При въздействие на йонизираща радиация върху хората могат да възникнат следните видове радиационни увреждания:
Остра лъчева болест /ОЛБ/.
Хронична лъчева болест.
Радиационни изгаряния.
Комбинирани радиационни увреждания.
Острата лъчева болест (ОЛБ) е добре обособена форма на заболяване на целия организъм, което възниква в резултат на въздействието на йонизиращата радиация върху човека. Лъчевите поражения се определят основно от погълнатата доза, вида на лъчевия фактор и времето на облъчването. Значение има и начинът на облъчване: ОЛБ възниква най – често при еднократно облъчване с големи дози йонизиращи лъчения.
В зависимост от дозата на облъчване се наблюдават следните форми на ОЛБ:
ХЕМОПОЕТИЧНА ФОРМА – развива се при облъчване с доза 1-10 Gy/Грей/;тази форма от своя страна се дели на следните степени:
I степен /лека/ – при облъчване с 1-2 Gy; абсолютно благоприятна прогноза;
II степен /средна/ – при облъчване с 2-4 Gy; благоприятна прогноза;
III степен /тежка/ – при облъчване с 4-6 Gy; относително благоприятна прогноза;
IV степен /свръхтежка/ – при облъчване с 6-10 Gy; неблагоприятна прогноза;
ЧРЕВНА ФОРМА -развива се при облъчване с доза 10-20 Gy; с абсолютно неблагоприятна прогноза;
ТОКСЕМИЧНА ФОРМА – развива се при облъчване с доза 20-80 Gy; с абсолютно неблагоприятна прогноза;
НЕРВНА ФОРМА – развива се при облъчване с доза над 80 Gy; с абсолютно неблагоприятна прогноза;
Клинична картина на ОЛБ.
Типичната клинична картина с проявяване на симптоматиката в пълен обем се наблюдава при хемопоетичната форма на ОЛБ с ясно изразена фазовост в протичането – при І до ІІІ степен на тази форма. Установени са следните периоди:
І. Период на формиране на ОЛБ. Състои се от следните фази:
1. Фаза на начални лъчеви реакции. Тази фаза започва в първото денонощие след облъчването и продължава средно 3 дни. Тук се наблюдават предимно нервно-регулаторни нарушения, които преобладават над структурните промени в клетките и тъканите. Пострадалите изпадат в състояние на опиянение и психическа възбуда. Появява се главоболие, световъртеж и нарушение в съня /безсъние и кошмарни сънища/.
Симптоми от страна на ССС са: хипотония, тахикардия. Повишава се съдовата пропускливост и в тъканите се формират отоци.
Симптоми от страна на храносмилателната система:
� диспептичен синдром – гадене, повръщане, болки в корема, диария, загуба на апетит; повръщането има централен произход;
� зачервяване и точковидни кръвоизливи по лигавицата на устната кухина;
� обложен със сивкавокафяв налеп език;
� извратен или загубен вкус;
Симптоми от страна на НС:
�атаксия, нистагъм, тремор;
�хиперрефлексия на сухожилни рефлекси, липса на кожни рефлекси;
�поява на патологични рефлекси от групата на Бабински, Росолимо, Хофман;
�ригидност на вратната мускулатура;
�вегетативни прояви – дермографизъм, тахикардия, повишено потоотделяне;
Симптоми от страна на кръвотворната система. През тази фаза се уврежда основно лимфната тъкан.
� Ly -пения в периферната кръв;
� количествени промени при гранулоцитите, които имат фазов характер: в началото спадат до 3-4 часа след облъчването. В последствие техния брой се увеличава, поради преразпределението им от гранулоцитното депо в периферната кръв и в края на 1-я ден започва втората дегенеративна фаза.
Повишава се количеството на Gl в кръвта в резултат на което се наблюдава полиурия, глюкозурия и др.
Повишава се температурата до 38-39°.
2. Латентна фаза / на привидно благополучие/.
Продължителността и зависи от тежестта на заболяването. При по-тежките степени на протичане латентната фаза е по-кратка. Средната и продължителност е от няколко дни до 4-5 седмици.
Проявената в началната фаза клинична симптоматика постепенно изчезва и трудоспособността на пострадалия се възстановява. Въпреки липсата на клинично изявените симптоми през тази фаза се наблюдава нарастване на патологичните изменения в лъчечувствителните органи и системи на организма. Задълбочава се увреждането на костния мозък, чревния епител и сперматогенезата. При изследване на периферна кръв се установява:
� левкопения
� тромбоцитопения
� ускорено СУЕ.
Започва опадане на космите. Пострадалите се оплакват от лесна уморяемост. Признаците на заболяването се появяват отново в края на латентната фаза като за отделните органи и системи това става по различно време.
3. Фаза на изразена клинична картина.
Изразеността на симптоматиката зависи от величината на погълнатата доза. При ІІ степен на хемопоетичната форма на ОЛБ продължителността на тази фаза е 3 – 4 седмици. Водещите патологични промени в тази фаза са: увреждането на кръвотворната система, хеморагичния синдром, язвено-некротичните изменения на лигавиците и кожата, увреждане на ЦНС, поява на инфекциозни усложнения. През тази фаза, общото състояние на пострадалите силно се влошава.
Симптоми от страна на ЦНС.
описаните симптоми в първата фаза се задълбочават;
поява на микрохеморагии в мозъка със съответните огнищна симптоматика;
Симптоми от страна на храносмилателната система.
Наблюдава се възпаление на лигавицата на храносмилателния тракт. Описаните във фазата на начални лъчеви реакции поражения на лигавицата на устната кухина се задълбочават и обхващат тонзили, фаринкс, ларинкс, език. По лигавицата на орофаринкса се появяват некротични участъци. В предната част около резците се развива некротичен гингивит / зъбите не се засягат/. В резултат на това пострадалите изпитват силни болки при преглъщане и храненето им се затруднява. Чревния епител се разязвява и некротизира, появяват се и кръвоизливи. Наблюдават се смущения в моторната дейност на червата. Всичко това води до нарушаване на храносмилането, на проницаемостта на стомашно-чревната бариера и до поява на метеоризъм и чревни стази. тези патологични промени водят до възникване на ендогенни инфекции.
Основни симптоми дължащи се на тези патологични промени са:
гадене и повръщане;
анорексия;
диария; появата на кървава диария е лош прогностичен белег.
Хеморагичен синдром.
Развива се в резултат на протичането на 2 основни патологични процеса: смущение в кръвосъсирването и увреда на съдовете. Кръвосъсирването е увредено във всичките му фази. Значително е намален броя на тромбоцитите. Капилярните стени са чупливи и проницаемостта им е повишена. Хеморагичния синдром най-често се появява след 20-30 дни и средната му продължителност е 2 седмици.
Клинично се проявява чрез:
поява на точковидни кръвоизливи по кожата в горната половина на тялото, главата, вътрешната повърхност на горните крайници;
поява на подкожни кръвоизливи, които лесно се разязвяват, инфектират и некротизират;
поява на вътрешни кръвоизливи – в матката, мозъка, храносмилателната и дихателната системи.
Засягане на хемопоезата.
В зависимост от дозата кръвотворните органи търпят огнищни дегенеративни промени до пълно опустошаване. Засягат се както костен мозък така и лимфната тъкан в Ly-възли, слезка, храносмилателна система. В миелограмата преобладават ретикулни, ендотелни и плазматични клетки. При подобряване на състоянието възникват огнища на нова хемопоеза.
Тези патологични промени се проявяват чрез стойностите на хематологичните показатели в периферната кръв:
левкопения;
лимфопения – спадане на Ly под 30-40 в куб. мм е лош прогностичен белег;
гранулоцитопения и качествени промени в гранулоцитния ред;
анемия;
ниско ниво на хемоглобин;
тромбоцитопения; дегенеративни промени в тромбоцитите;
ускорено СУЕ;
Симптоми от страна на ССС. Установява се:
тахикардия;
сърцебиене;
задух;
болка в сърдечната област;
аритмия;
хипотония;
Патологични промени на кожата.
суха, блестяща, лющеща се кожа с атрофия на потни и мастни жлези;
алопеция, засяга най-често челна, тилна и теменна област на главата;
опадат и космите от останалата част на тялото – вежди, мигли, брада, подмишници, външни полови органи.
Увреждане на половата тъкан.
при мъжете – потискане на сперматогенезата и загуба на либидото и потентността;
при жените – промени в менструалния цикъл до аменорея;
Увреждане на очите.
Изразява се с конюнктивит с поява на сълзотечение и светобоязън. Установява се разязвяване на епитела на роговицата, хеморагии в очното дъно, увреждане на лещата с поява на катаракта.
Черния дроб е болезнен при палпация.
Установява се хепатомегалия. Най- силно се засягат детоксикационната функция на черния дроб и пигментната обмяна.
Нарушение на функциите на ендокрината система.
Наблюдава се:
хипофункция на надбъбречните жлези – хипотония, адинамия;
хипофункция на хипофизата и щитовидната жлези – промени в обмяната на веществата и електролитния баланс;
Разстройство на бъбречната функция с поява на албуминурия, хематурия, цилиндрурия.
Имунобиологичната непълноценност на организма, която води до възникване на инфекциозни усложнения от ендо- и екзогенен характер.
Установена е повишена чувствителност към инфекциозни причинители. Реакциите на организма при възникване на инфекциозни усложнения са нетипични.
Като непосредствени причини за смъртния изход през тази фаза се посочват смущенията в кръвотворението, кръвоизливите и инфекциозните усложнения.
4.Фаза на обратно развитие.
Характеризира се с отзвучаване на патологичните процеси в различни срокове. Най-упорита при възстановяването е нервно-вегетативната дистония – отпадналост, уморяемост, понижено внимание. Тя изчезва за 6-12 месеца.
Бавно се възстановява и хемопоезата. Броя на еритроцитите нараства и техния хемоглобинов пълнеж се нормализира. Признак за възстановяване на гранулоцитопоезата е увеличаването на броя на неутрофилите и голямото отклонение в ляво на левкоцитарната формула. Отзвучаването на патологичните процеси не е непрекъснато и се наблюдават периоди на влошаване и подобрение.
Продължително време персистират умерена Le- u Tr-пения, ендокринните смущения, хипофункцията на половите жлези.
Типично усложнение за ОЛБ развиващо се 2-7 години след преболедуване е катарактата.
ІІ. Прериод за възстановяване.
� възстановяване с дефекти;
� възстановяване без дефекти;
ІІІ. Период на късните последици.
� нетуморни /генетични/;
� туморни;
Лечение на ОЛБ.
Лечението е насочено главно към борбата с инфекцията, подпомагане на кръвотворенето и прилагане на симптоматични средства.
1. Борба с инфекцията – прилага се комбинация от 3-4 широкоспектърни антибиотика в максимални дози. Приложението на антибиотици се извършва незабавно, поради опастност от ранни инфекциозни усложнения. Показано е цикличното прилагане на антибиотиците, за да се избегне привикването на инфекциозния агент към медикаментите.
2. Подпомагане на кръвотворенето. Извършва се по два начина:
чрез преливане на кръв, кръвни деривати и плазмозаместители:
във фазата на началните лъчеви реакции е показана трансфузията на пълноценна кръв, кръвна плазма или плазмозаместители;
в латентната фаза най-ефективно е преливането на пълноценна кръв през 2-5 дни;
във фазата на изразена клинична картина се прилагат кръвни деривати: Tr, Er, Ly маса; преливането на пълноценна кръв е противопоказано, поради възможност от възникване на тежки общи реакции в организма;
във възстановителната фаза отново е показано преливането на пълноценна кръв през 2-5 дни; хемостимулиращи средства не се прилагат тъй като потискат кръвотворенето.
~ чрез трансплантация на костен мозък; показана е при ІІІ степен на ОЛБ; трансплантира се свеж или замразен костен мозък съдържащ 25-30 милиарда костно-мозъчни клетки; трансплантацията е показана най-късно до 72 ч. тъй като по-късното и прилагане няма ефект.
3. Симптоматично лечение.
за овладяване на кръвоизливите се прилагат вит. К, С, Са – препарати, 40 % Gl;
за овладяване на неврологичната симптоматика се прилагат транквиланти, бром, луминал, аерон;
прилагат се сърдечно подържащи средства;
при алергични прояви се прилагат антихистаминови препарати;
Диета с повишено съдържание на растителните мазнини за сметка на въглехидратите.
Полустерилни условия на гледане на болния. Необходими са системни грижи за кожата и устната лигавица, честа смяна на бельото и др.
