след което се заклех повече да не стъпвам в български театър. Е, не удържах на думата си, но тогава наистина ми беше много мъчно. По време на цялата пиеса ни намекваха как трябва да посетим един хипермаркет за бяла и черна техника, в антракта се разигра томбола и накрая бе обявен печелившият, който ще си тръгне с телевизор от същия хипермаркет. В „Ножица трепач“ играят прекрасни актьори като Веселин Ранков, Георги Къркеланов и Ненчо Илиев, но дори тяхната игра не можа да премахне усещането, че гледам долнопробно телевизионно шоу. Не актьорите са обаче са виновни, а техните ръководители, които от време навреме, така незабележимо и със затворени очи продават културата на много ниска цена.
Вчера представители на същата висша прослойка в българския театър вдигнаха шум до небесата, че от „Пайнер“ ще вземат едни милиони по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Теди Москов обеща протести до дупка, Александър Морфов не можа да си представи нещо по-ужасно и чудовищно от тази евросубсидия, а Мариус Куркински даде апокалиптичната прогноза, че Европейският съюз иска умишлено да затрие българския народ.
Но разликата между театралите и чалгарите, е, че онези, които изпитва потребност от чалга, винаги получават чалга, а когато човек иска да гледа театър, понякога получава „Супершоу Невада“. И за това Европейският съюз не е виновен.
Министър Томислав Дончев бе прав, когато вчера каза „не знам защо от театрите не са кандидатствали за средства по тази програма“. Забележете, не са им отказали, те дори не са се опитвали да вземат пари. С цялото ми отвращение към чалга културата, ще призная, че Митко Пайнера едва ли ще си позволи да каже „как ще ми получават средства, тия театралите, понеже театър в България няма“.
В случая „Пайнер“ дава нагледен пример на представителите на високата култура у нас как да вземат пари от Европа. Чалгата посочва пътя на Театъра. Жалко, но факт.
С цялото ми уважение и към Морфов, и към Куркински, и към тяхната театрална хиперреалност, в която неведнъж съм имал удоволствието да се потопя – хора, спечелете един проект, пък после говорете. Европейската реалност е такава – все пак това е икономически, а не културен или морален съюз.
Мариус Куркински.
Хабите енергията си да посочвате очевидното – че културата на чалгата е водеща у нас, а в гневните ви думи се прокрадва завист. Какво, завиждате на чалгарите ли?
Къде бяхте вие, радетели на културата, когато чалгата набираше сили? Какво направихте, за да насочите в правилната посока онези, които се лутаха в бездуховността на прехода и умишлено или не направиха децата си чалгари.
За чалгата или за парите се заяждате? А знаете ли, че салоните ви се пълнят масово с хора, които отиват при вас само заради самата мода, заради суетата, за да запълнят времето си, преди да отидат в някой чалга клуб?
В този хаос, който обхвана културните среди, най-добре се ориентира Кирил Маричков. „Човек не трябва да се бори с прасе. Първо, защото ще се изцапа и второ, защото на прасето това ще му хареса“.
източник: Temadaily
Автор: Кирил Беспалов
Тагове: чалга евросубсидии Митко Пайнера завист. Кирил Маричков протест срещу чалгата Теди Москов Мариус Куркински Ножица трепач чалгизация
