Filed Under: Биоземеделие on March 12, 2013
„Растенията не са глупаци! Ако не им дадеш според потребностите, няма да получиш според способностите им!”
На всички е известно:
тези зеленчуци е по-добре да не се садят в една оранжерия и това е истина.
Работата тук не е в стара вражда.
Просто доматите се нуждаят от по-ниска влажност на въздуха. Те по-лесно понасят горещината и недостига на влага в почвата. Такива са и патладжаните. Те изобщо не обичат влажен въздух и по-добре е да бъдат отглеждани навън под леки покрития. При повишена влажност на въздуха тези зеленчуци страдат от гъбички и бактериални болести, цветовете не се опрашват, реколтата се понижава, вкусът се влошава. Затова в хубаво време в оранжерия с домати е добре да се оставя винаги отворено малко прозорче дори за през нощта.
Краставиците, напротив, повече страдат при недостиг на въздушна и почвена влага. Големите им листа изпаряват много вода и ако влажността на въздуха не е висока, корените просто не се справят и листата увяхват. Затова в оранжерията те се чувстват великолепно: енергично изпарявайки водата, те си създават благоприятен микроклимат – почти стопроцентова влажност на въздуха.
Именно тази влажност пречи на доматите. Ако започнем да проветряваме интензивно оранжерията, страдат краставиците. Затова е по-добре да се разделят, за да се предложи на всяко растение най-подходящите условия за него.
Същите особености имат и други оранжерийни култури (чушки, патладжани), затова те могат да се съвместяват само с оглед на техните климатични „пристрастия”.
И конструкцията на оранжерията трябва да отговаря на конкретните потребности на всеки вид зеленчук от температура, проветряване, поливане и грижи.
Тоест, оранжериите за краставици и пипер трябва да са топли, задушни и влажни, а за домати и патладжани – горещи, но добре проветряеми. Например, пристенни.
„Умната оранжерия”
Н. Курдюмов и К. Малишевски
Вижте още:
