България е страна с хилядолетна история, за което свидетелстват множеството останки от некрополи, антични градове, гробници. Безспорно едни от най-интересните доказателства за живота по нашите земи представляват многобройните златни и сребърни съкровища, открити в различни части на България. Сред тях се открояват няколко, които привличат сериозен международен интерес и носят важна информация за отминалите цивилизации, обитавали днешните български земи.
Най-старото златно съкровище в света е намерено не в Шумер, не в Египет, нито пък в предколумбова Америка, а в България, в един енеолитен некропол, открит до град Варна през 1972 г. Съкровището има изключителна стойност, защото учените го датират от VI хил пр.н.е. Това сензационно откритие изправя науката пред нови въпроси относно древните цивилизации, обитавали българските земи преди траките. Варненското съкровище и до днес привлича вниманието на учени от цял свят. До момента от некропола са проучени 294 гроба, в които са открити над 3000 златни предмета. Находките впечатляват с изключителното си многообразие – над 38 вида, тежащи общо над 6 килограма. Освен златни, са открити и много медни и кремъчни предмети, изделия от камък и сребро и много глинени съдове. Днес находките от некропола са изложени в Археологическия музей във Варна, а заради изключителната си ценност и интереса, който предизвикват, често гостуват в музеи в страната и чужбина.
Вълчитрънското съкровище е открито през 1925 г. в село Вълчитрън, в района на Плевен. То се състои от 13 съда с култово предназначение, чието общо тегло е 12,5 кг. Предметите са представени в три отделни групи: съдове за вино, триделен съд и дискове в Археологическия музей в София. Копие на съкровището може да се види и в Регионалния исторически музей в Плевен.
Панагюрското съкровище е открито случайно през 1949 г. в района на град Панагюрище. Съкровището се състои от девет съда от чисто злато с тегло около 6 кг. Най-големият от златните предмети е амфора-ритон, чието тегло е 1695,25 г. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. Друг съд от съкровището е фиалата (съд за ритуални възлияния), която тежи 844 грама. Фиалите, амфорите и ритоните са се използвали при царските ритуали в Древна Тракия. Три от каничките-ритони са с формата на главите на богините Хера, Афродита и Атина, другите три са с глави на животни, а един е оформен като предна част на тяло на козел. На ритоните са изобразени множество митологични сцени с герои от гръцката митология – Дионис, Аполон, Артемида и др.
В специална зала в Регионалния исторически музей на Враца се съхранява Рогозенското съкровище. То се състои от 165 сребърни съда, украсени чрез позлатяване. По съдовете са изобразени множество митологични сцени.Смята се, че съкровището е от ІV в. пр.Хр. и е събирано от поколения тракийски царе. В музея във Враца са изложени още златният венец и златните обеци, намерени в Могиланската могила, които са датирани от IV век пр.н.е. Част от Могиланското съкровище са още сребърен наколенник, каничка и апликации.
През 2004 г. в Долината на тракийските царе, в могилата „Светица”, е открита златната маска на тракийския цар Терес. Маската тежи 673 г и е изработена от дебела златна ламарина. Златната маска може да бъде видяна в Археологическия музей в София. В музея са изложени и другите находки, открити в могилата – въоръжение, стрели и златен пръстен – печат. Златната маска и пръстенът печат са уникални находки, датиращи от V в. пр.Хр.
През 1974 г. край Борово, Русенско, е открито сребърно съкровище от пет съда – сребърно блюдо с позлата, сребърна каничка с Дионис и три ритона. По съдовете са изобразени култови и зооморфни форми. Съдовете са принадлежали на цар Котис І (383-359 г. пр.Хр.) и произхождат от град Беос. Тракийското съкровище датира от ІV в. пр.Хр. Боровското съкровище се съхранява в Националния исторически музей, но негово копие може да бъде видяно и в Регионалния исторически музей в Русе.
Летнишкото съкровище е открито през 1963 г. в гр. Летница, Ловешка област. Съкровището се състои от малки сребърни предмети за украса, като някои от тях имат златни орнаменти. В близост до него са били открити и части от конска амуниция. Особен интерес представляват пластинките с илюстрации, които показват подвизите на герой. Съкровището се съхранява в Националния исторически музей в София.
Съкровището от Луковит е открито през 1953 г. В голям, ритуално заровен керамичен съд, били събрани около 200 предмета – съдове и елементи от конски амуниции от сребро, сребро с позлата и желязо. Сред намерените предмети се открояват фиали (ниски чаши), кани и три гарнитури за оглавник на конска амуниция. По апликациите се виждат изображения на конници, животни – лъв, куче, елен и други. Смята се, че заравянето на съкровището е станало в края на ІV и началото на ІІІ в. пр.Хр. Съкровището може да бъде видяно в Археологическия музей в София.
