Страница 1 от 3Тъй като
според календара на маите краят на света щял да бъде на 21.12.2012, решихме да
се простим с живота в най-добрия за живеене град на света. И заминахме за
Виена, защото в последните 4 години тя неизменно заема първото място в тази
класация.
Декември
не е най-подходящият месец за туризъм – ако не е в планините или в топлите
страни, но маите са избрали датата за края именно в него… За утешение пък
Световната енциклопедия на пътешественика препоръчва за Виена точно декември –
заради коледното настроение, което буквално залива града. Уверихме се, че е
така. Това трудно се описва – трябва да се види и почувства. И тъй като бяхме
там 4 седмици, успяхме да се запознаем с много неща, а снимките бяха
разпределени в десетки папки.
Но
от къде да започнем? Може би от имперското минало на града. За съжаление в
дворците на Хабсбургите Хофбург, Белведере и Шьонбрун – (01,02,03 – бел. ред.: след текстта има линкове към множество
снимки, оформени като клипове) – снимането на интериорите не е разрешено,
но пък в Хофбург може да се снима Сребърното съкровище – императорските съдове
и прибори за хранене – 04 , както и порцелановите сервизи, някои от които са
истинска картинна галерия – 05. В Музея на мебелите може да се снима по- голяма
част от експозицията, но пак без императорските интериори – 06.
Катедралата
Свети Стефан е сърцето и символът на града. И тя, както и всички други значими
средновековни сгради във Виена, пък и навсякъде в Европа, е с надлежно
почистени фасади, което е отнело респектиращото очарование на патината на
времето. А интериорът й по време на празниците придобива калейдоскопичен оттенък
с наслаганата върху неговата готика шарения от лазерните прожектори – 07. Оригиналите
на скулптурите и витражите на катедралата се съхраняват в Музея на Виена – 08.
Във
Виена музеите са повече от 100 – има какви ли не – на виното, глобусите,
папирусите, есперантото, часовниците, фалшификациите на произведения на
изкуството, трамваите, ретро автомобилите, градинарството, на оръжията и
доспехите, ковашкото изкуство… и, разбира се, на композитори – Бетовен,
Моцарт, Йозеф Щраус – 09.
Многото
църкви зашеметяват с разкоша на интериорите си Петерскирхе – 10, Йезуитенкирхе
– 11, Домениканеркирхе – 12 и особено Карлскирхе
на Йохан Фишер фон Ерлах – 13 – най- импозантната барокова черква от първата
половина на 18 век, но с гръцки портик, с две спирални колони – отзвук на
Траяновата, които пък напомнят минарета. След реставрацията през 2004 година в
интериора на църквата е направен панорамен асансьор, който по конструкция от метално
тръбно скеле води до панорамна площадка на нивото на устоите на купола, от
която многораменна стълба от същото тръбно метално скеле дава възможност да се
изкачите – полюлявайки се – до барабана над купола на повече от 80 метра
височина от пода на черквата и да наблюдавате от непосредствена близост
изумителните стенописи на купола, сътворени за 5 години от Йохан Михаел Ротмайер и завършени само година
преди да почине, на 76 годишна възраст.
Незабравими
са и каменните плетеници по фасадата на импозантната Вотивкирхе на архитект
Хайнрих фон Ферстел /втората половина на 19 век/ с двете симетрични кули, явно вдъхновени
от плановете на Стефансдом, където също се предвиждали две симетрични кули, но –
поради липса на средства – северната останала незавършена – 14.<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
