21.01.2013
Източник: andrewk100
Проблемът с агресивните кучета в България става все по – широко обсъждан. Медиите издигат както глутниците улични кучета, така и определени чистокръвни породи като „кучета – убийци”, а пострадалите хора търсят справедливост и настояват да се вземат мерки за справяне с проблема. Но ако наистина искаме да бъдем част от решението, ние трябва да можем бъдем обективни. А това означава да разнищим митовете за агресивните породи и да стигнем до дъното на проблема с нападението на хора. На какво се дължи агресията у кучето и може ли тя да бъде овладяна или още по – добре, изкоренена в зародиш?
Митове за добермана
„Доберманите са добри като са малки кученца, но като пораснат, черепът им спира да расте, но мозъкът – не и като се притиска в черепа, те се озлобяват и стават агресивни”
Факт: Това е не само невярно, но и физически невъзможно. Както и при всички останали кучета, органите на добермана, включително и мозъкът му, спират да растат заедно с или малко преди да спре растежа на костите. Следователно е невъзможно мозъкът да продължи да нараства след като черепът е спрял. Освен това в черепа на добермана няма кост, която израства на определена възраст, притиска мозъка му и го прави куче – убиец – това също е само една градска легенда.
„Ако искаш добермана ти да те защитава, трябва да го тренираш да е злобен”
Факт: Доберманите са добри пазачи по природа. Няма нужда от никаква намеса в техния характер, за да ги направи по – добри защитници на дома, отколкото генетично вече са. Това обаче не означава, че обучението не трябва да цели точно обратното – да ги направи покорни на собственика им, за да бъдат избегнати инциденти. А такива има само когато кучето сметне, че има опасност за него или за неговия стопанин. Доберманът не може да разсъждава както ние, хората. Затова на неговия собственик се пада отговорността да го тренира правилно. Друг мит е, че добрият пазач не трябва да познава много хора – така ще пази само своите собственици и дома си. Това е погрешно разбиране – именно социализирането на кучето в ранна възраст (с други кучета и хора) го научава умело да различава кой е евентуална заплаха за стопаните му и кой е просто непознат.
Кучета – убийци? За питбула
Кучета – убийци? За ротвайлера и хъскито
Ралица Грънчарова
Още за кучета:
„Агресия у кучето спрямо други кучета“
„Психотерапия за кучета в помощ на техните собственици“
„Агресия при кучето спрямо хора“
„Хапещо куче – за или против евтаназията?“
