Понякога доброволно или по задължение човек поема отговорности за проекти, върху които няма достатъчно контрол. Нито е поставил целите, нито е в позиция да вменява задължения на участниците. В такива ситуации най-доброто, което може да се направи, е структуриране на комуникацията. Ето някои наблюдения по въпроса.
Ако идеята е достатъчно силна, нейното ясно артикулиране ще въвлече хората и поне някои от тях ще намерят достатъчно основания да се включат. Започнете общуването с идеята. Идеята не е представа, не са образи в главата ви. Идеята е замисъл – целта, процесите, резултатите, следствията, основанията, хората, които са въвлечени. В идеята има едновременно конструкции, емоции, ценности и разум.
Трябва да се показва. Това е целта, това са наличните средства, това са условията, в които се работи, това са стъпките, през които трябва да се мине. Тези неща могат да се изменят, удържайте тази възможност отворена.
Не трябва да се поставят изисквания за предварително развитие на инструментите или условията, ако не е наложително. Сигурно бихте искали да имате перфектния служител с някаква специфична експертиза за този проект. Или перфектния набор от функционалности в системата за управление на задачи, който не е наличен в нито една от тези, които познавате и имате под ръка. Трябва да се действа гъвкаво и да се откриват нови възможности – винаги има начини за работа и действие, за които не сте се сещали досега.
Добре е целта да се припомня често – сблъсъкът на различни перспективи създава опасност от разфокусиране.
Мярата на общуването се определя от хората, но и от продукта (проекта, процеса, желания резултат). Не занимавайте всички с неща, които не са значими за всички. Преценявайте значимостта на общото предметно, според формалното отношение на хората към отделните обекти или процеси. Значението е в предметите. Не преценявайте значимостта на общото според това, което знаете за отделните участници – то никога не е достатъчно.
Това има и обратна страна – когато общувате индивидуално, винаги е добре да имате предвид индивидуалността, това, което знаете за отделния човек. Научете още. Помогнете в съотнасянето на тази индивидуалност с общия проект.
Припомняйте общоизвестни истини, които имат отношение към дадена ситуация. Това трябва да се прави внимателно и изисква обяснителност, която понякога може изглежда прекалена. Но е необходимо, за да бъде контекста устойчив. Някой трябва да обговаря очевидностите, най-често това е именно продуктовия мениджър.
Накратко, ако не е ясно кой, трябва да се погрижите за какво-то и общуването, което да го направи смислено.
