Погача
Според църковната традиция в България, през първите 40 дни след раждането, при майката и бебето не се допускат посещения. На 40 ден се отива на църква и там се чете т. нар. “чиста” или “очистителна” молитва. След това се организира първото събиране в чест на бебето – “Погачата”.
Погачата представлява нещо като представяне на бебето пред обществото. Канят се само жени и деца. Жените “наричат” на бебето, като тази традиция по всяка вероятност е свързана с „ористниците“ в приказките. Меси се ритуална погача и на масата се слагат предимно сладкиши, както и купичка с мед. Гостите трябва да донесат подарък за бебето и нещо сладко за майката. Върху питката се поставя бяла кърпа и всеки гост оставя в нея символична сума пари, с която бебето „да си купи сън“. В някои краища на страната, паричките се слагат под възглавничката на бебето, като идеята е същата. След това, майката трябва да завърже кърпата и според това колко силно ще затегне възела, се определя дали бебето ще е скъперник или „със широки пръсти“. Вързопчето се слага някъде нависоко, като тълкуванията на това действие са близки. Според някои, това се прави, за да стигне детето „високо“, а според други – за да има високи цели и идеали.
Следващата стъпка е две жени, които имат двама живи родители, да разчупят питката над главата на бебето и майката. Първото парче се отделя за Богородица, а след това, някоя от жените трябва да “захрани” бебето, топвайки парченце от погачата в меда и леко намазвайки устните му. Гостите се почерпват с парче от питката. По традиция от къщата не трябва да се изнася нищо, за да не стане детето „крадец“ и за да се секне кърмата на майката.
Този хубав ритуал е различен по отношение на изпълнението на отделните елементи, но основната идея е всички гости да се съберат, за да видят бебето и да му пожелаят здраве, късмет и всичко най-добро в предстоящи му житейски път.
