Ботаническото име на растението е Baptisia tinctoria; Baptisia bracteata и и два от семейство Бобови.
Растението е лечебно, но превишени дози могат да бъдат отровни, заради неговата висока токсичност, за която трябва внимателно да се следи. Не се знае обаче с точност какво доза може да бъде опасна. И все пак да се има предвид, че дози от порядъка на 30 грама и повече могат да предизвикат гадене и повръщане. Не се препоръчва и продължителна употреба под формата на хранителна добавка.
Дивото индиго често е било използвано като лечебно средство срещу множество заболявания от индианците. Те са го използвали при ухапвания от змии, като правели лапи от листата му за изсмукване на отровата. С времето европейските заселници се научили да правят същото. Корена се е използвал предимно за чай, който лекувал треска, скарлатина, коремен тиф и фарингит. За външна употреба билката била много ефикасна, добавена към мехлеми за рани.
Както може да се досетите от името му, индигото е било изключително полезно и като вид боя, която се извличала от листата му. Цветът естествено бил тъмносин, индиго. А от дървесината се получавал червен цвят. Когато някое дете имало колики, или възрастен, се смилали семената му и се смесвали с биволска мазнина. Болките утихвали няколко часа след намазване на корема. Други племена пък, използвали друга разновидност на индигото – бялото, за лечение на екземи и за предизвикване на повръщане. Изпозвали я и з лечение на хрема.
Днес е доказано, че дивото индиго притежава следните лечебни действия:
антисептично; антимикробно; средство за повръщане; отхрачващо; естрогенно; имуностимулант; стимулант
Основните компоненти са:
алкалоиди; кумарини; флавоноиди; изофлавони; полизахариди
Лечебните части са корените и листата на растението. Немски изследователи са доказали, че екстракти от растението действат като естествени стимуланти на имунната система. Билката особено ефективно се прилага под формата на запарка, както и на отвара при такива състояния, като инфекции на горните дихателни пътища – тонзилит и фарингит, също така при инфекции на млечните жлези при жените и проблеми със стомашно-чревния тракт. За външно приложение, този вид разтвори на билката са много добри за промивки на участъци от кожата, поразени от инфекция или раздразнение. Влага се в мехлеми за лечение на чувствителни или болезнени зърна на гърдите. Както и за безболезнена язва, за вагинални душове при лечение на левкорея (бял или жълт вагинален секрет).
Дивото индиго обикновено се използва в комбинация с билки като ехинацея и туя (Thuja). Комбинациите се използват в съответствие с препоръките на производителя, като те осигуряват 90 мг от диво индиго на ден. Тинктура може да се използва 1-2 мл три пъти на ден. При употреба на цялата билка, 500-1,000 мг се приема като чай три пъти дневно.
ВАЖНО: Ако публикацията Баптизия или диво индиго. За какво е полезно? ви е допаднала или има какво да добавите или попитате, молим, коментирайте я най-долу на страницата!
