Биоземеделие, био продукти, био храни, екология, здраве

Filed Under: Биоземеделие on February 24, 2015

Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер – доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.

Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, – при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления. Дадените от него знания не са теория, не са плод на разсъждения – те са преки възприятия на свръхсетивните явления и на тяхната проява в материалния свят. И Рудолф Щайнер посочва пътя, по който днешният човек може да развие заложените в него духовно-ду шевни органи, та сам да постигне тези възприятия и да провежда духовно-научни изследвания. Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган – почва, атмосфера, растения, животни – се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.

В тези невидими явления няма никаква мистика – всичко е научно установено. Дадени са физическите носители на духовните космически сили и субстанции, както и средствата, чрез които Духът се въплътява, свързва се с материята и се освобождава от нея. В тези процеси точно е посочена ролята на химическите елементи – на кислорода, азота, въглерода, водорода, сярата.

На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните. Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно животинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и животните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения. Даден е съвършено нов начин за справяне с вредителите и болестите по растенията: вредителите не се убиват, не се тровят и унищожават, а се премахва тяхната способност за размножаване, като се отблъскват космическите сили, на първо място – лунните сили, които управляват процеса на размножаване.

из послеслова на Биодинамично земеделие

Вижте още:

Filed Under: Растения on January 26, 2014

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ:

Кладницата е вид базидиева гъба от род Кладница (Pleurotus). Отнася се към подотдел Basidiomycotina, клас Homobasidiomycetes, подклас Agaricomycetideae, разред Tricholomatales, семейство Pleurotaceае, които се характеризират със нишковидна текстура, бели до бледоохрени спори и пънче, практически неотделимо от шапката. Друг важен белег на тези гъби са низбягващите или свободно прикрепени пластинки със ексцентрично или липсващо пънче. Под понятието кладница следва да се разбират видовете от род Pleurotus и затова те ще бъдат разгледани по-подробно.

Известни са над 40 вида, част от които някои автори разделят на отделни вариетети и форми. Общите белези между тях са твърде сходни и морфологичното им разграничаване е трудно.

Световният практически опит при култивиране на кладница показва, че най-подходящи са видовете: Pleurotus ostreatus, P. pulmonarius, P. cornucopiae, P. citinopileatus, P. salmoneo-stramineus, P. sapidus, P. flabellatus, P. eryngii, P. cystiduksus, P. sajorcaju. Те се различават както по потребност към хранителния субстрат, така и по оптималните условия за растеж и развитие.

КЛАДНИЦА – СЪСТАВ И ДЕЙСТВИЕ

“На вкус – бяла гъба, но по хранителна ценност няма равна”.

Така с две думи може да се опише кладницата. По своята хранителна ценност тя надминава не само зеленчуците, към които обикновено се отнасят гъбите, но и месото. Съдържанието на белтъчини в нея (за сухо тегло) е до 50,4%, въглехидрати 3,0-5,0%, мазнини – 0,2-2,5%, екстрактивни вещества – до 45%. Ако по брутно съдържание на белтъчини кладницата с малко отстъпва на добрите видове месо, то по тяхното качество тя няма равна. Освен това кладницата е превъзходен източник и на уникален комплекс от най-необходимите за човека минерални соли и други ценни вещества. Освен микроелементите (калий, магнезий, желязо, кобалт и др.), фосфор (сравнимо само с рибата и млякото съдържание), тя има цял комплекс витамини в съчетание, което не съществува в нито един от известните хранителни продукти: А, С, Д, групата РР, пантотенова киселина и множество други. Нивото на биотин в кладницата е няколко пъти надхвърлящо това в яйцата, млякото, спанака, а количеството на тиамин съответства на съдържанието му в овесените ядки, пшеничния хляб, фасула и зелето. Съставът на липидите е сходен с този на растителните масла от висшите сортове. В плодните тела на кладницата се съдържат множество уникални биологично активни вещества.
Последните изследвания показват, че тази гъба има способността да извежда от организма на човека и животните радиоактивните вещества,помага при психични разстройства, способства профилактиката и лечението на хепатит, холецистит, язва на стомаха, радикално понижава количеството на холестерина в кръвта, предпазвайки човека по този начин от атеросклероза, помага да се нормализира налягането както у хипертониците, така и у хипотониците. Съвсем скоро бе установено, че при определени условия кладницата оказва и противотуморно действие и усилва имунната система на организма. На основата на кладницата са създадени препарати, които без да оказват токсично действие възпрепятстват развитието на раковите клетки.
Като част от хранителния режим на човека, кладницата може успешно да замени 60-80% от месото и месните продукти. Нейната енергийна стойност е 100-370 кДж на 100 гр. По този начин кладницата се явява уникален диетичен продукт, който може да се употребява смело с гарантиран за здравето положителен ефект, за всички групи от населението, включая и тези, за които другите видове групи гъби са противопоказани, тъй като в нея отсъства почти трудния за преработване хитин, така характерен за другите гъби, отсъстват и повечето раздразващи вещества.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:

Режимите на култивиране, хигиеничността на субстратите, липсата на особено опасни болести и вредители позволяват тази така ценна за здравето гъба да се използва без опасност за здравето.

РЕЦЕПТИ:

Кладницата – това е истинска находка за кулинара и домакинята. Приготвянето на ястия от нея изцяло избавя домакинята от мъжката битка с пясъка, една доста неприятна процедура; не се изисква “предварително преваряване и изхвърляне на първия бульон.” Цялата процедура по предварителната подготовка на плодните тела на кладницата се състои в изплакване на гъбите и обрязване на основата на пънчето. Самото приготвяне на първо и второ отнема не повече от 10-15 минути. Кладницата може да се вари, задушава, пържи, бланшира, засолява, маринова, кваси, суши и т.н. Освен това, салатата от свежите плодни тела (от шапките) е истински деликатес, без да говорим и за неговите целебни свойства. Блюдата от кладница при кой да е способ на приготвяне запазват ярко изразения гъбен вкус и аромат, а още и полезните свойства. Загубите при термообработка са от 5 до 15%, докато при други гъби съставлява 50-75%

КУЛТИВИРАНЕ НА КЛАДНИЦАТА

Гъбата се отглежда интензивно в голяма част от Европа. Тази кладница заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световният добив на култивирани гъби. Кладницата се отглежда сравнително лесно върху подходящ субстрат и наличие на благоприятни атмосферни условия. Плододава обилно а развитите плодни тела са едри и месести.
Съществуват няколко сорта за отглеждане, наричани щамове, всеки от които има специални качества свързани с отглеждането с цел бизнес. Сред тях са:
Култивиране на кладница
в легнали чували
• Лес – 1
• ИНРА 3001
• Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210
• НК 35

Всеки щам определя кога през годината ще има плододаване; има летни и зимни. Мицел на всеки щам се купува от специализирани лаборатории.

Избора на субстрат има ефект на плододаването. Докато размера на трупчета отговаря за колко сезона наред ще има разграждане и съответно плододаване, вида на дървесината отговаря за периода на чакане между засяване и плододаване. Трупчета от дървета с твърда, компактна дървесина като дъб се разграждат по-бавно което означава повече чакане но по-дълъг живот. Други методи използват слама, какалашки и други отпадаци с растителна основа като субстрати. Често с тях се пълнят надупчени торби.
Въпреки това, че се отглежда лесно, мицела на гъбата изисква висока влажност и темпаратура не по-малка от нула. Дървесината трябва да е чиста, без болести и паразити. Не бива да се използва дървесина по-стара от няколко месеца.

ИЛИЯН НЕДЕВ И СТРАЦИМИР АБРАШЕВ

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие, Растения on April 24, 2013

Динята произхожда от Централна Африка. В България се отглежда почти във всички райони, с изключе ние на планинските и по-високите полета. Исторически данни сочат, че дини са се отглеждали по нашите земи още преди турското нашествие.

Динята се цени заради съдържанието на захари /7-8 %/ в плодовете и освежителното й действие през горе щите летни дни.

Динята е едногодишно растение. Има силно развита коренова система и се отличава с голяма смукателна способност. Коренището достига ширина до 4м в диаметър и дълбочина 80-90 см. При нараняване и разкъ сване трудно се възстановява, затова динята може да се отглежда чрез разсад само в саксия. Стеблото е влачещо се, дълго 2-4 м, покрито с гъсто разположени власинки. Листата са дълбоко нарязани, покрити с пласт безцветни клетки, който ги предпазват от прегряване. Това устройство на листата и силно развита та коренова система обуславят голямата сухоустойчивост на динята. Цветовете са мъжки, женски или хер мафродитни. Растението е еднодомно.

Опрашването е кръстосано и се извършва главно от пчелите. Плодът на динята бива твърде различен по форма, окраска, големина в зависимост от сорта и от условията, в които се отглежда. Семената са плоски, заострени откъм пъпния край, гладки и при благоприятни условия съхраняват кълняемостта си 5-7 години.

Динята е топлолюбиво и устойчиво на суша растение. Семената и започват да никнат при температура 14° – 16° С. Оптималната температура за растежа и развитието и е около 25°С. При температура над 32°С се за бавя прерастването на прашниковите торбички и се намалява процентът на оплодените семепъпки. Това е причина за деформиране на плодовете.

Динята е силно светлолюбиво растение. Отглежда се при неполивни условия. Не е желателно поливане в периода, когато започнат да зреят плодовете, тъй като кората им става много дебела, а месото по-малко сладко. След като плодовете нараснат, колебанието на влагата е опасно, защото при такива условия се на пукват дори дребните и зелени дини.

Освен това високата въздушна влага увеличава опасността от болести. Изискванията на динята към почва та и към хранителния режим са както на тиквата.
Отглеждане на дини.

Най-добрите предшественици за отглеждане на дини са новоразработените пасища, ливади и люцерна съ що фият и лукът.

Подготовката на почвата за отглеждане на дини и торенето се извършват както при тиквата.

Дините се засяват около средата на април в гнезда, също както тиквата. Предпочитат се дните ПЛОД, дес цедентна Луна. При определяне големината на хранителната площ на едно растение трябва да се има пред вид следното правило:при по-голяма хранителна площ се увеличава едрината на плодовете, но се намаля ва добивът, и обратното – при намаляване на хранителната площ се получават по-дребни плодове, но доби вът се повишава.

Грижите през вегетационния период и торенето с препарати 500 и 501 са същите както при тиквата.

Най-често срещани болести по динята са: маната по листата и плодовете и брашнянката по листата. Мана та причинява появата на петна по листата, стеблото и плода, в следствие на което растението загива. Обикновено листата прегарят, стеблата стават голи и плодовете се деформират. Препоръчва се ежеседми чно пръскане с препарат 508.
Не бива да се събират заразени семена за посев. За подсилване на динените растения – третира се с тоник от Коприва.
Най-рано след три години може да се отглеждат тиквови култури в участъка, засаден с дини.
Неприятели на динята са листните въшки, срещу които се пръскат динените растения с чай от лайка.
Бустаните се предпазват от гарги, като се поставят плашила.

Дините започват да зреят около 20 юли, прибирането е желателно да става на ден ПЛОД, асцедентна Луна То приключва до 10 септември. Узрелите плодове се познават по съвкупност от признаци: изсъхване на „ушичките и мустачето”, изтъняване и обезкосмяване на дръжката, покриване на кората със сивобелезни кав восъчен налеп, тъп звук при почукване с пръст /само сутрин при напичане на слънце/, трептене на ко рата при потупване с дланта на ръката и др.

Дините се прибират сутрин преди да е напекло слънцето. Плодовете се откъсват без да се допират или усу кват стеблата на растенията. От декар обикновено се получават по 1500 кг дини.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Filed Under: Растения on April 8, 2013

Описание:

Едногодишно тревисто растение с характерен аромат. Стъблото е 20-60см високо, четириръбесто, разклонено в основата. Съцветието е прекъснато, класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти от юни до август.
Разпространение: Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Произхожда от Азия.

Употребяема част:

Използват се цъфтящата надземната част, отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части от стъблото.

Съдържание:

Съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли.

Действие:

Противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и други, които се дължат на етеричното масло.

Приложения:

– възбуждане на апетита, лечение на хронични колити, гастрити и ентерити
– при кашлица и бронхиална астма
– при възпаление на пикочните пътища, зъбобол, хрема, ангина
– в големи количества може да предизвика отравяне

Босилекът има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно-половите и дихателни пътища, при умора и при депресия. Приеман в големи дози е токсичен. Външно се използва за налагане при кожни обриви и отоци. Отлично средство срещу комарите. Саксия с босилек или китка закачена на прозореца задълго ще прогони досадниците от къщата ви. Според българската народна медицина, сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани.

Използвана литература:

Целебни растения от „А“ до „Я“

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие, Растения on March 28, 2013

Ряпата и репичката произхождат от средна Азия. Те са много стари зеленчукови растения.

У нас репичката се отглежда като предкултура, а ряпата като втора култура.

Корените на ряпата и репичката са бедни на хранителни вещества и витамини. Те обаче са богати на фер менти /диастаза и пероксидаза/ и съдържат специфично етерично масло. Препоръчват се и като лечебно средство при чернодробни и жлъчни заболявания.

Рудолф Щайнер казва, че консумацията на ряпа стимулира мисленето, а също така и сънуването.

Ряпата е двугодишно, а репичката – едногодишно растение. Кореновата им система е слабо развита и раз положена плитко в почвения слой до 25см. Цветоносното стебло е високо и силно разклонено. Стеблото на репичката е по-ниско от стеблото на ряпата. Всяко разклонение завършва с гроздовидно съцветие. Цветовете са бели, розови или виолетови, хермафродитни и се опрашват главно от пчелите.
Семената са светлокафяви с неправилна форма. Запазват кълняемостта си 3-4 години.

Ряпата и репичката са студенолюбиви растения. Семената им започват да никнат при 2-3°С Най-благопри ятна температура за образуване на кореноплодите е 16-17″С.

И двете растения са много взискателни към светлинния режим, затова репичката трудно се отглежда в пар ници през мъглявите и облачни зимни дни. Те са растения на дългия ден. Ако репичките се засеят късно напролет, те бързо образуват цветоносно стебло поради влиянието на дългия ден и високите температури.

Тези две растения не понасят торене с пресен или неугнил компост.

Към водния режим са много взискателни. При засушаване кореноплодите стават по-груби и лютиви, а при колебания в почвената влага, репичките силно се напукват.

Репичките се отглеждат като предкултура на средно ранния пипер, домати, патладжани, бамя или целина.
А ряпата се отглежда като втора култура след зелен фасул, тиквички и др.

За ранно пролетно производство, основната обработка и торенето се извършват съобразно изискванията на главната култура. През пролетта местата предназначени за репички се култивират, брануват и заравня ват. Третират се с препарат 500 за подготовка на почвата непосредствено преди засяване. Сеитбата се из вършва през първата половина на март на ден КОРЕН, десцедентна Луна. С цел да се избегне прореждане на репичките, на декар се засяват 1,5кг семена на дълбочина около 1 см, с 15см междуредово разстояние.

Редовете с репички се разполагат между лехите с лук и моркови. Може също така, да се използват лехите на цвеклото и в тях да се засадят репичките, това би осигурило закрила за репичките от врабците.
Грижите през вегетационния период при отглеждането на ряпата н репичките се състоят главно в напоява не – гравитачно или чрез дъждуване и в борба със земните бълхи.

Щом поникнат ряпата и репичките, младите растения се пръскат с препарат 501. Когато започне оформя нето на кореноплодите, третирането с 501 се повтаря.

Ряпата се отглежда само при поливни условия. Най-подходящия профил на почвата е лехо-браздовият с ниска леха. Сеитбата се извършва от 15 юли до 15 август, като на декар се засяват по 0,5-0,8 кг семена.

Ряпата се окопава два пъти и се полива редовно. Колебание на почвената влага не бива да се допуска,защо то кореноплодите не нарастват нормално и лесно изкуфяват.

Ряпата се прибира в края на октомври, началото на ноември на ден КОРЕН, десцедентна Луна. Влиянието на Луната върху кореноплодите е силно и дори външно да няма голяма разлика във вида на репите и репи чките, то вкусовите качества и дълготрайността на прибраните в ден КОРЕН са по-добри от тези прибра ни през други дни. Кореноплодите се подрязват с нож-скоба.

Използвана литература:

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие on March 25, 2013

Ориентация на оранжерията

По този въпрос, както и за конструкциите на оранжериите, естествено, също няма единно мнение, но вариантите са по-малко, тъй като, за щастие, посоките на света са само четири. Разположението изток-запад има своите горещи поклонници, особено в Сибир, където почти винаги има дефицит на топлина и оранжерията, обърната с дългата си страна и наклон на покрива на юг, разбира се, ще събере повече слънчева енергия. Но според мен, това е оправдано само през пролетта и подхожда идеално само за разсадник.

Лятната оранжерия е по-добре да бъде ориентирана като лехите: от юг на север; така тя по-добре се осветява от най-продуктивните сутрешни и вечерни лъчи, а от по-лесно може да се засенчат от дневното изгарящо слънце. Моето мнение се потвърждава и от разположението на оранжериите при китайците, чийто хилядолетен опит в градинарството не бива да се подценява. Техните разсадници също са ориентирани от изток на запад, с наклон на юг, а летните оранжерии -от юг на север.

Ако оранжерията е пристроена към къщата или има стабилна, основна стена, обикновено наклонът й е на юг. Само че по-разумно е да се пристрои от източната или югоизточната страна. Особено на юг. Задната стена засилва излъчването вътре в оранжерията минимум с една трета – от юг през лятото не може да се избегне прегряването и се налага да се създава полусянка. Източната оранжерия не изисква засенчване. Едновременно с това сутрин по-често е ясно от източната страна и слънцето е напълно достатъчно за растенията.

Врати и горни прозорчета

„Течението е обиден, неразбран и озлобен вятър на промяната.”

Никога ли не сте се замисляли защо в апартамента си имате горни прозорчета?

„Разбира се, за проветряване” – ще кажете вие.

Но нали има големи прозорци и врати – защо просто не ги открехнем за проветряване на апартамента? Защо се правят допълнителни малки, отварящи се прозорчета?
Отговорът на този въпрос е очевиден за всеки, който се е опитвал в студено време да проветри стаята, като отвори, например, балконската врата. И веднага някой ще викне: „Веднага затваряй, ще простудиш децата – духа на краката!” Какво означава това?

Това означава, че въздухът отвън е много по-студен от стайния, затова „тече” по пода, без да се смесва с топлия, създавайки големи разлики в температурата. Именно това е течението, тоест стресът, който води до болести.

Между другото, не само при децата – при растенията – също.

Горните малки прозорци в помещенията винаги се правят в най-горната част на прозореца, за да може постъпващият отвън студен въздух, спускайки се надолу, да успее да се смеси и да се изравни по температура със стайния.

Защо при проветряването на оранжерията ние отваряме вратата и правим течение? Очевидно просто поради това, че растенията мълчат и не се оплакват.

Вратата на оранжерията, както и на апартамента, е поставена за да се влиза през нея.
И след това трябва да се отвари и да се държи затворена.
А за проветряване направете, моля ви, хубави големи горни прозорчета – и тогава вашите питомци ще бъдат винаги здрави.

Проветряването трябва да става без течение: горещият въздух излиза нагоре, смесвайки се с постъпващия отгоре чист въздух и обменяйки с него влага и топлина според принципа на противотока (рис. 2).

И вече в най-краен случай, когато навън е горещо и няма опасност да се създаде студено течение, а площта на горните прозорчета е недостатъчно, за да отвежда топлината на палещото слънце – само тогава може да се отворят и вратите. Но не забравяйте, че с въздушния поток отлита скъпоценната влага! Компенсирането на нейната загуба, особено за такива влаголюбиви растения като краставиците, е по-трудно, отколкото да ги защитите от прегряване, като просто ги засенчите от дневното слънце.

Използвани източници:

„Умната оранжерия”

Н. Курдюмов и К. Малишевски

Вижте още:

Filed Under: Растения on March 21, 2013

Наричат я още лайкучка, полска лайка. Житна лайка, майчина билка и магьосническа тревичка.

Тя расте по ниви, глинести почви, горски поляни и скатове, сред засети с жито, царевица, детелина, картофи и цвекло полета. Поради неимоверно увеличаващото се изкуствено наторяване и химическа борба с плевелите, нашата скъпоценна лайка все повече и повече бива изтласквана. Тя се среща особено много след богати на сняг зими и дъждовити пролети. Основата на цветчетата, за разлика от дивата лайка, е куха, а мирисът ароматен и приятен. Мисля, че при това известно растение едно по-подробно описание просто не е необходимо. Главичките на цветчетата се събират от май до август и то по обедно слънчево време.

Няма да е пресилено, ако нарека лайката “универсално лекарство”, особено за малки деца.

Във всеки случай на детето трябва да се дава чай от лайка, предимно при спазми и колики. Той помага и при газове, диария, обриви, стомашни болки и ослузявания, при менструални смущения, неявяване на мензиса и при други коремни оплаквания, при безсъние, възпаление на тестикулите, при висока температура, болки от наранявания и при зъбобол.

Лайката действува изпотяващо, успокояващо и противоспазматично, освен това и дезинфекциращо и противовъзпалително при всякакъв вид възпаления, особено на лигавицата. Външно лайката се прилага във вид на компреси и промивки при възпалени очи. конюнктивити, при сърбящи и сълзящи кожни обриви, за гаргара при зъбобол, за промивки на рани. Когато има някакви ядове, човек трябва да си запарва паничка лайков чай, успокоението настъпва още преди сърцето да е пострадало. Много се препоръчва суха възглавничка с билки за топла подложка върху местата, които болят.

Бани и промивки с лайка действуват успокояващо и се отразяват чудесно на цялата нервна система. След тежки боледувания или при състояния на отпадналост ще се почувствувате бързо добре и ще усетите вътрешно спокойствие. Не бива да забравяте лайката и при грижата за вашата красота. Правете си веднъж седмично баня на лицето с отвара от лайка и ще видите, как кожата ви разцъфтява, а лицето ви добива свеж цвят. Би трябвало да използувате лайков екстракт и за поддържане на косата си, особено ако тя е руса. С помощта на такива миения косата ви ще бъде бухнала и с красив блясък.

Лайката улеснява ходенето по голяма нужда, без да действува слабително. По този начин тя косвено спомага за вътрешното лекуване на хемороиди, които могат да се лекуват и външно с лайков мехлем. Този мехлем може да се използува и за рани. Чрез вдишването на пари от лайка настъпва бързо облекчение на хрема и синузит, след което, разбира се, човек трябва да си стои в къщи на топло.

Маслото от лайка се е използувало още в древните векове за разтривка при невралгии и ревматизъм в ставите. Поради нейното намаляващо температурата и уталожващо жегата действие лайката била считана от старите египтяни за цвете на бога на Слънцето. Името Matricaria произлиза от латинското mater, което означава “майка”. Та нали майчината билка се е употребявала при заболявания на майките и жените! В стари билкарски книги пише, че маслото от лайка премахва умората на крайниците, а лайка, сварена във вода и наложена върху болен пикочен мехур, облекчава болките.

Швейцарският пастор и природолечител Йохан Кюнцле разказва за една жена на село, която хората наричали “лайкова вещица” и която болните при нужда винаги търсели. Тя помогнала на петима недочуващи да възвърнат слуха си, като запържвала Urginea maritima (има го в разсадниците) в маслото от лайка и им давала да си капват често пъти от топлото масло в ухото.

Тази “лайкова вещица” раздвижвала парализирани крайници чрез разтривки с лайково масло. Против болки в очите тя кипвала лайка в мляко и след това я налагала като топъл компрес върху затворените очи. които по този начин скоро оздравявали.

Пастор Кюнцле разказва по-нататък следното:

“Един тъкач можел от известно време само в седнало положение да спи – смятал, че иначе ще се задуши. Билкарката го погледнала и казала, че той не може да уринира, което човекът потвърдил. Той трябвало незабавно да почне да пие голяма бутилка вино, което било сварено с лайка – по една пълна чаша сутрин и вечер. Вследствие на това изтекло невероятно количество урина -първоначално мътна, а след това все по-бистра. След осем дни човекът вече бил излекуван.”

Видове приложения:

Приготвяне на чай: Една препълнена чаена лъжичка билки само се попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да покисне.

Прибавка за баня: За бани на тялото се взимат четири шепи, а за бани на лицето и миене на главата – по една шепа цветове от лайка. Те се попарват и се оставят малко да покиснат.

Компреси: Препълнена супена лъжица с лайка се залива с 1/4 литър вряло мляко, оставя се малко да покисне, прецежда се и с него се правят топли компреси.

Инхалации с лайка: Една препълнена супена лъжица с лайка се попарва с един литър вряла вода. Главата се покрива с кърпа и под нея се вдишват парите.

Билкова възглавничка: Ленено чувалче се напълва с изсушени цветове от лайка и се завързва. В сух тиган се затопля хубаво и след това се налага.

Масло от лайка: Шишенце се напълва свободно до гърлото с набрани на слънце, пресни цветове от лайка и те се заливат със студено изцедено дървено масло. Маслото трябва да покрива цветовете. Добре затворено, шишето се оставя 14 дни на слънце. След това се съхранява в хладилника!

Лайков мехлем: 250 г свинска мас се затопля и когато почне да пращи се прибавят две препълнени шепи пресни цветове от лайка. Сместа се разпенва. Тя се разбърква, след това съдът се покрива и се оставя да пренощува в хладно помещение. На следващия ден тя леко се подгрява и изстисква през ленена кърпичка. Опитът показва, че е най-добре да се процедира по следния начин: Слагате ленената кърпа в сито, ситото се окачва на съд с чучурче и почвате да изстисквате. След това сместа се разбърква равномерно и се сипва в чисти стъкленици или шишенца.

Използван източник:

МАРИЯ ТРЕБЕН

“ЗДРАВЕ ОТ АПТЕКАТА НА ГОСПОД”

Набор ЕФ “Хоризонт – АА” Печат “Полинрипт” — Враца
Превод Лариса Фишер

Вижте още:

Filed Under: Екология on March 20, 2013

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и Фондация „ЕкоОбщност”

Ви канят на доброволческа акция за

залесяване с фиданки от космат дъб, цер и благун

в Защитена зона от мрежата Натура 2000 „Драгоман”, в района на с. Понор. Целта на залесяването е възстановяване на приоритетни горски местообитания от типа 91H0* (Панонски гори с космат дъб) в защитената зона.

Кога: 23 март 2013 г. Подробности за мястото и часа на тръгване от София ще се уточни със записалите се участници по електронна поща.

Краен срок за записване: 21 март 2013 г. (четвъртък)

Как се стига: Транспортът от София до мястото ще бъде осигурен от организаторите. Тъй като местата в автобуса са ограничени, ви молим да се записвате само ако сте напълно сигурни, че ще участвате.

Какво ще се прави: почвоподготовка на местата за залесяване (отстраняване на тревата и оформяне на площадки за залесяване), изкопаване на дупки и засаждане на фиданките.

Инструктаж, инструменти, фиданки и ръкавици се осигуряват от организаторите.

Какво е необходимо да носите: Храна и вода за през деня – в непосредствена близост до мястото за залесяване няма населени места и водоизточници. Подходящо за работа облекло за престой на открито – билото, на което ще залесяваме, може да бъде доста ветровито.

За контакти и записване:

Любомира Колчева, Фондация „ЕкоOбщност”, [email protected], 0878 67 42 97

Марта Димитрова, СДП Балкани, [email protected], 0899 40 60 34

Акцията се организира със съдействието на:

Горска семеконтролна станция – София, Държавно горско стопанство – София и Сдружение „Инициативна група „Витоша”

Вижте още:

Filed Under: Екология on March 19, 2013

Уникален човек и природозащитник, изключително забавен автор, кумир от детството на много хора (включително и на мен), Джералд Даръл е явление.

Предлагам ви малко цитати от него:

Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в ​​не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение.

“Двама в степта”

Няма първи свят и трети свят. Има само един свят за всички нас да живеем и да се наслаждаваме в него.

Въведение към State of the Ark от Лий Макджордж Даръл

Постепенно магията на острова се спуска над нас, леко и полепващо като цветен прашец. Всеки ден имаше своето спокойствие и безвремие, и ти се приисква никога да не свърши. Тъмната кожа на нощта се отлепва и нас ни очаква нов ден – бляскав и цветен – като детска рисунка и със същия оттенък на нереалност.

“Моето семейство и други животни”

Погледнете го по този начин. Всеки, който е получил никакво удоволствие от живота, трябва да се опита да даде нещо от себе си. Животът е като превъзходна храна и светът е метр д’отел. … Радвам се да се дам нещо в замяна, защото съм бил така изключително щастлив и съм получил такова голямо удоволствие от него.

Цитирано от Дългас Ботинг в неговата книга “Джерълд Даръл: Авторизирана биография”

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие, Биопродукти, Растения on March 15, 2013

Лукът произхожда от Средна Азия. Той е много старо зеленчуково растение. По нашите земи вероятно е бил отглеждан преди идването на прабългарите.
Голямото значение на лука се определя главно от неговите изключителни качества като подправка. Той се използва широко както в прясно състояние така и в ястия. Луковиците на лютивите сортове съдържат над 8% захари. Листата са много богати на витамин С.

Лукът е двугодишно растение. През първата година се образува луковица, а през втората растението цъф ти и се получават семена.
Когато лукът се отглежда чрез арпаджик, става тригодишен поради това, че през първата година семената се засяват гъсто и се образуват много дребни луковички, които не могат да се яровизират. От тях през втората година израстват нормални растения, които образуват едри луковици подходящи за консумация. През третата година от тези луковици се получават семена.

Кореновата система на лука е разположена в почвения слой до 60 см. Състои се от струнообразни адвенти вни корени, които са сравнително слабо разклонени, с ограничена смукателна способност. Стеблото е скъ сено и се намира в основата на луковицата, нарича се „дънце”. Листата на лука са тръбести, израстват оследователно, като всеки по-млад лист преминава през влагалището на израсналия преди него. Така ци линдричните листни влагалища се подреждат едно в друго и обра зуват лъжливо стебло.

След като пъпките започнат да преминават в покой и спре образуването на нови листа, резервните храни телни вещества започват да се отлагат в основата на листните влагалища и пъпките. Така се образува луко вицата.

Цветоносните стебла се образуват след като се яровизират пъпките. Върху всяка яровизирана пъпка се об разува едно стебло, на върха му израства съцветие – кълбовиден сенник. Цветовете са сивобели и се опра шват кръстосано. Семената са черни, запазват къляемостта си две години.

Лукът е студоустойчиво растение. Семената му поникват при 2-3″С, но оптималната температура за разви тие е около 25 °С.
Лукът е много взискателен към интензивността на светлината. Той е типично растение на дългия ден.

При къс ден много от сортовете не образуват луковици, затова пренасянето на сортове, които са създаде ни при по-северни географски ширини в по-южни райони не винаги е удачно.

През фазите на поникване, образуване и нарастване на листа, луковите растения са много взискателни към водния режим на почвата. Тези изисквания силно се намаляват през фазата на „зреенето”. През тази фаза най-благоприятно е сухото и слънчево време. Високата въздушна влажност е много вредна. Тя причи нява масово заболяване от мана и шийно гниене, затова лукът се отглежда върху по-високи и проветриви места.
Лукът не понася торене с неугнил компост.

Отглеждане на лук чрез арпаджик.

Всички по-важни операции свързани с отглеждането на лука – засяване, разсаждане и особено прибиране – е препоръчително да се извършват на ден ЛИСТ, когато Луната е в съзвездия Рак или Скорпион. Преди засяване обезателно участъка се третира с препарат 500. А след разсаждане на разсада и при начално оформяне на главите се пръска с 501. При повишена влажност и развитие на гъбични зарази – да се пръска ежеседмично с препарат 508.
Добри предшественици за лукът отглеждан чрез арпаджик са бостаните, фият и бобовите.

Основна грижа при подготовката на почвата за засяване на лука е борбата с плевелите. Обикновено лукът се сади съвместно с моркови в една леха с цел двете растения взаимно да се пазят от неприятели.

При дълбоката есенна оран се внасят 2-3 тона добре угнил компост на декар. Препоръчително е още през есента повърхността на почвата да се бранува и изравни, така че през пролетта да може да се засява или за сажда без допълнителна обработка.
На декар се засяват 8-10 кг семена на дълбочина 2см и на разстояние 11-12см на ред.
По принцип лукът отглеждан чрез арпаджик не се полива, но при засушаване през април или май е препо ръчително напояване.

Според традицията прибирането на арпаджика става чак, когато листата на лъжливото стебло изсъхнат на пълно. Те се измитат с метла или с бръскалка, а луковичките се подкопават с мотика и се събират ръчно.

Подходящ за засаждане е добре съхраненият непрорасъл арпаджик с диаметър от ф8мм до ф22мм. Арпаджикът трябва да се сади възможно най-рано – края на февруари, началото на март. За засаждане на един декар са необходими около 80 кг арпаджик. При ръчно засаждане мястото се маркира предварително със специален маркер, който отваря браздички, където ще бъдат редовете.

Две седмици преди изваждането на лука, участъка се третира вечер с препарат 501. Готовият за прибира не лук се подкопава с картофовадачка или на ръка. Извадените растения се събират на сухо и проветриво място, където престояват 7-8 дни, за да изсъхнат напълно листата и лъжливото стебло.

Чесън (Allium sativum L.)

Чесънът произхожда от Средна Азия. Той е много старо зеленчуково растение. Освен като храна той е бил използван широко като медицинско растение срещу много заболявания.

Голямото значение на чесъна се определя от специфичните му качества, като подправка на ястия, сосове и
в колбасарството.

Чесънът е едногодишно, вегетативно размножаващо се растение. Кореновата му система с подобна на та зи на лука. но е по-плитка. Стъблото /дънце/ за разлика от това при лука, напълно умира в края на вегета ционния период. Листата са плоски, тесни дълги, свити улеобразно по централния нерв.
Лъжливото стебло се образува по същия начин както при лука – от листните влагалища.
Чесъна има голям брой пъпки в пазвите на листните влагалища. Тези пъпки се превръщат в скилиди,кои то се използват за консумация и размножаване. Чесъна не образува семена. Когато израснат цветоносните стебла на върха им се образуват въздушни луковчки, които могат да се използват за размножаване.

Чесънът е студеноустойчиво растение. Изискванията му към топлинния, водния и хранителния режим са същите както при лука.

За да се образуват пъпки, респективно луковици, посадъчният материал трябва да изпита въздействието на температури около 3-4°С. Чесънът много добре презимува при есенно засаждане. За образуване на луковици е необходим дълъг ден и температура над 15°С.

Предшествениците, подготовката на почвата, торенето, профилът на почвената повърхност и формата на лехите са същите както при лука. Чесънът не понася торене с неугнил компост.
За засаждане се избират добре облечени стегнати луковици, по възможност с едри скилиди. Скилидите се оронват непосредствено преди засаждането. При отделянето им луковиците не бива да се удрят отгоре,за щото пъпките и стъбълцата на скилидите могат да се повредят, по този начин да се намали процентът на поникналите след засаждането растения. Най-малките скилиди се изхвърлят, защото от тях израстват рас тения, които образуват дребни луковици.
Зимният чесън, както за луковици, така и за зелен чесън, се засажда около средата на октомври, а летния чесън се засажда в края на февруари, началото на март. Чесъна се сади на ден ЛИСТ, десцедентна Луна.

Грижите през вегетацията за чесъна, пръскането с препарати 500 и 501са същите както при лука.

Зеленият чесън се прибира през април-май. Зимният чесън отглеждан за луковици се прибира в средата на юни. Най-вкусен е чесъна прибран на ден ЛИСТ, асцедентна Луна.

Изваждането на чесъна може да се улесни чрез подкопаване с нож скоба. След като растенията се извадят, съхраняват се на проветриво място за да изсъхнат листата и лъжливите стебла на 2-3 см над луковиците, и чак след това се прибират за съхранение. Луковиците на чесъна са изсъхнали, когато вътрешните люспи и люспите на скилидките и дънцето са сухи.
Летния чесън се прибира по същия начин през втората половина на юли. За да е по-траен и устойчив при съхранение, желателно е да се прибере в сух период.

Праз (Allium porrum L.)

Празът произхожда от Средиземноморските райони на Западна Азия. Той, също като лука и чесъна е ста ро зеленчуково растение. У нас се отглежда във всички райони. Консумацията му през най-бедния на прес ни зеленчуци сезон – зимата и ранна пролет, определя неговото голямо значение. Лъжливите стебла на празът са много богати на витамин С.

Празът е двугодишно растение. През първата година се образува лъжливото стебло, а през втората расте нието цъфти и се получават семената.

Кореновата система е подобна на тази на лука, но е по-плитко разположена. Корените са много устойчиви и не отмират до късна есен. Листата са подобни на чесъна но са много по-големи. А лъжливото стебло е по-дебело и високо. Празът има едри бели или светлолилави цветове, които се опрашват кръстосано от пчелите. Семената са черни, кълняемостта им се запазва 2 години.

Празът е студеноустойчиво растение. Семената му започват да никнат при 2-5 “С. Празът е взискателен към интензивността на светлината. Отг лежданите на сенчести места растения остават по-дребни. През целия си вегетационен период празът е взискателен към водния режим, затова се полива редовно. Той нараства непрекъснато до прибирането. За разлика от лука и чесъна, празът понася торене с неугнил компост.

Като предкултура на праза може да се отглежда маруля, грах, ранно зеле и ранни картофи. Отглеждането на праза става само чрез разсад. Това дава възможност по пълно да се използва земята, тъй като той заема обработваемите площите от втората половина на юни до началото на ноември. За да се отгледа разсад за един декар, засяват се 250 грама се мена в средата на март на открито. Разсадът е готов за засаждане през юни. Използваме лехобраздова по върхност с ниска леха. Участъка се третира с препарат 500 непосредствено преди садене. Препоръчва се засаждането да става на ден ЛИСТ при десцедентна Луна. За разсада се подготвят дупки дълбоки 20см и на разстояние 20-25см една от друга. Запълва се дъното на всяка дупка с 5-6 см компост, след което се пресаждат младите растения. Полива се обилно с предварително събрана дъждовна вода и след няколко дни се третира с препарат 501. Празът се прекопава 2-3 пъти през вегетационния период. Полива се редов но чрез дъждуване на всеки 6-7 дни.

Някои градинари практикуват периодично почистване на външните листа на празия лук. По този начин те го предпазват от гъбични инфекции и стимулират израстването на млади листа. Десетина дена преди при биране участъкът се третира вечер с препарат 501. Празът се прибира на ден ЛИСТ, при асцедентна Луна, в началото на ноември по възможност при сухо време и умерено влажна почва. Растенията се подкопават с нож скоба. Почистват се от засъхнали и пожълтели листа. От декар се получават по 4-7 тона праз.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие on March 12, 2013

„Растенията не са глупаци! Ако не им дадеш според потребностите, няма да получиш според способностите им!”

На всички е известно:

тези зеленчуци е по-добре да не се садят в една оранжерия и това е истина.

Работата тук не е в стара вражда.

Просто доматите се нуждаят от по-ниска влажност на въздуха. Те по-лесно понасят горещината и недостига на влага в почвата. Такива са и патладжаните. Те изобщо не обичат влажен въздух и по-добре е да бъдат отглеждани навън под леки покрития. При повишена влажност на въздуха тези зеленчуци страдат от гъбички и бактериални болести, цветовете не се опрашват, реколтата се понижава, вкусът се влошава. Затова в хубаво време в оранжерия с домати е добре да се оставя винаги отворено малко прозорче дори за през нощта.

Краставиците, напротив, повече страдат при недостиг на въздушна и почвена влага. Големите им листа изпаряват много вода и ако влажността на въздуха не е висока, корените просто не се справят и листата увяхват. Затова в оранжерията те се чувстват великолепно: енергично изпарявайки водата, те си създават благоприятен микроклимат – почти стопроцентова влажност на въздуха.

Именно тази влажност пречи на доматите. Ако започнем да проветряваме интензивно оранжерията, страдат краставиците. Затова е по-добре да се разделят, за да се предложи на всяко растение най-подходящите условия за него.

Същите особености имат и други оранжерийни култури (чушки, патладжани), затова те могат да се съвместяват само с оглед на техните климатични „пристрастия”.

И конструкцията на оранжерията трябва да отговаря на конкретните потребности на всеки вид зеленчук от температура, проветряване, поливане и грижи.

Тоест, оранжериите за краставици и пипер трябва да са топли, задушни и влажни, а за домати и патладжани – горещи, но добре проветряеми. Например, пристенни.

„Умната оранжерия”

Н. Курдюмов и К. Малишевски

Вижте още:

Filed Under: Забавно on March 8, 2013

Млад и отруден земеделец отива в имението на богат американски фермер.
– Много обичам дъщеря ви – казва той пламенно. – Вярно е, че съм беден, но любовта ми е толкова силна, че нищо не може да ме спре!
– Добре. Но коя от двете ми дъщери искате за жена?
– Която кажете, сър.

***

Българин пита японец на международна органик конференция:
– Колко хора работят във вашата ферма?
– Девет, а при вас?
– Десет – отговаря българина
Вечерта и двамата се въртят нервно и не могат да спят.
Българинът си мисли
“9 човека…, при нас само в администрацията са 30″.
Японецът пък се чуди
“10 …Какво ли работи десетия човек?”

***

Влиза фермерът в офиса на стопанството, води трима чужденци и казва на секретарката:
– Миме, направи кафета за тия тримата тъпаци!
Глас от групичката:
– Двама тъпаци, аз съм преводача…

***

Крупен фермер споделя на приятеля си, че търси счетоводител.
– Вие не наехте ли счетоводител миналия месец?
– Точно него търсим.

***

Биоземеделец – това е човек, който утре ще знае защо това, което е посадил вчера, не е пораснало днес.
Ако не можеш да го произнесеш – не го яж.
“Никога не яж повече, отколкото можеш да повдигнеш.” Мис Пиги
Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие on March 4, 2013

Биодинамичен календар за 2013

При натискане на бутона в долният десен ъгъл, календарът става на цял екран.

Със стрелките се избира съответният месец.

Също така, удобен и приятен биодинамичен календар за 2013 може да намерите ТУК С него се работи онлайн и е на английски.
В същият сайт има и информативен Лунен календар за всеки ден. Може да го видите ТУК.
Вижте още:

Filed Under: Растения on March 1, 2013

Описание:

Съществуват повече от 200 вида Алое, които се срещат в сухите области на Африка, Азия, Европа, Северна и Южна Америка. Хората често го оприличават на кактус, но всъщност то принадлежи към сем. Лилиевидни, към което спадат и лукът, чесънът, лалето, лилията и др. Само два вида от тези 200 имат изключителни лечебни свойства и се използват за производство на терапевтични и козметични продукти. Алоето е многогодишно растение. Цъфти през ранна пролет с красиви, разположени в съцветие жълти и червени тръбоподобни цветчена, излизащи от върха на стъблото. При стайни условия цъфти твърде рядко. Листата му са мечовидни, неогъваеми, ошипени и месести. Цветът на листата е разнообразен при различните видове – от сив до светлосин. Състоят се се от 3 основни слоя: обвивка, паренхим и централна част с чисто като кристал желе. Листата му озряват за 4 години и достигат 65-70 см.и обикновено тежат от 700 g до 1.5 kg.

Разпространение:

У нас се отглежда като стайно декоративно или лечебно растение, понякога като оранжерийно.

Употребяема част:

Използват се листата, от чийто сок чрез сгъстяване и изсушаване се получава стъкловидна маса, наречена алое или сабур.

Съставки:

Алоин, изобарбалоин, алоеемодин, антраглюкозид, ацеманон, дихидроксиантрацен, агликони, витамини, биогенни стимулатори

Действие:

Очистително, жлъчегонно, стимулиращо, противомикробно.

Приложения:

– при запек
– биогенен стимулатор при заболявания на роговицата и ретината на окото
– при атрофия на зрителния нерв, бавно заздравяващи рани, декубитус
– не се препоръчва при бременни жени, при стари и изтощени болни

Начин на употреба:

Сокът от билката се прилага вътрешно и външно. От него е приготвен и инжекционен препарат. Сокът се получава от свежи листа (за предпочитане най-долните). Листата се отрязват, измиват се с кипяща вода, нарязват се на малки късчета и сокът се изстисква със сокоизстисквачка. Прецежда се през марля, кипва се 5-10 минути, отстранява се от огъня, на 80 см5 сок се прибавя 20 см3 95 спирт и се поставя на прохладно и тъмно място в продължение на 12 денонощия. Сокът може да се приема и в свеж вид по една чаена лъжичка преди ядене 2-3 пъти дневно в продължение на 3 седмици или два месеца.

Целебни растения от „А“ до „Я“

Вижте още:

Filed Under: Здраве, Растения on February 21, 2013

Арония (Aronia melanocarpa Elliot), род Sorbus, подрод Aronia на семейство Розоцветни (Rosaceae). Общо в света се наброяват 15 вида арония. Освен това са създадени и множество декоративни хибриди.

Описание:

Аронията е многогодишин храст с височина 1,5 до 3 метра. В първите 3-4 години младите храсти са компактни, а след това достигат до 2 метра в диаметър. Кореновата система е силна разклонена, но повърхностна, плитко разположена. Надземната част на храста е съставена от издънки, израстнали от приземната част на стъблата или от коренището. Аронията има листа подобни на вишневите, обратнояйцевидни, с дължина 4-8 см и 3-5 см широчина. Листата са силно назъбени, имат заострени върхове и са гланцирани тъмнозелени от горната страна и белезникави от долната. Плодът на аронията има 1 см диаметър и тегло 1-1,5 г. Добивите от един храст варират от 4-12 кг, но могат да достигнат и 15 кг.

Разпространение:

Като култура най-голямо разпространение е получила Черноплодната арония. Родината му е северна Америка – горите по източното крайбрежие на континента, като се среща от Канада до Флорида. Първоначално в Русия аронията е използвана само като лечебно растение. Голяма е заслугата на Мичурин за култивирането на аронията и създаването на плантации от арония в Алтайсткия край. В Русия аронията е наричана Черноплодна рябина, немското наименование е Apfelbeere.
Аронията е високорентабилна култура. Встъпва сравнително рано в плододаване, добивите са редовни и високи.  Промишленото й отглеждане започва през 30-те години на XX век в бившия СССР (Алтайския край, където понастоящем има над 6000 ha), а по-късно в Русия, Беларус, Полша, Украйна, Германия, Канада, САЩ, Дания, Швеция и др. У нас аронията е обект на научни изследвания от 60-те години. Проучени са възможностите й за адаптация към нашите почвено-климатични условия, химичен и биохимичен състав на плодовете и начини за използването им във фармацията и преработвателната промишленост.

Употреба на плодовете:

Плодовете на аронията са отлична суровина за преработвателната промишленост. През последните години в България има засилено търсене на плодове за преработка в сиропи, за “соло” замразяване, за включване във вино и високоалкохолни производства, като съставка на различни билкови рецепти. При домашни условия от тях се приготвят компоти, нектари, вина, сладка, ликьори, сушени плодове.

Действие:

Витамин Р има противосклеротично, капиляроукрепващо, противовъзпалително и преди всичко хипотензивно действие. Това прави плодовете на аронията подходящи за профилактика на хипертония, атеросклероза, капиляротоксикоза, бъбречни възпаления и др. Високото съдържание на фруктоза и наличието на сорбоза определя плодовете като подходящи за диабетици. Плодовете на аронията съдържат йод, хлорогенова и др. фенолкарбоноби киселини, поради което се препоръчват при заболявания на щитовидната жлеза.
Целебни растения от „А“ до „Я“

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие, Растения, Храни on February 12, 2013

Описание

Планинският лимон е невисок храст, достигащ височина 60 см. Не се нуждае от резитби. Цъфти през април-май с оранжева до карминено-червена багра. Цъфтежът продължава около месец и половина. Плодовете му узряват през септември-октомври, имат жълт цвят до руменец, тежестта на един плод варира от 20 гр. до 120 гр., вкусът е тръпчиво сладко-кисел.

Издръжлив е на засушаване, засенчване, студове, болести и неприятели. Не се нуждае от растителна защита.

Разсажда се безпроблемно пролетно и есенно време – през март или ноември. Безпроблемно вирее на всякакъв вид почви с изключение на силно алкални.

Засажда се в дупка с 30 см ширина и 40 см дълбочина на 30-90 см разстояние едно от друго.

По правило в природата естествената селекция води към бодливи форми, които се появяват в следствие на нуждата от защита – при планинския лимон има и форми, които са без бодли.

Произход

Планинският лимон е пренесен в България от Памирската ботаническа градина в Хорог (4000 м.н.в.) преди 40 години от агронома Веселин Орешков. Латинското му название е Chaenomeles Maulei /Mauleya/, вид от рода Chaenomeles с родина Япония.

Родът Хеномелес включва няколко вида растения с произход Източна Азия, които днес най-общо се наричат Японска дюля, макар че това название не е съвсем правилно. Хеномелесът е отделен род (различен от Cydonia (Дюля)) и не всички негови представители произхождат от Япония.

Химичен състав

Планинският лимон съдържа пет пъти повече витамин С от лимона (100-223 mg%), десет пъти повече витамин Р (910мг%) от ябълките и има високо съдържание на пектин (0,6-2,5%).

Съдържа пет вида плодови киселини – лимонена, винена, ябълчна, янтарна и аскорбинова.

Янтарната киселина се използва като противовъзпалително и противостресово средство. Тя подобрява дейността на бъбреците и подпомага за нормализиране на алкално-киселинното равновесие на кръвта и възстановява силите на крайно изтощени и възрастни хора. Янтарната киселина се съдържа и в кехлибара, той отдавна е известен като камък на магическото прочистване и предпазва от негативна енергия.

Голямото съдържание на аскорбинова киселина (витамин С) поддържа нервната система, което е много важно за днешния динамичен и напрегнат начин на живот.

Витамин Р има антиалергично, антивирусно действие, подобрява кръвообращението и подсилва здравината на кръвоносните съдове и еластичността на стените им. Витамин Р помага при натъртвания, отоци и инфекции, има болкоуспокояващ ефект при спортни травми, укрепва и поддържа здрава съединителната тъкан. Прилага се при лечение на ревматизъм, хипертония, атеросклероза, стомашна язва и всякакви заболявания от съдов произход. Липсата на витамин Р води до обща слабост, умора, липса на сили за физическа дейност, честа поява на синини и кръвоизливи, мускулна слабост. Той участва като катализатор при извършване на химическите реакции в организма и по-доброто усвояване на витамин С.

Пектинът допринася за човешкия организъм с това, че абсорбира отровите в тялото и ги изхвърля навън.

Плодовите киселини в кръвната плазма на човека правят възможно червените кръвни телца да поемат повече кислород от белите дробове, да го отнесат на клетките, а от тях да отнемат повече въглероден окис, който да бъде изхвърлен навън. Плодовите киселини се разграждат в дебелото черво, като стимулират моториката на стомашно-чревния тракт и поддържат нормална чревна флора и в крайна сметка създават слабоалкална среда в кръвната плазма, условие за дълъг и здрав живот.

Как се консумира?

Поради силно киселия вкус на плодовете му планинският лимон е трудно да се консумира директно. Плодовете могат да се настържат и/или изстискат и да се добавят към храната.

От тях се получава чудесен сок, който може да бъде естествен заместител на оцета и лимона и да овкусява различни видове храни, може да се пие като напитка – подсладена (или не) по наш вкус или да се използва като естествен препарат за миене на съдове.

Плодовете могат да бъдат нарязани и изсушени, на вкус са приятно кисели и същевременно запазват полезните си качества.

История

В края на далечния XVIII век при посещение в Япония шведският ботаник К. Тунберг забелязва интересно растение. Смятайки, че е открил нов вид крушово дърво, той го кръщава Pyrus japonica. В началото на XIX век ботаниците го изключват от рода Pyrus (круша) и го причисляват към Cydonia (дюля), като растението получава наименованието Cydonia japonica.

През 1822 г. английският ботаник Д. Линдли, установявайки, че растението се отличава и от дюлята, го отделя в нов род Хеномелес (Chaenomeles, от гр. ез. chaino – зяпам и melon – ябълка).

Представител на рода Хеномелес е въведен за първи път в Европа от директора на Кралската ботаническа градина в Лондон Д. Банкс, който е смятал, че въвежда вида, открит от Тунберг. По-късно се оказва, че става въпрос за друг представител на рода, а именно Chaenomeles speciaosa с родина Китай. Освен него от Китай произхожда и Chaenomeles cathayensis, който е най-едрият представител от рода.

Растението, видяно и описано от Тунберг, а именно днешният Chaenomeles japonica, се въвежда за първи път в Англия през 1869 г. от градинарите Maule под името Pyrus maulei.

Съвременност

След интродукцията на нови лечебни растения в България от Веселин Орешков през 60-те години на XX век в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян започват да се изпитват качествата на нови перспективни плодово-лекарствени култури, една от които е планинският лимон (хеномелес маулей) – „това е алтернативна на лимона култура, с високо съдържание на органични киселини, витамин С и богат минерален състав и специфично етерично масло” (Георгиев, Д. (2006), Хеномелес – перспективна плодово-лекарствена култура, Сборник на докладите от първия международен симпозиум „Екологични подходи при производството на безопасни храни”, 305-308).

Ако ви е станало интересно, посетете Фейсбук страницата на Планинския лимон – ТУК

Информацията е от Фейсбук страницата на Планинския лимон

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие on February 4, 2013

Грах (Pisum sativum L.)

Грахът произхожда от западна Индия, Афганистан, Узбекистан. Консумират се главно зелените семена,бо гати на захари, белтъчини и витамин С.
Поради късия вегетационен период и студоустойчивостта си, граховата реколта е готова през пролетта /май-юни/.

Грахът е чудесен предшественик за някои полски култури. При поливни условия след него могат да се отг леждат фуражна царевица, главесто зеле, късни краставици. Отпадъкът, който се получава при вършитба та на граха /листа, стебла, перикарп на чушките/ е много ценен фураж. За кравите грахът е деликатес. Грахът е едногодишно растение. Има силно развита коренова система, като централният му корен прониква на повече от метър дълбочина. Добре усвоява хранителните вещества и водата. С това се обяснява относи телната сухоустойчивост на растението и възможността да се отглежда при неполивни условия. Стеблото е тревисто с дължина от 40 до 80см. Листата са сложни, прикрепени със здрава дръжка, която завършва с мустачки.

Цветовете се образуват в цветоноси, които израстват в пазвите на листата. Самоопрашват се. Плодът е чушка. В шевовете на чушките се образуват конци, а от вътрешната страна на перикарпа има де бел пергаментов слой.
Зрелите семена най-често са кръгли и гладки. Кълняемост-та им се запазва 4-5 години. Грахът с студоусто йчиво растение. Семената поникват при 1-2″С. Младите растения издържат понижава не на температурата до -5 “С. При по-ниски температури могат да измръзнат, затова не се практикува предзимно засяване.
Оптималната температура за развитие на граха е 16-20″С. При висока температура голям процент от цве товете окапват. Високата температура е вредна и във фазата на технологичната зрялост на чушките, защо то се ускорява превръщането на захарите в скорбяла. Поради това, семената бързо загубват добрите си ка чества. При високи температури технологичната зрялост преминава бързо. Това съкращава благоприят ния период за прибиране. Грахът най-добре се развива при хладно време. Той е широко разпространен в северните страни.
Силно развитата коренова система позволява на граха да не бъде взискателен към водния режим. Необхо димо е да се полива само през пролетта и при сериозно засушаване.

Отглеждане на зелен грах.

Препоръчва се засяване на грах след житни култури, бостани, царевица и други, но не след бобови. На ни вата, на която отглеждаме грах, можем отново да засеем същата култура след 4-6 години. Подготовката на почвата за отглеждане на грах, е същата както при зеленият фасул. По време на есенната дълбока оран се внася добре угнил компост. Практикува се и допълнително внасяне на компост в гнездата на граха. Сеит бата се извършва през пролетта, началото на март на ден ПЛОД, десцедентна Луна. Преди сеитба почвата се бранува. На 1м2 се засяват 90-120 семена, т.е. 16 – 25 кг на декар. При рядка сеитба растенията се разви ват по-добре, но чушките не се образуват дружно.

В домашните градини грахът се сее на редове, в гнезда на разстояние 30-40см едно от друго. В този слу чай на декар се хвърлят от 6 до 8 кг семена.
Семената се засяват на дълбочина 5 – 6 см и на разстояние 15 см между редовете.
Полезно е да се полива обилно грахът след като първите пъпки цъфнат. Така реколтата се увеличава зна чително.

За да предпази граховото стебло от загниване причинено от гъбата Fitium de Barianum, необходимо е редо вно третиране с препарати 501 и 508. Тези пръскания помагат също и срещу ръждата и жълтите петна по граха.
От животинските неприятели най-голяма вреда нанася граховия бръмбар. Той е малък бръмбар, който сна ся яйца си в цветовете или по чушките. От тях се излюпват малки ларви, които се вмъкват в зърната и из яждат тяхната вътрешност. Тук се превръщат и на какавиди. На следващата пролет от зърната излитат бръ мбари, които чакат да се появят цветовете и на нова сметка да снесат яйцата си. Дали в граха има бръмбар се познава по каналчето, което личи на някои зърна. Ако бръмбарът вече е излетял, върху зърното има ду пка.

За борба с граховия бръмбар се препоръчва преди да се засее граха, да се накисне във вода. Заразените зър на, като по-леки изплуват на повърхността и се отстраняват.

Изключително важно е да се подбере добре момента за прибиране на грахът. Най-благоприятно е това да става на ден ПЛОД, асцедентна Луна. При закъснение с прибирането, семената се втвърдяват и се увелича ва скорбялата в тях. Качествата им рязко се влошават. Към прибиране се пристъпва, когато семената в първите чушки са в технологична зрялост – напълно оформени по големина, с нежна кожица и сладникав вкус.

След настъпване на технологичната зрялост посевът се окосява. Зелената маса престоява 6-24 часа на по лето и се транспортира за овършаване. Вършитбата се извършва в граховършачка.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Известно е, че празът е много полезен срещу грип и настинка.

Вижте и нашето специално предложение за друг имуностимулатор:

Вижте още:

Filed Under: Екология, Събития on February 2, 2013

Във Фейсбук има много събития, безчет. Сред тях има едно, което е за утре – съвсем рано.

Ще си позволя да публикувам текстът му, изводите оставям на всички вас:

Приятели,
вече е 100%-та ясно, че някой е издал разрешително за унищожаването на 200 годишния Чинар, който се намира ул. „Тодор Каблешков”, квартал „Овча Купел”, (до Боянската река), в изоставения двор на бившето предприятие „Пролетари” – в непосредствена близост до 2-ро СОУ „Емилиян Станев”.
Утре сутринта 3.02.2013г. в 7.00-8.30ч. ще го изрежат?!
Информацията е потвърдена от трима герои, които са се борили за това вековно дърво днес!
Моля за съдействие! Не искаме пари!!! Искаме съзнание! Искаме да опазим двестагодишен чинар от посегателството на общинските власти! Чинарът е представител на защитените видове в България. Дървото се намира на ул. „Тодор Каблешков”, квартал „Овча Купел”, (до Боянската река), в изоставения двор на бившето предприятие „Пролетари” – в непосредствена близост до 2-ро СОУ „Емилиян Станев”. Общинската управа е дала разрешение на строителите на бъдещ супер-маркет да отрежат двестагодишния чинар, след като вероятно е бил платен подкуп, за да се получи разрешението. Хора, моля ви, проявете съзнание и ни помогнете да спрем този произвол. Не бива да позволяваме нашите деца да живеят в бетонна джунгла от молове и супер-маркети, вместо да се наслаждават на красотата на българската природа, заради банда комерсиални прасета, наричащи себе си държавни чиновници. Сечта е предвидена за неделя 03.02.2013г. около 7:30 – 8ч.. Моля ви, елате да се съберем и да спрем това посегателство върху защитено с закон дърво, оцеляло 200 години.
АДРЕСЪТ:
Адресът от Гугъл мапс е тук(Между бул.Цяр Борис 3-ти и бул. Овча Купел) : maps.google.com

Ето и линк към събитието

Вижте още:

Filed Under: Забавно on January 28, 2013

Съседът Гошо днес, като тръгнал на нивата, по погрешка взел цигарите на сина си.
В края на деня бил набрал двуметрови трифиди, извадил говорещи картофи, убил един птеродактил, дето кълвял розовият слънчоглед и се скарал с кравата Милка за едни пари, дето й дължи. Докарал всичко с редосеялка комби.

***

Приятелката ми каза, че искала да си поговорим за бъдещето. Аз половин час ѝ говорих за биоземеделие, органик продукти, супер храни. После пак се оказа, че не съм разбрал въпроса правилно.

***

Полицай спира циганин с каруца на път, на който е забранено да се излиза с каруци.

– Слизай, сега ще се глобяваме!
– Как бе старши, само за 50 метра съм и после отбивам.
– Слизай кат’ти казвам.
– Аве старши, дай да видим, нещо да измислим… ей тука в каруцата квот’си намериш – твое е! Само ме пусни.

Без да се налага дълго убеждаване, полицаяt се разравя из каруцата и след малко вади буркан с бяла течност в него.
– К’во е т’ва?
– Мляко от кокос. Натурално, ама не е туй за тебе…Я ти друго си потърси.
– Ха, таман съм жаден. Давай го тука и бегай.
– Абе…
– Бегай!!!
– Бе, старши…
– БЕГАЙ!
Отваря буркана и почва да гълта жадно.
Циганина:
– Дий, Кокосееееее, ДИЙ!!!

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие on January 24, 2013

Здравейте приятели,

тази събота, 26.01.2013 г. от 18.00 ч. в София, на адрес клуб “Катарзис”, Сердика, ул. Гюешево 64, ще имаме прекрасната възможност да се срещнем с агронома и мъдреца Веселин Орешков.

Чичо Веско ще представи двете си книги “Пътят към свободата” и “Законите на живота”, които бяха съвсем наскоро отпечатани и първите бройки ще бъдат при нас

На хартия и в джобен формат чичо Веско е изложил философията си за живота и за това, как да живеем по-естествено и близо до Природата.

На срещата можем да поговорим за ценните растения, за тяхната сила и роля в живота на човека.

Вход: свободен

Вижте още:

Filed Under: Здраве on January 14, 2013

Как да се освободим от излишните килограми

Това е рецепта за отслабване на хора, чието прекомерно тегло не се дължи на специфично заболяване (напр. болест на Къшинг), а се е натрупало с времето.

Сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене да се взема (по избор) една от следните смеси:

1. Сок от 5 лимона с прибавка от 100 г чист винен коняк „ Плиска”, 20 г английска сол (от аптеката) и 50 г газирана вода. Разклаща се добре и се изпива 1 супена лъжица.

2. Настойка от листата на черен бъз (свирчовина). Листата се берат и нареждат в буркан плътно едно над друго, докато запълнят 2/3 от съда. Над тях се долива чист зехтин, докато бурканът се напълни, слага се във водна баня и ври на тих огън 1 ч. Престоява 24 ч и се прецежда, като течността се отделя от листата. От тази настойка трябва се изпива по 1 супена лъжица 20 мин преди ядене сут¬рин, обед и вечер.

3. Ако е налице физическа слабост (която може да се появи в течение на диетата лечение), се прави отвара: очанка – листа, бял равнец – листа и цвят по 20 г от всяко, седефче (листа) 10 г и седефче (цвят) 10г- общо 80 г билка. Запарва се с 500 г кипяща вода, оставя се на тих огън да ври 10 мин. След изстиване се прецежда през марля. Прибавят се 500 г коняк „Плиска”. Получената отвара може да ферментира, затова се държи в хладилника. Използва се по следния начин: върху бучка захар се капват 20 капки и тя се изяжда 20 мин преди ядене.

Десет мин след вземане на посочените вещества или отвари, т. е. 10 мин преди закуска, обед, вечеря, се взема едно от двете средства:

1. Отвара от агримония, борови връхчета, исландски лишей, листа от бяла черница, мечо грозде, листа от орех, спирея (цялата билка с корените) и росопас – по 50 г от всяка или общо 400 г. Надробява се, разбърква се добре и 2 пълни супени лъжици от сместа се запарват с 500 г кипяща вода. Оставят се да врят още 15 мин на тих огън. След изстиване се прецежда, може да се прибави за вкус мед или лимон. От тази отвара се взема в посоченото време по 75 г.

2. Сто и петдесет грама (една чаша) дестилирана вода с добавка на 1 чаена лъжичка лимонов сок.

Забележка. Това е вариант за лекуване на затлъстяване с дестилирана вода. Отделен способ е лекуването само с дестилирана вода. (Вж. „Целебната вода”)

При посоченото лечение и при всяко лечение за отслабване диетата играе съществена роля. В този случай тя трябва да бъде следната:

Първи ден – 1 кг варени картофи, добре измити преди това, необелени, без сол.
Или: 1 супена лъжица суров ориз, който вечерта се залива с малко хладка вода, която да го покрие един пръст, и на сутринта, омекнал, се изяжда. Това е най-неприятната част от процедурата (оризът е труден за дъвчене), но той има най-голям „принос” за отслабването.

Втори ден – кисело мляко – 2 или 3 кофички, но без хляб!
Вместо кисело мляко добре е да се вземе овесено мляко, което се приготвя така: 4 супени лъжици овесени зърна се кипват 61 л вода, докато се размекнат и разпукнат. След изстиване се прецежда през марля. Течността може да се подслади с мед и за вкус да се сложи лимонов сок.
Като трети вариант може да се използва печена (или варена) тиква без захар.

Трети ден – общо за целия ден 1500 г зеленчуци по избор, много добре измити.

Четвърти ден – един компот без хляб или печена тиква без захар.

Пети ден – 3 добре сварени яйца без сол и хляб.

Шести ден – 500 г плодове и зеленчуци, добре измити, без хляб.

Седми ден – 2-3 кофички кисело мляко без хляб, варена или печена тиква или 300 г варено пиле без хляб.

Осми ден – бутилка минерална вода (може и газирана) или пък дестилирана вода в курса на лечение с дестилирана вода.

Важен момент в процеса на лечение е сдъвкването на храната. Именно защото е оскъдна, тя трябва да бъде добре обработена.

Посочената диета, съчетана с отварите, се прилага един месец. Правилно приложено, това лечение води до желания резултат – норма¬лизиране на теглото, привеждането му в съответствие с нормата и здравните изисквания.
Известно време след това трябва да се спазват определени изисквания, за да се закрепи полученият резултат и да се „прехвърли” човекът в новите условия на хранене и живот.

Поддържане на нормално тегло

Това е извънредно важно, защото е симптоматично: запазването на нормално тегло години наред, цял живот – е доказателство за постиг¬нато здравословно равновесие, незастрашено от тягостното и опасно натрупване на мазнини.
Водеща тук е формулата: килограмите на човек трябва да бъдат толкова, колкото са сантиметрите на ръста му над 100, но все пак известното толерантно „придвижване” в повече или в по-малко от тази норма е поносимо. Според най-новите схващания опасно е както затлъстяването, така и драстичното намаляване на килограми чрез „свирепо” гладуваме, което се практикува повсеместно. Чрез него се отслабва, но заедно с това за организма се създават нови условия, непривични съотношения в самата телесна маса между нейните съставки, което нерядко води до болест, изразяваща се във вялост, непредприемчивост, намалена жизненост и т. н.
Диетата, която се предлага тук, е не толкова за отслабване, колкото за поддържане на бодрост, жизненост и добро настроение. При нея човек трябва да даде предимство на вегетарианските храни. Повече плодове и зеленчуци (много добре измити), ограничени количества месо (особено консервирано). От всички видове меса най-целесъобразно е пилешкото – то може да остане сред храните на човека, който е нормализирал теглото си и държи да го запази в бъдеще.

Препоръчително е сутрин като първа закуска да се изяжда една супена лъжица суров ориз, накиснат във вода от вечерта. Същата роля играе и чаша овесено мляко, приготвено от 2 супени лъжици овесени зърна. Варят се до размекване. Полезно е във варивото да се сложат 2 супени лъжици гръмотрън, лимон, разрязан на четири, двадесетина плодчета шипка. Получената отвара е всъщност билкова рецепта, която едновременно храни и лекува. Прецеденото вариво отвара се изпива заедно с парче (до 100 г) ръжен хляб. Може да се прибави и глава кромид лук, опечен като ябълка.
Към тази диета сутрин могат да се прибавят и някои други съставки – мляко и млечни произведения – в малки количества, за разнообразие.
На обяд нормализиралият теглото си може да „остане” с менюто, което предпочита. Изискванията са храната да не бъде обилна и заедно с предпочитаните ястия обезателно да има салата от кромид лук и магданоз. За препоръчване е обяд от 3 твърдо сварени яйца, месо – пилешко, агнешко, риба – всичко това в количество не по-голямо от 100г.
На вечеря – овесено мляко, както е описано по-горе, зеленчукови пюрета, компоти и др. с малко ръжен хляб (който не се препоръчва на обяд).
Полезно е вечерята да завърши с чашка сок от моркови.

Към храната се вземат и няколко билки (отвари), които подпомагат усилието да се намали (отначало) и да се стабилизира (след това) телесното тегло:

В 500 г глюкоза се слагат 15 зелени листа индрише с дръжките, 20 ядки сладки бадеми или кайсии, счукани в дървен хаван, 4 лимона, разрязани и смлени на машинка за месо (без семки), 7 супена лъжица канела на прах. Всичко това се смесва добре и от него се взема 2 ч след ядене 3 пъти на ден по 1 супена лъжица.
Още по-добър ефект се постига, когато към тази супена лъжица (10 мин след нейното приемане) се изпие 75 г отвара: бял равнец, борови връхчета, гръмотрън корени, жълт кантарион (листа и цвят) и шишарчици от хмел – по 50 г от всяко. Надробени и разбъркани, от тях се вземат 2 супени лъжици, запарват се в 500 г кипяща вода и се оставят да поврят още 75 мин. Като изстине, се прецежда. Може да се подслади с мед или да се добави лимон.
Отслабването и поддържането на постигнатия резултат се подпомагат успешно от физически упражнения.

Четири от тях са особено полезни:

1. Ходене на пръсти с допрени колене и ръце на кръста, поставени така, че палците да се допират, а дланите да са прилепнали на таза.
2. Ходене, като се движат едновременно лявата ръка и левият крак, след това дясната ръка и десният крак.
3. Клякане и ставане. Застава се до маса с прибрани крака. Изправят се първо пръстите, след това краката, следва клякане и пр.
4. Лягане по гръб и кръгови движения с краката като каране на велосипед.
Най-важни са първите две упражнения.

Започва се с малко на брой упражнения, като постепенно те се увеличават, за да бъде избегната мускулната треска.

Упражненията се правят с дълбоки вдишвания и пълни издишвания – това е важно условие за правилното им изпълнение.

Вижте още:

Filed Under: Растения on December 13, 2012

1 КАКВО Е НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАМ ЗА ТАЗИ ГЪБА?

От гледище на традиционната медицина се лекуват:ставни заболявания, доброкачествени образувания и трудно заздравяващи рани.
От гледище на духовното действие допринася за: Състрадателност, осъзнаване на греховността си, покаен плач.
От гледище на явлението Трансмутация (виж 2 гл.) – смекчава Огъня в теб; разграничававане на Трансмутационните състояния в теб и другите хора; отваряне третото око.

2 ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ?
Първо консултация със специалист хомеопат или фунготерапевт, тъй като гъбата е силно отровна.

3 КЪДЕ РАСТЕ В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА?
В България и по света: в иглолистни и по-рядко широколистни гори.

Отдел: Basidomycotya (Базидиеви гъби)
Клас: Homobasidiomicetes
Разред: Agaricales
Семейство: Amantiacea
Род и вид: Amantia muscaria

Гуглата: млада – полукълбовидна до кълбовидна; развита – изпъкнала до плоска, 5-20 см, с насечен ръб, кожицата обикновено огненочервена, оранжево-червена, рядко кафява или лимоненожълта, при влажно време – лепкава, при сухо време – лъскава, покрита с бели или жълтеникави брадавици или люспи, често опадващи.
Пластинките: бели, рядко белезникави, широки, гъсти.
Пънчето: цилиндрично, 12-15х1-2 см, с луковицовидна основа, бяло, рядко жълтеникаво, финомъхесто до дребнолюспесто, отначало плътно, после кухо, в горната половина с голямо, меко, бяло или жълтеникаво пръстенче, нерядко на горната си повърхност набраздено, основата на пънчето е бяла или жълтеникава, с няколко концентрични кръга от брадавички, остатъци от общото покривало.
Месото: бяло, под кожицата лимоненожълто, без миризма, приятен вкус.
Споровият прах: бял. Овални спори, 9-11 х 6-8 мк.
Расте: в иглолистни и по-рядко в широколистни гори, от юли до ноември.
Значение: отровна гъба. На нейна основа се изготвят различни медицински препарати, за един от които ще стане дума надолу.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЯДЛИВИЯ ДВОЙНИК

Характерни за червената мухоморка са огненочервеният цвят на гуглата, белите пластинки и пънче, както и срасналото с основата на пънчето калъфче. По тези белези отровната червена мухоморка се отличава от булка гъба, която е с жълто-червена гугла, жълти пластинки и несраснало с пънчето в горната си част калъфче.

СЪСТАВ И ДЕЙСТВИЕ
Съдържа големи количества мускарин. Освен на мускарина отровността и се дължи главно на вещество, подобно на атропина, така наречения микоатропин.
Действието на мухоморката като лечебно средство е било известно още в древността – с нея били лекувани ставни заболявания, трудно зарастващи рани, кожни заболявания.
Действително, научните изследвания са потвърдили това – в мухоморката са открити множество вещества, които имат явно изразен лечебен ефект, например оранжево оцветеният пигмент мускафурин, който има антибиотично и противотуморно действие, алкалоидът мускарин е естествен аналгетик, тоест има способността да обезболява. В мухоморката са намерени вещества – естествени антихистамини, тоест вещества, премахващи алергичните реакции и което е особено важно – вещества, потискащи дерматомикозите, тоест, кожните гъбични инфекции.

ПРЕПАРАТИ:

Съществуват различни препарати на основата на червената мухоморка, сред които ще бъде описан кремът “Фунго-Ши Мухомор”. При него поради използването на съвременни технологии, се запазват всички свойства на биологично активните вещества на гъбата. Този крем няма аналог, разработен е от група петербургски учени, съвместно с Петербургския Химико-Фармакологичен Институт.
Състав:
Вода, маслиново масло, стеаринова киселлина, емулсионен восък, екстракт от мухоморка, метилпарабен, стабилизатор на аромата, пропилпарабен, витамин Е.

Той помага при следните заболявания:
1 Ставни заболявания (артрози, артрити, полиартрит, псориатически артрит, остеохондроза), в онкологията при метастазиране в костната тъкан.
Приложение: известно количество крем се втрива с леки масажни движения в кожата 2 пъти дневнно. Желателно е да се налага загряваща превръзка (освен при онология).
2 Трудно заздравяващи рани и язви (тромбофлебитни, ракови, претривания на кожата, фистули, циреи, фурункули).
Приложение: кремът се нанася на тънък слой върху язвата, след това чрез марлен тампон и превръзката да се фиксира с медицински бинт или по друг начин. Сменя се един път в денонощие.
3 Кожни заболявания (дерматити, екземи, микози, пиодермия, псориазис, гъбични заболявания на краката и нокътни поражения).
Приложение: кремът се нанася на тънък слой върху язвата, след това чрез марлен тампон и превръзката да се фиксира с медицински бинт или по друг начин. Сменя се два пъти в денонощие.
4 Варикозни заболявания на вените (варикозни “мрежички” троббофлебит)
Приложение: кремът се нанася на тънък слой с помощта на леки масажни движения върху участъка от кожата. Прави се два пъти в ден, без налагане на загряваща превръзка.
5 Козни доброкачествени образувания (папиломи, липоми, брадавици).
Приложение: известно количество крем се втрива с леки масажни движения 2 пъти в ден.
Кремът “Фунго-Ши Мухомор” е сертифициран, безопасен и ефективен.
Противопоказания: индивидуална непоноосимост на компонентите на крема. Странични ефекти не са проявени.
Условия на съхранение: Съхранява се при стайна температура, на сухо, тъмно място.
Срок на годност: 12 месеца от датата на приготвяне.

ОСОБЕНОСТИ НА ЛЕЧЕНИЕТО:

Първото нещо – да не се прибягва до самолечение без предварителна консултация със специалист хомеопат или фунготерапевт.

Втори принцип – медитация:
При концентрация върху образа на гъбата може да се постигне положителен ефект, главно за духовните качества, а оттам и здравето. Всичко зависи от постоянството. Периода на осезаем ефект е 7 месеца при медитация върху фотос или три месеца върху изсушена мухоморка.
ОТРАВЯНЕ С ГЪБИ С НЕВРОТРОПНО ДЕЙСТВИЕ
Гъби с невротропно действие са:
Червената мухоморка (Amanita muscarina) – расте от юни до септември в иглолистните гори. Има червена шапчица, покрита с бели петнисти останки от първичната й бяла ципеста обвивка. На пънчето си има бяло пръстенче, а в основата му – 3-4 реда грапавини, наредени като гривна.

Тези гъби съдържат алкалоида мускарин, който възбужда парасимпатикуса. Червената мухоморка и особено пантерката съдържат и атропиноподобно вещество. При отравяне с тези гъби се наблюдават два синдрома: мускаринов и пантеринов. У нас отравяния с тези гъби се срещат рядко.

Клиника: Латентният период е много крътък – ½ -1 час. Мускариновият синдром се характеризира с изпотяване, повишено слюноотделяне, сълзотечение, повръщане, коремни болки, диария, миоза и брадикардия. В тежки случаи настъпва задух, цианоза, белодробен оток, кома.
Пантериновият синдром се характеризира с гастроинтестинални прояви и с холинолитичен синдром – атаксия, възбуда, дезориентация, делир, халюцинации. Лигавиците са сухи, има мидриаза, тахикардия. В тежки случаи настъпват и гърчове.
Лечение: Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дава очистително средство. При мускаринов синдром, като антидот се прилага атропин. При пантеринов синдром се потиска възбудата с диазепам. Срещу атропиноподобния ефект се дава физостигмин.

Прогноза: Обикновено е благоприятна – проявите стихват за около 12 часа.

ИЛИЯН НЕДЕВ И СТРАЦИМИР АБРАШЕВ

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие, Растения on December 9, 2012

Дълбоката есенна оран е абсолютно необходима, тя се извършва на дълбочина 30-35см. Ако се провежда рано, и ако времето е сухо, необходимо е да се правят провокационни поливки чрез дъждуване, за да пони кнат повече плевелни семена, и чрез съответна обработка да бъдат унищожени плевелите. Това мероприя тие е много важно, тъй като най-сериозния проблем при отглеждането на моркова, това е борбата с плеве лите.

При есенната дълбока оран се внасят 3-4 тона добре угнил компост на декар.
Рано на пролет, щом е възможно да се работи отвън, участъка предназначен за моркови се култивира и бранува.

Поради голямата взискателност на моркова към въздушно-газовия режим и проветривоста на почвата,из ползват се само високи лехи. Лехите трябва да бъдат много добре изравнени, за да може семената да се за сеят на еднаква дълбочина.

Морковите се сеят от началото на март до средата на юни на ден КОРЕН, десцедентна Луна. Реколтата от ранни моркови е по-сигурна.

Непосредствено преди посяване, се третира с препарат 500;

Един от важните моменти при сеитбата на моркови е сеитбената норма. Тя трябва да бъде такава, че да по никват нормален брой семена на единица площ и да се избегне пререждането, което е много трудоемко и практически не се прави. На тези условия отговаря сеитбена норма около 450 грама семена на декар. Поникването на семената е основна грижа при отглеждането на моркови. Ако почвената коричка е суха и твърда, необходимо е да се напоява внимателно, така че да се поддържа умерена влажност, за да могат младите растения да я пробият и израснат.

Щом поникнат морковите, участъка се пръска с препарат 501 рано сутрин. Третира се още два пъти, кога то започнат да се оформят кореноплодите и 2-3 седмици преди прибиране на реколтата, но в тези случаи пръскането се прави вечер.

Ранните моркови са готови през първата половина на юни, когато кореноплодите достигнат дебелина 1,5-2см и дължина 10-15см. Основното количество моркови се прибира в края на октомври – началото на ное мври.
Препоръчително е прибирането да става на ден КОРЕН, десцедентна Луна.

Средно от декар се получават около 2 тона моркови.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Filed Under: Забавно on December 7, 2012

Доктори обсъждат колега:
– Разбра ли, че Иванов са го уволнили?
– Защо?
– Спал е с пациентката.
– Жалко, беше добър ветеринар.

Марийка звъни по мобилния на Иванчо:
– Къде си, скъпи?
– На лов в гората.
– Кой диша там така тежко?
– Една мечка.
– Ми защо така стене?
– Щото съм я ранил.
– Ми що й е женски гласа?
– От де да знам ма, аз съм ловец, не съм ветеринар

Мъж води кучето си на ветеринар и иска да му отрежат опашката. Ветеринарят го пита защо.
– Защото утре пристига тъща ми и не искам нищо да я кара да си мисли, че е добре дошла.

Обаждане при ветеринаря:
– Сега при вас ще дойде тъща ми със стара кучка. Направете й някаква инжекция с най-силната отрова, така че да не се мъчи и веднага да умре…
– А кучето ще може ли да се прибере само?

Влиза хипопотама при ветеринарния, а на главата му залепнала жаба:
– С какво мога да ви бъда полезен?
– Нещо ми се закачи за задника, докато си плувах в езерото- отговаря жабата – ако може да го махнете!

Два лъва седят край една медицинска чанта и въздишат:
– Ех, добър ветеринар беше!
– Да! Най-добрият!
– Жалко, че не остана още малко от него!

Ветеринар изписва рецепта с чист спирт за болна свиня и предупреждава пиещия собственик:
– Запомни, че тази свиня, а не ти, трябва да си получи порцията три пъти на ден!
– Ама кво, с нея даже едно наздраве ли не може?

Студент по ветеринарна медицина влиза на изпит и професора му задава следния въпрос:
– Може ли да се направи аборт на крава?
Студентът много се замислил и професорът, като видял това, му казал да излезе навън в коридора да си помисли и като се сети – да се върне и да му отговори. Студентът излязъл и тръгнал да се разхожда по коридора много умислен. Там срещнал негов приятел, който го попитал какво има:
– Абе, мисля си, дали може да се направи аборт на крава?
– Лелеее,в какво си се забъркал бе!?

Вижте още:

1. Трябва да се изкопае дупка по-голяма от кореновата система

2. Корените на поставената в дупката фиданка, не трябва да се подгъват НИКОГА!

3. Веднага след поставянето на фиданката, се започва стъпаловидно утъпкване около най-долната част на корена. Не трябва да има никакви вздушни ями.

4. Старателно се трамбова на всеки 5-10см дълбочина от основата на корена(фиданката трябва да не може да излиза при придърпване).

5. Желателно е използване на влагозадържащ агент, който да запази влагата на корениете. За всички залесявания на Зеления отбор ще има такъв. Задължително го използвайте!

6. Попитайте какво е Коренова шийка! Растението трябва да е заровено до нея! Нито по-горе, нито по-долу!

7. Независимо дали почвата е морка или суха, новозасаденото растение задължително се полива, за да се изгони останалият в земята въздух и се създаде необходимият контакт между корените и субстрата.

8. Корените не трябва да стоят на сухо и слънчево място. Липсата на влага ги убива веднага!

9. Всички засадени фиданки трябва да гледат право на горе. Не трябва да има наклонени фиданки! Това се следи още при поставянето на фиданката!

10. Прави всичко с любов и желание. Помисли, че това, което посяваш днес, може да радва хората след 50-100-200 или повече години!

Filed Under: Събития on November 21, 2012

Препечатвам текстът от Фейсбук събитието, защото, приятели – е важно. Природата е важна!

Здравейте на всички фенове на залесяванията и дърветата, Зеленият отбор ви кани на масово залесяване в района на с. Иваняне.

Точната карта е тук: maps.google.com

Фиданките, които ще залесяваме сме взели от спасителната акция в Ивайловград.

Ще засаждаме:

1. Черен бор
2. Бяла медоносна акация
3. Дъб – Цер

Акцията накратко:

– Поканваме всеки, който може да вземе участи. Няма възрастова граница.
– Ще се засажда с Мечове на Колесов(следете в събитието за подробна информация)
– Желателно е да си носите Права лопата(голяма) за да подпомогнете нашите усилия. Ние имаме инструменти, но няма да са ни достатъчни.

СРЕЩА ЗА АКЦИЯТА в 9.45 часа на терена :

– ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СА С КОЛИ Е ЯСНО(намирате място да спрете в района. Пътят си проследете по Гугъл мапс:
Пример:maps.google.com

– ЗА ВСИЧКИ С ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ

Спирката, на която трябва да слезете след Вардар е Разсадник Мало бучино(трябва да се пита за бившото животновъдно стопанство). Тръгва се С АВТОБУС 56 от МЕТРОСТАНЦИЯ ВАРДАР : 7.22 , 7.55, 8.32, 9.09, 9.45, 10.20, 10.55, Основна среща 9.09ч. на Вардар. Пътува се около 30 мин. В ляво от пътя ще видите голям плакат за залесяването и група хора.

Информацията, която виждате в момента е първоначална. Съвсем скоро ще започне да се дава повече подробности.

За повече подробности следете Фейсбук страницата на събитието: ТУК

За да знаем със сигурност, колко човека ще дойдат, ще ви помолим да попълните този формуляр.

docs.google.com

Вижте още:

Filed Under: Растения on July 16, 2012

Наричан е от народа още прешлица, чистеща билка, лисича опашка, котешка опашка, кравешка смърт. В ранна пролет от растящия на широко и дълбоко основен корен покарват първо плодоносните, носещи спорите, оцветените кафеникаво, плодни стъбла. Едва по-късно се появяват зелените, до 40 см високи, летни перести листа, които наподобяват малки, разпределени равномерно, елхички. Прешлицата се среща по ниви. Железопътни насипи и откоси. Най-лековита е растящата по чисто глинести почви прешлица. Тя съдържа. в зависимост от местонахождението си, от 3 до 16% силициева киселина, която предизвиква особено добро лековито действие. Естествено трябва да се избягва прешлицата от химически наторявани полета.
Хвощът с много фините клончета, наричан от някои “фин” хвощ, се среща предимно В гората и по горските окрайнини. Той също е лековит. В народната медицина това лековито растение е било още на време¬то на почит, предимно заради кръвоспиращата му сила и успеха при най-тежки заболявания на бъбреците и мехура. Въпреки това обаче в течение на времето то потъва в забрава. И не кой да е, а нашият голям народен природолечител пастор Кнайп възвръща на хвоща предишната му значимост.

Той го нарича “единствен незаменим и неоценим” при кървения, повръщане на кръв, оплаквания в мехура и бъбреците, камъни и пясък. “При стари увреждания.” – казва той, “при рани. причиняващи гангрена, дори при ракоподобни язви, та даже и при гниене на костта, хвощът върши страшно добра работа: той промива, разтваря и същевременно изгаря увреденото. Често пъти влажната, топла билка се увива в мокри кърпи и се налага върху болното място.”

Швейцарският пастор Кюнцле казва, че всички хора от определена възраст нататък би трябвало да имат чаша чай от хвощ за постоянна ежедневна напитка: Всички ревматични, подагрични и нервни болки щели да изчезнат и човек щял да има здрав заник на живота. Той разказва, че един 86-годишен мъж се избавил с помощта на парни бани от ужасно страдание, причинено от образуването на камъни и живял още дълги години. Той казва и следното: “Когато се поема вътрешно като чай, хвощът лекува за кратко Време, даже почти мигновено, и най-силните кръвотечения и повръщане на кръв.”

При болезнени заболявания на мехура и спазматични болки няма по-добро средство от запарка на отвара от хвощ, чиито пари човек трябва, загърнат в хавлия, да остави да действуват 10 минути върху мехура му. Повторена няколко пъти, тази процедура довежда бързо до отзвучаване на страданието. Стари хора, които изведнъж не могат да уринират и се гърчат от ужасни болки, тъй като урината не се отделя въобще или само няколко капки изтичат, се избавят от болките си с помощта на тези горещи пари, без да е необходимо лекар да изтегля урината с маркуч.

При пясък в бъбреците и камъни в бъбреците и мехура се правят горещи бани на половината тяло с хвощ, при това се пие на глътки топъл чай от него, като урината се задържа. за да излезе накрая под налягане. Най-вече по този начин се отделят камъни. По повод тези указания съм получавала писма, които само потвърждават горното: Това приложение довежда до отделяне на камъни в бъбреците, съответните хора се чувствуват добре и нямат никакви оплаквания.

Хвощът е помогнал в редица случаи, в които други водоотделящи средства често пъти нямат успех, като например при водонатрупвания в перикардия, в плеврата или при бъбречни смущения след скарлатина и други тежки инфекциозни болести с нарушено водоотделяне. Следователно той е чудесно средство както за вътрешна, така и за външна употреба за цялостната бъбречна и мехурна система.
При възпаления и загноявания на бъбречните легенчета една-единствена баня на половина¬та тяло с хвощ върши чудеса. Взима се, т.е. само за външна употреба. Високия с дебели колкото пръст дръжки хвощ от блатисти ливади и планински пасища, който при тези случаи моментално помага. Моя добра позната лежеше месеци наред в болницата в Инсбрук с тежко възпаление на бъбречните легенчета. Тъй като краят му не се виждал, оттам тя ми изпрати зов за помощ. Препоръчах баня на половината тяло с хвощ. Няколко дни по-късно пристигна писмо: ‘Ти ми спаси живота. Аз съм си в къщи. Банята с хвощ премахна всичките ми оплаквания и ми даде нови сили.” Високият, с дебели, колкото пръст, дръжки хвощ от блатисти ливади и планински пасища може да се употребява само за бани на половината тяло. За чай за вътрешна употреба се взима само набраната от ниви, полски пътища и горски окрайнини билка.

След тежко раждане у младите майки се появяват понякога смущения в зрението, което сигурно се дължи на това, че от раждането на детето пострадват бъбреците на майката. Бани на половината тяло с хвощ допринасят отвън за оросяване на бъбреците, което изтегля от очите натиска им, така че смущенията в зрението постепенно изчезват.

Големият немски хидролечител д-р Боон въздава на растението най-висока похвала: “От една страна хвощът е средство против кръвотечения, а от друга – и то в още по-голяма степен – бъбречно средство. След употребата на запарен чай от хвощ се отделя леко тъмна, обилна урина. При водянка той е бързо действуващо средство.” Ако няма друго по-добро отводняващо средство, тогава всички останали билкови чайове се спират и в продължение на четири-пет (при много упорити случаи до шест) дни се пият от пет до шест чаши чай от хвощ. но само на глътки, разпределени през целия ден. Опитът сочи, че в повечето случаи водата изтича.
При сърбящи кожни обриви. даже и да са с корички, гнойни или със струпеи, помагат промивки и компреси с отвара от хвощ. Промивките и баните с хвощ помагат и при гнойни възпаления на ноктите, отворени ходила, наяждане на костта, стари дълбаещи рани, ракоподобни язви, циреи на петата, фистули, лишеи по брадата и други лишеи, и при кожна туберкулоза. Попарената билка, загъната топла в кърпи, може и да се налага. При болезнени хемороиди и хемороидни буци се налага каша от прясна билка. приготвена по следния начин: Пресен хвощ се измива добре и върху дървена дъска се стрива хубаво, докато се получи каша.
При продължителни кръвотечения от носа се слага компрес от изстинала отвара от хвощ. Като кръвоспиращо средство той помага при кървения от белите дробове, матката, хеморо¬иди и стомаха. Тук естествено са необходими по-силни отвари. На чаша (1/4 литър) се взима обикновено една препълнена чаена лъжичка билки, при случаи на кръвотечение – две до три препълнени лъжички. В комбинация с великденче хвощът е добро средство за предпазване от артериосклероза и отслабване на паметта, поради кръвопречистващата му сила. Той може да се нарече “най-добро профилактично средство против рак”.

Като много ефикасно средство против изпотяване на краката искам да Ви препоръчам тинктура от хвощ (виж “Видове приложения”). Добре измитите и подсушени крака се разтриват с тази тинктура. Освен това обаче трябва сутрин на гладно, половин час преди закуска, да се изпива чаша чай от хвощ. Добре помагат също така и бани на краката с хвощ (виж “Видове приложения”). При пърхот косата се мие ежедневно с отвара от хвощ и след това се масажира с дървено масло. Така пърхотът изчезва много бързо.

При напикаване помага смес от хвощ и жълт кантарион. Те се попарват и през деня се изпиват една-две чаши чай от тях, а вечер се яде сухо ядене. Хвощът се препоръчва и за гаргари при възпаление на сливиците, възпаления на лигавицата на устата, гниене на зъбите, кървене или възпаление на венците, фистули и полипи по небцето и гърлото. При бяло течение у жените трябва да се правят бани на половината тяло с хвощ.
Не бива да се забравя, че хвощът е едно от най-добрите средства за лечение на белите дробове както при хроничен бронхит, така също и при белодробна туберкулоза. При редовна употреба на чай се постига, благодарение снабдяването със силициева киселина, излекуване на туберкулозен бял дроб, а също и отстраняване на общата отпадналост при съществуващо белодробно заболяване.
Според австрийския ботаник Рихард Вилфорт нови резултати от изследвания дават основание да се предполага, че при по-продължителна употреба на чай от хвощ злокачествени язви (тумори) биват възпрепятствувани в растежа им и накрая разграждани. Дори полипи в корема или ануса, а и възпаления на слузестата торбичка, биват преборвани по този начин. За подпомагане се прилагат и в двата случая запарващи компреси и бани на половината тяло с хвощ. Запарващите компреси помагат и при спазматични стомашни оплаквания, чернодробни и жлъчни кризи и при болезнени затлачвания, които с натиска си нагоре влошават сърдечната дейност.

На 19 декември 1977 г. ми позвъниха по телефона от източен Щайермарк. Касаеше се за 49-годишен агроном, който получил твърда подутина на стъпалото с големи болки. Човекът не можел вече да стъпва. В болницата го държали няколко дни и след това си го изпратили в къщи. Насочих към запарващи компреси с хвощ, които разлагат даже злокачествени тумори. Можете да си представите колко бях изненадана, когато на 22 декември, т.е. три дни по-късно, ми се обадиха по телефона, че туморът бил напълно изчезнал. На пипане кожата била малко отпусната и мека, а твърдата подутина вече не се усещала. Едно ново чудо от аптеката на Господ!
От собствен опит зная, че дори и най-тежките увреждания на интервертебралния хрущял често пъти изчезват много бързо с помощта на бани на половината тяло с хвощ в случай че не са възникнали от притискане на нерв. Рентгеновите снимки показват изхабен от възрастта прешлен, което обаче не е основание за примиряване с болките. Натискът от нарушени бъбреци, който както сочи опитът, отива нагоре, се установява в повърхностно минаващите по дължината на гръбначния стълб нерви и предизвиква тези болки. Следователно причината не е в интервертебралните хрущяли, а в натиска от бъбрека върху открити нерви. Баня на половината тяло с хвощ премахва веднага, благодарение на дълбокото си действие върху бъбреците, натиска им нагоре.

Една 38-годишна жена се лекувала три години от оплаквания в интервертебралния хрущял. Вместо подобрение обаче болките се задълбочили: тя се схванала до такава степен в областта на раменете и врата, че сутрин можела да се вдигне от леглото само с помощта на едно приспособление с прът. което мъжът 0 поставил на тавана над леглото. По това време изнасях доклад в Щайр – Горна Австрия, където се запознах с нея. Сигурно ще се изненадате, като ви кажа, че само след една-единствена баня на половината тяло с хвощ жената се избави от всичките си болки и схванатостта си. Същото важи и за увреждания на интервертебралния хрущял, които са причинени от карането на трактор. Друсането му уврежда не интервертебралните хрущяли, а бъбреците. Веднага се появява натиск нагоре, който се отстранява с бани на половината тяло с хвощ.
Една жена от Швейцария била от няколко години напълно вдървена от шийния прешлен надолу. Ежегодните лечения при д-р Цайлайс в Галшпах довеждали само до временни подобрения, но не и до пълно излекуване. Запознах се случайно с тази жена. Не съвсем убедена, тя ми обеща, като си отиде в къщи, да вземе баня на половината тяло с хвощ. Много скоро след това обаче дойде радостното позвъняване по телефона: Още в топлата баня с хвощ. след десет минути схващането изчезнало. Всичките опъвания се отпуснали и повече не се появили, както чувах впоследствие, години наред.

Големият невролог д-р Вагнер-Яурег казва в статиите си: “Две трети от нервно болните не биха стигали до лудниците, ако бъбреците им бяха здрави.” Оттогава насам съм посъветвала много нещастници, които поради смущения в бъбреците страдаха от депресии, халюцинации и пристъпи на лудост, да Взимат бани на половината тяло с хвощ и по този начин ги предпазих от психиатрията. Тук, наред с копривата и белия равнен трябва Вътрешно да се пие и чай от хвощ – по една чаша сутрин и Вечер.
При тежки бъбречни смущения с Всичките съпътствуващи ги явления за баните на половината тяло трябва да се използува пресен хвощ. Най-добре е, както вече бе споменато, да се взима високият хвощ от блатистите ливади. За една баня е нужна 5-литрова кофа, пълна с билки (виж “Видове приложения” и “Бани на половината тяло” в “Обща част”). При банята ла половината тяло бъбреците трябва са под водата. Продължителност на банята – 20 минути! След това човек не се подсушава, а както е мокър, се загъва в хавлия и ляга един час в леглото, за да се задуши тялото допълнително, и след това си облича суха пижама. Банята може да се претопли и използува още два пъти.

ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ (хвощ)

Запарка на чай: Една препълнена чаена лъжичка хвощ се попарва с 1/4 литър вода.

Запарващ компрес: Две препълнени шепи хвощ се сипват в цедка и тя се държи над вряща вода. Когато билката стане гореща и омекне, тя се завива в ленена кърпа и се поставя върху болното място. Отгоре трябва непременно да се завие, за да не излиза топлината. Оставя се да действува няколко часа или цяла нощ.

Бани на половината 100 г хвощ се накисват в студена вода и се оставят да
тяло: пренощуват. Не следващия ден се слагат да заврат и се прибавят към водата за банята. Продължителност на банята – 20 минути. Без да се подсушава, човек се загъва в хавлия и ляга един час в леглото. Водата във ваната трябва да е над бъбреците.

Тинктура: 10 г пресен хвощ се слага в 50 г чиста житна ракия. Държи са 14 дни на слънце или топло място. Всеки ден шишето се разклаща!
Компрес с каша: Пресен хвощ се измива добре и върху дървена дъска се стрива до каша.

МАРИЯ ТРЕБЕН

“ЗДРАВЕ ОТ АПТЕКАТА НА ГОСПОД”
Набор ЕФ “Хоризонт – АА” Печат “Полинрипт” — Враца
Превод Лариса Фишер

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие on March 23, 2012

Биодинамична практика.

Съпоставяйки биодинамичното земеделие с два други метода на работа, добре познати в България, би мог ло да се придобие по-ясна представа за същността му.

Условно наречения „конвенционален”, интензивен метод включва начините на работа в бившите ТКЗС-та
.„Органичния” метод е този. който най-често се прилага в малките лични стопанства.
При конвенционалния начин на работа основната цел е получаването на високи добиви чрез интензивна употреба на различни химикали за торене и растителна защита. Най-често тези стопанства са специализи рани в конкретно производство. В свинекомплексите, големите кравеферми и т.н. животните се изхранват предимно с фуражи и както се каза „те се раждат, живеят и умират” на цимента – никога не ги извеждат на свежа паша.
Органичният метод е много удачен за личното стопанство, той позволява на селянина да получава различ ни продукти и в голяма степен да се самозадоволява. Земята се подсилва само с прегоряла оборска тор, в редки случай се поставят минимални количества азотни торове през ранна пролет, добитъкът се извежда на паша и фуражни смески се дават само през зимата. Интензивно се употребяват химикали само за расти телна защита и против вредители.

В сравнение с горните два типа земеделие, биодинамичното е най-чисто, употребата на изкуствени торове
и препарати, дори и в минимални количества, е изключена. Грижите са насочени не само към получаване на качествена продукция, но и към подобряване плодородието на почвата, повишаване нейната жизнено ст. Стопаните се отнасят към своя добитък с обич и загриженост, изхранването е изцяло на натурална ос нова.

Биодинамичните стопани гледат на Земята като на жив организъм, и в частност на своето стопанст во като на самостоятелен индивид. Връзката с космоса с елемент, който напълно липсва при първите два вида земеделие, докато в биодинамичното земеделие тя играе важна роля. Екологичният ефект от прилага нето на този метод се изразява в максимално запазване на естествения баланс в растителния и животински свят.

Биодинамична ферма.

Биодинамичното земеделие се базира на два основни принципа:

1 .Принципът на разнообразието, като противоположност на „специализираното” селско стопанство.

2.Принципът на децентрализацията. Основна и неразчленима единица е автономната ферма. Не съществу ва централизирано управление на отделните ферми. Всяко стопанство е една самостоятелна жива индиви дуалност, която сама търси и избира собствен път.

Ако погледнем фермата отстрани, ще видим, че тя включва разнородни на пръв поглед части: гори, паси ща, ниви с различни житни култури и зеленчуци, крави, овце, птици, пчели, отглеждат се билки за пригот вяне на торове и препарати. Цялото стопанство, заедно с хората работещи в него, представлява жив орга низъм. Няма две еднакви ферми, както няма и две еднакви живи същества. „Едно напълно здраво стопанс тво, би трябвало само да произвежда всичко, което му е необходимо. Всички торове, билки или каквото и да е внесено отвън, трябва да се възприема като лекарство за една болна ферма.” – това е идеалът, който Щайнер дава за биодинамичното стопанство. Изключително важно е човекът, който ръководи стопанство то да умее да балансира разнородните дейности. За установяване на необходимата хармония, добре е да се работи с желание и любов. Не бива да се забравя, че растенията и животните чувстват отношението на хо рата към тях и реагират по съответен начин.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ

З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие on March 5, 2012

Приготвяне на компост

Положителният ефект върху растенията от торенето с оборския тор с безспорен. По този начин се внасят различни микро и макро торове, ферменти, биостимулатори, които липсват в минералните торове, големи количества органични вещества и микроорганизми. Част от въглеродния двуокис, който се отделя при раз лагане на органичната маса, преминава в приземния слой и подсилва фотосинтезата.
Съдържанието на тора зависи от вида му, начините на добавяне на нова торна маса и съхранението му. В биодинамичното земеделие се приготвя компостен куп, който включва тор от крави, остатъци от растител на маса, слама, специални биодинамични препарати и др. В компостния куп протичат поредица от транс формации предизвикани от организмите, които намират прекрасни условия за живот в него. Компостът се превръща в „живо същество” което диша, загрява се и накрая узрява. Чрез действието на различни микро организми, бактерии, червеи и мишки, живеещи и хранещи се в компоста, той се променя – създават се но ви субстанции и хумус. Растителната маса, оборския тор и другите базови компоненти променят своята форма, цвят и свойства, получава се нова биомаса с повишена жизненост. Компостния куп постепенно сля га и угнива. Всъщност узряването на компоста представлява един „храносмилателен” процес.
По време на ферментацията си, компостьт образува соли с различна степен на разтворимост, които се ус вояват от растенията по-добре отколкото наличните в почвата фосфати. Коефициентът на използваемост за фосфора може да достигне 40 на сто още през първата година от внасянето на компостьт в почвата.
По сложен е въпросът с усвояването от растенията на азота, който се съдържа в компоста. Растенията ус вояват само една част от отделящия се азот. Друга част от него се използва от микроорганизмите за биоло гична ферментация, за нитрификация и денитрификация.
Компостът се разбърква по определен начин за да се ускорят ферментационните процеси в него. А през къ сна есен компостния куп се покрива с дебел пласт от слама за да се поддържа вътрешността му топла.
При изваждането на компост напролет или за есенната оран, необходимо е това да става така, че той да бъ де със сравнително еднаква степен на гнилост. Веднага след разхвърлянето компостът се заорава на подхо

дяща дълбочина. Целта е да се намалят до минимум загубите на азот. Около 30% от внесеното количество компост се превръща в хумус.
В зависимост от културите, които ще се садят подходящо е да се внася компост на гнезда, например при картофи, тиквови култури и трайни насаждения преди засаждането им.
Обикновено в градината се приготвят три отделни компоста, първият – в който се събира пресния компост от тази година, вторият е престоял една-две години, а третият куп – това е тригодишният угнил компост, с който се торят обработваемите площи.
Добре е компостните купове да се разположат под дървета, на шарена сянка, така че да са с ориентация се вер-юг за да могат двете страни на компоста да се огряват еднакво добре от Слънцето.
Страните на компостния куп трябва да бъдат винаги сухи – това е признак, че компоста с жив. Не бива да се допуска да се събира вода около основата на купа.
От практиката са установени минималните размери на купа, необходими за получаване на компост под ко ито не бива да се пада. тъй като компостът няма да успее да развие вътрешен живот и топлина необходи ма за угниването. Минималната широчина е 120см, без ограничения в дължината на компосният куп, а ви сочината около 100 см. Следователно най-малкият компостен куп може да се оформи с основа квадрат 120х120см.
Преди да започнем трупането на материал за компостиране, необходимо е да подготвим сухо „легло” на купа. Компоста не бива да се събира върху сбита, глинеста почва.
Подходяща почва е тази, която би отвеждала водата в страни от купа. Изкопава се легло с дълбочина 10 см, което се напълва с дренажни материали / напр. камъни/, покриват се със смес от пясък, почва и матери ал от стария угнил компост. Накрая се поръсва с прах от стрит варовик и леглото за компоста е напълно готово.

При натрупването на компостен материал периодически се поръсва варовиков прах на всеки десетина сан тиметра височина, както е показано на схема 6. Това улеснява угниването на компоста. Тази схема дава представа къде се прибавят биодинамичните препарати в купа, като единствено препарата от Валериан се пръска върху целия куп.
Компостът трябва винаги да е покрит против дъжд. Това може да стане, както вече бе отбелязано, като се разстеле равномерно слама отгоре му и се притисне с пръти за да не я издуха вятъра. Възможно е компос тьт да се завие със специално водонепропускливо платно, но то трябва да е от материя, която не запарва т.е. компостът да може да диша.
При приготвяне на компост за малка зеленчукова градина около къщата, може да се използва дървен кон тейнер, в който да се събира компост.
Освен това необходимо е да има и друг контейнер за събиране на течен тор от обора, в биодинамичните ферми, където се отглеждат крави.
В някои случаи се налага приготвяне на специален компост за определени зеленчукови култури.
В България най-често се ползва оборски тор, който се изхвърля на торището до всяко село. Такъв тор непременно трябва да се поръсва със смес от варовиков прах и пясък през няколко сантиметра височина и да се остави добре да угние преди употреба.

Листен чернозем

През есента периодически се събират сухите листа от дърветата и от тях се приготвя специален компост с размери на основата 120х120см и височина 90см. Леглото на купа се прави от смес на варовиков прах и почва. Както при класическият компост така и при листния чернозем вътрешността периодически се поръ сва с прах от варовик.
Биодинамичните препарати се поставят в него, когато е наполовина угнил.
Обикновено листния чернозем се приготвя в края на есента и са му необходими 18 месеца за да угнис.
Наполовин угнил листен чернозем може да се използва за „покривка” на обработваемите площи през зима
та с цел да се задържи влагата в тях.

Зелено торене

За подобряване на плодородието на почвата необходимо е да се прави зелено торене. Много градинари смятат, че нямат свободни площи, на които да засяват култури само за да възстановят почвата, без да при бират реколта. Това схващане е погрешно, защото първото и най-важно условие за успеха на една гра дина е нейната почва да е плодородна.
При често използваното шест годишно сеитбообращение е възприета практиката всяка година да се дава почивка на 1/6 от площите включени в ротацията. Така всяка нива получава една пълна година почивка.
след като пет поредни години е била засявана. Почивката се изразява в отглеждането на плодородно-въз становяващи култури. Например, през есента или рано напролет участъка определен да почива, се изорава
и наторява. В края на февруари – началото на март се бранува и третира с препарат 500. Засява се с фий /или друго бобово растение/ средно по 20 кг на декар, на дълбочина 3-4см. При първите признаци на цъф теж, се пръска с 501. В края на юни фийят е разцъфтял напълно, коси се и се прибира. Земята се изорава и на участъка се засява тревна смеска. Щом тревата поникне, накълцва се и се заорава в земята.
Участъкът се изравнява след пръскане с препарат 500 и се засява с ръж при норма 15 кг на декар. Третира се с 501, когато ръжта поизрасне. Късно наесен ръжта се накълцва и се изорава така, че ръжта да не може да израсне отново. В този груб вид участъкът се оставя да зимува и така напролет се получава първокла сна нива за садене на ранни картофи.
Механизмът, чрез който се подобрява плодородието при зеленото торене се състои в това да се използват самите растения в почвата като тор. Това е начинът почвените организми – бактерии, червеи и други да се снабдят с достатъчно храна и да се поддържа в необходимите граници тяхното размножаване, а също и да се стимулира гъбичната активност. В изпражненията на тези почвени организми се съдържат ценни орга нични вещества и минерали.
Най-често получената листна маса от зеленото торене се използва за фураж, ето защо препоръчително с за сяването на фийят да се прави на ден ЛИСТ. Ако фермата няма животни и единствената цел е подобрява не плодородието на почвата, може да се засее на ден КОРЕН, така фийят ще формира по голяма коренова система и ще обогати почвата с азот.
Най-подходящо време за заораване на зеления тор в земята са периодите, когато Луната е десцедентна.

„Покриване” на обработваемите площи

Покриването на обработваемите площи се прави с цел да се задържи влагата в почвата и да се съхрани по чвения живот, както и да се предпази почвата от сухите ветрове, силното слънце и ерозията от късна есен до ранна пролет.
Покриването на градината е много ценна практика. Преди да се извърши покриването почвата трябва да е влажна, и допълнително да се третира с препарат 500, като към водата за приготвянето му се прибави мал ко компост.
Материалът който се използва за „покривка” на нивите, включва оборски тор, течен тор, нарязана слама, сено и други остатъци от реколтата. Материалът се прилага съвсем суров – не трябва да е складиран при условия, които да позволяват неговото загниване. Разстила се съвсем тънко и равномерно върху нивите и в градината, така че да бъде лесно на почвената флора и фауна да го разпадне и интегрира във почвата.
Покриването на площите засадени с лозя и също на ливадите е задължително. То дава чудесни резултати.
При покриване на зеленчуковите градини често се увеличават плевелите на следващата година, така, че трябва да се внимава във сеното или растителните отпадъци, които се включват в покривката, да не попа

дат плевели, които носят узрели семена.
След като бъде разпръснат, материалът за покриване е необходимо да бъде вкопан на 5-7см дълбочина.
което е най-удачно да стане с дискова фреза. Това е препоръчително да става в период на десцедентна Луна, когато космическите сили благоприятстват почвената обработка. Ако например, ливадите се покри ят в период на асцедентна Луна, има вероятност напролет покривката да се надигне заедно с израстващи те растения и да остане по тревата без да се интегрира с почвата. Ако покриваме при десцедентна Луна,то торта слиза надолу в земята и се преработва от червеите и другите организми.
Покривката угнива бавно и ще се превърне в почва благодарение на червеите, а този процес пък води до увеличаване на хумуса в почвата.
Покривката може да се използва и за покриване на компосния куп.
Не се препоръчва в покривката като материали да се включват сухи листа и дървени трици или стърготи ни. Дървесината се разлага доста бавно и в процеса на угниване е възможно да изтегли част от азота в поч вата.
Сухите листа, както вече бе казано, се компостират отделно. Но също така е много полезно да бъдат натру пани около къпини, малини, ягодови насаждения в градината и да се притиснат с пръчки така, че да не мо гат да бъдат издухани от есенния вятър. Сухите листа предпазват от замръзване насажденията, задържат лятната топлина и стимулират размножаването на червеите.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Filed Under: Растения on March 3, 2012

1 КАКВО Е НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАМ ЗА ТОЗИ ПЛОД?

От гледище на традиционната медицина се лекуват: синузит, депресия (всички видове) и грип (всички видове)
От гледище на духовното действие, цикламата допринася за: любов към Бога и предано отдаване, смиреномъдрие и покаен плач.
От гледище на явлението Трансмутация (виж 2 гл.) – разгаря Огъня и после го смекчава, променя ДНК-то към най-добрия вариант и последно отваря третото око.

2 ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ И ?

Растението е отровно, да се употребява винаги след консултация със специалист хомеопат или фитотерапевт. Особеност – дразни лигавицата.

3 КЪДЕ РАСТЕ ТУК И ПО СВЕТА?

В България: защитен вид, вписан в червената книга!!! Покрай черноморието в дъбови гори и храсталаци, Тундженска хълмиста низина, Странджа, Средна и източна Стара Планина, Разградско и Шуменско, Великотърновско.
По света: Югоизточна Европа, Крим и Югозападна Азия

ВИДОВЕ И ОСОБЕНОСТИ. ЦИКЛАМА СЕМ. PRIMULACEAE VENT. (ИГЛИКОВИ), РОД CYCLAMEN L. (БОТУРЧЕ)

Съществуват около 24 вида от този род. Ето някои от тях: Аджарска циклама (Cyclamen adsharicum Pobeg), Пролетна циклама (Cyclamen vernum Sw.), черкезка циклама (Cyclamen circassicum Pobeg.), европейска циклама (Cyclamen europeaum L.), персийска циклама (Cyclamen persicum)
Това са многогодишни тревисти растения. със сферична или сплесната по вертикалната ос грудка. Корените тънки, нишковидни. Стеблата единични, многобройни, със единични цветове на върха. Листата кръгли, бъбрековидни, със сърцевидна основа, на дълги дръжки, появяващи се по време на или след цъфтежа. Чашката – петделна, дяловете – заострени, свободни, припокриващи се в основата. Венчето правилно, петделно, с къса тръбица, венечните дялове образуват коронка или обърнати назад, със или без ушички в основата. Тичинките 5, прикрепени в основата на тръбицата, прашниците обратноклиновидни. Стълбчето – обратноклиновидно, с неясно оформено близалце. Яйчникът – горен, едногнезден. Плодната кутийка – кълбовидна; семената – многобройни, паничковидни или триръбести, дребнобрадавичести.

ПРОЛЕТНОТО БОТУРЧЕ (CYCLAMEN COUM MILL.)

има грудковидно коренище – 3-5 см в диаметър, голо; корените нишковидни, излизащи от основата на грудката. Стъблото 10-20 см високо, 1,0-1,5 мм в диаметър, късо просто влакнесто. Листата 2,0-4,4 см дълги, 3,7-6,0 см широки, със 9-16 см дълга, 0,8-1,5 мм в диаметър гола дръжка, закръглени до бъбрековидни, по ръба вълновидно нагънати и неясно назъбени, отгоре голи, зелени, често със бял концентричен контур или петно, отдолу кафявозърнести, появяващи се преди и по време на цъфтежа. Чашката 5-8 мм дълга, 1,5-2,0 мм широка, кафявозърнеста. Венчето 16-32 мм в диаметър; тръбицата 7-9 мм дълга, 5-6 мм широка, венечните дялове 6-23 мм дълги, 5-11 мм широки, обратнояйцевидни, заострени на върха, в основата без ушички, голи, червеновиолетови. Тичинковите дръжки разширени в основата, жлезистовлакнести; прашниците в основата си заоблени. Кутийката 7-10 мм дълга, 7-10 мм широка, кръгла, гола, отваряща се с 5-8 късотриъгълни зъбчета. Семената 1,5-2,0 мм дълги, 1,5-1,8 мм широки, по повърхността дребнобрадавичести. Цъфти февруари-април, плодоноси април-май.

ЦИКЛАМА – СЪСТАВ И ДЕЙСТВИЕ.

За лекарствена суровина служи луковицата. В нея има сапонини, цикламин, горчиви вещества.
Препаратите от растението се използват като успокояващо, противовъзпалително и антимикробно средство. Настойката се назначава при общо неразположение, астенични състояния, обща психоемоционална превъзбуденост и безсъние.
Пресен сок се използва при гинекологически заболявания. Добър ефект неразреденият сок дава при синузити, максиларен синузит (възпаление на околоносните синуси над горната челюст) и главоболие от простуден характер. В тези случаи се капват по 1-2 капки в носа. След 3-5 минути от носа изтича обилен секрет и настъпва рязко подобрение на самочувствието.

ОТРАВЯНЕ С ЦИКЛАМА:

Отровни са всички части на растението, но най-често отравяния стават чрез грудки.
Използва се като лечебно растение. Дрога. грудки (Tubera Cyclaminis).
Растението съдържа сапонини с тритерпенова структура, от които цикламинът е с висока хемолитична активност.
Признаци на отравяне: дразнене на лигавиците на устата, носоглътката и стомаха (при поглъщане до 0,3 г от грудките); дразнене на храносмилателната система, повръщане, болки в епигаструма, последвани от обилно изпотяване, повръщане, хемоли-за (при поглъщане над 8 грама). Смъртта настъпва от парализа на дишането.
Първа помощ и основи на лечението: провокирано повръщане, стомашна промивка, медицински въглен, клизма. При хемолиза – кръвопреливане, инфузии, на глюкозно-солеви разтвори; изкуствена белодробна вентилация.

РЕЦЕПТИ

При депресии, синузит, грип, главоболие.
Рецепта 1: В лечебната практика се използва настойка от корени на растението. За нейното приготвяне една чаена лъжичка настърган корен се залива с 2 водни чаши вряла вода, настояват се 2-3 часа и се прецеждат през 2-3 слоя марля. Приема се по една супена лъжица три пъти дневно след хранене. Съхранява се в хладилник не повече от 2 дни. Преди употреба настойката се затопля до стайна температура.
Рецепта 2: За приготвянето на настойката 1 г суровина се залива с 10 г. 70% етилов спирт и настояват 5-7 дни. Приемат се 30-40 капки 3 пъти дневно.

Прилагаме и един отзив за лечението с капки на основата на цикламата. Препаратът се нарича Синуфорте:
“Здравейте, искам да изкажа своята благодарност за оказаната ми от вас помощ! Аз си поръчах цикламени капки за лечение на своя хроничен максиларен синузит с киста в кухината. Две недели приемах тези капки (преди сън), като ги разреждах с вода. Изхвърлих много гной и слуз. И още мисля, че и кистата излезе (нещо кръгло като топче и малко кръв още). Навярно още и месец излизаше безцветна слуз. Според указанието, лечението трябваше да се повтори след два месеца, но и досега не мога да се настроя. Това лекарство действително е за силни и смели духом. Но ако се изпадне в безисходица, няма накъде! След това няколко пъти настивах, но всичко се раззминаваше като обикновена хрема без никакво лечение и капки. А нали по-рано ако настина, то не се разминаваше без температура, гнойна хрема, главоболие и антибиотици. Значи максиларният синузит се излекува” Сиражева Е.Г., Челябинска обл., г.Усть-Катав.

КУЛТИВИРАНЕ

Цветовата палитра на цикламата е много широка: въведени са хибриди с белоснежни цветове, цялата гама розови оттенъци до тъмночервени, бордови, виолетови. Цъфтежа продължава достатъчно дълго – до 3,5 месеца. В зависимост от сорта и стайните условия, цъфтенето може да започне от втората половина на октомври и да продължи до края на март. Цикламата е непретенциозно растение, чиито изисквания може лесно да се удовлетворят.
В периода на цъфтеж за цикламата е нужно светло, но не слънчево, прохладно помещение. Оптималната температура за зимния период е 10-14 градуса Целзий. При по-високи температури растението реагира отрицателно. При висока температура на стаята е нужно да се пръска ежедневно с вода, като се внимава да не се намокрят клубените и цветовете.
Осветление: цъфтящата циклама се нуждае от добро осветление, то е нужно пролетно време и да се пази от излагане на преки слънчеви лъчи.
Поливане: Цикламата се полива равномерно, като не се допуска засуха или застояване на вода в саксийкта. В никакъв случай да не се мокри основата на листната розетка, където стъблата излизат от луковицата.
Пресаждане: използва се смес от листна тор, богата на хумус почва, торф и пясък (3:1:1:1). Сместа може да се обеззарази. Може да се използва и готова почвена смес “Лале”. След пресаждането цикламите се поставят отново до прозореца. Важен момент е и този, че клубенът трябва между 1/3 и 1/2 да бъде извън пръстта

ИЛИЯН НЕДЕВ И СТРАЦИМИР АБРАШЕВ

Вижте още:

Filed Under: Биоземеделие, Растения on February 8, 2012

В биодинамичната градина билките се отглеждат както между лехите със зеленчуци, така и в самостояте лен участък в близост до алпинеума и езерцето, които са задължителни елементи за домашната градина.
Зеленчуците, които днес отглеждаме са претърпели многогодишни селекции. Моркова и пащърнака са всъщност плодове в областта на корена, възприели са по-светли цветове, сладък вкус и един некорено подобен аромат. Зелето пък е плод в листната област, цвеклото е плод в стеблената област, а цветното зе ле е плод в областта на цвета. Като цяло в градината преобладават кореновия и листния елементи, което я прави небалансирана. А красива градина е тази, в която хармонично и здравословно са комбинирани раз лични видове растения. В нашия случай присъствието на цветовия елемент е слабо. Как би могло да се ко мпенсира това? Вероятно като се засадят различни градински цветя.

Розата например, съдържа своя небесен аромат в цвета си и тя го разпръсква свободно малко преди да цъфне чак докато увехне. При нея, както и при повечето градински цветя, цъфтящия импулс е твърде кра тък, той не е достатъчен да балансира липсата на цветовия елемент в градината през дългия вегетационен период на зеленчуците. Единствено билките биха могли да направят това.
При билките цъфтящия импулс е слязъл от цветовете, надолу чак до листата и те започват да отделят аро мат веднага, щом се развият първите им листа. Тази особеност на билките ги прави толкова силни и прило жими в медицината.

Когато в биодинамичната градина растат билки, зеленчуците се облагородяват от техния аромат, от специ фичния цъфтежен процес, който носи билката през цялото време. Всъщност огнените сили съсредоточени в билковите цветове са слезли в по-ниските части на растението до областта на последните листа и начало то на стеблото, а в някои случаи и до корена. Ето защо като цяло наличието на билки в градината създава уют, топлина и хармония.

Многогодишните билки се отглеждат в самостоятелни участъци, а едногодишните могат да се засеят в ле хите сред зеленчуците.

Билките са много ефикасно средство за борба с нежеланите насекоми в градината. Латинките засадени в парник прогонват досадната оранжерийна белокрилка. Котенцето /Anemone pulsatilla/ със своите горещи вибрации не позволява развитие на гъбични заболявания дори и в най-влажно лято. Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели. Татула в съседство с зеленчуци ги обезза разява от листни въшки.

Билките, които най-често се отглеждат в биодинамичната градина са лайка, невен, мента, вратига, пелин, валериан, глухарче, лавандула, розмарин, селим, еньовче, мащерка, полски хвощ, коприва, див чесън и др.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ

З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Filed Under: Здраве on December 1, 2011

Ако разбирахте свойствата на водата, бихте могли да лекувате с нея всички болести. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста.

Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Липсата на вода охлажда организма. Много вода пък го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използува енергиите, които идат от слънцето, за да се създаде около човека здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идват от слънцето, и образува оазис, източник на живот и сили.

Ако искате някакви лекарства, било като лечебни средства, или средства за прочистване, ще ви препоръчам следните: изпивайте на ден по 2 — 3 литра чиста гореща вода. Ако сте на крак, носете сами вода. Носенето на вода се отразява благотворно върху организма. Освен това правете дълбоки вдишвания, за да разширите дробовете си. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него.

Казвам: най-мощното лекарство в света е горещата вода. И ако ние знаем де се намират най-хубавите извори, трябва да я донасяме оттам, даже и ако те са на разстояние 5 — 10 км. Съвременните хора не знаят каква сила се съдържа във водата.
Съвременният човек не знае как да пие вода и в какво количество. Всеки организъм се нуждае от известно количество вода, която да се съдържа в самите клетки, да поддържа неговата влага. Изгуби ли влагата си, организмът е изложен на изсушаване. Такива хора обикновено са нервни, сухи, раздразнителни. Без вътрешната влага и външната вода човек не може да пречисти организма си от външните и вътрешните наслоявания. Останат ли тия утайки в организма, те ще станат причина за нежелателни заболявания. Искате ли да не боледувате, дръжте в ума си мисълта за благотворното действие на водата върху организма. Пийте вода съзнателно и не мислете за болести. Дръжте в ума си мисълта за здравето си, за красивото и великото в живота и от нищо не се страхувайте.

Природата е поставила милиарди прозорци в човешкия организъм — порите, чрез които да прониква жизнената енергия, която постоянно го обновява. Тези прозорци трябва да бъдат винаги чисти и отворени, да става правилна обмяна между външния и вътрешния въздух. Станат ли нечисти прозорците, задръстят ли се с различни утайки, организмът е изложен вече на заболявания. Порите на тялото се отварят чрез вода, която предизвиква изпотяване. Магическа сила се крие във водата — тя чисти организма, разтваря утайките, добър проводник е на магнетизма. При известни болести препоръчват разтриване на тялото до изпотяване. Потта се предизвиква от една разумна сила, която иска да ви покаже, че всички пори на тялото трябва да бъдат отворени. Първото лекуване, за което е нужно изпотяване, измиване на тялото. Изпотяването става най-добре с пиене на гореща вода, вряла, от 1 до 10 чаши най-много. Като се пие гореща вода, тя излиза чрез порите навън, отваря ги и с това се възстановява здравословното състояние. Порите са канали, отвори на душата. Душата диша през порите. Чрез дробовете се извършва едно специфично дишане, а чрез порите на кожата става общо дишане. И когато специфичното и общото дишане вървят паралелно, човек е здрав.
Водата е високо интелигентна и разумна, тя освежава и опреснява. Бъдещите физиолози ще обяснят едно от великите свойства на водата, с което хората ще могат да се лекуват.
Много неврастеници страдат от нямане на вода в организма, от много малко влага; други пък страдат от застояла вода, която не се разнася в организма, понеже е подпушен.

Ще вземеш чашата с вода, ще я погледнеш, ще я приближиш до устните си и ще приемеш с устата си само една глътка. Докато я пиеш, ще мислиш само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо в човека. Ще приемеш водата вътрешно за пречистване. Съвременните хора правят водни бани външно, но резултатът им е слаб. Ако човек не прави редовно всеки ден по 3 пъти — сутрин, на обед и вечер, по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате светлината и въздуха. Това значи да бъдете здрави, разположени, доволни.

Поради неестествен живот човек е натрупал в организма си млечна и пикочна киселина, които се отразяват вредно върху сърцето и кръвообращението. След това ще се върти с часове в леглото, не може да заспи. Как ще спи при това положение? За да спи, той трябва да подобри кръвообращението си. За тази цел трябва поне два пъти в седмицата да предизвиква изпотяване чрез пиене на вода; ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа и ще се преоблече. Пак ще се изпоти, пак ще се изтрие със суха кърпа, и така, докато престане да излиза пот. След това нека изпие още половин или една чаша гореща вода, тя помага за освобождаване на кръвта от натрупалите се в нея млечна и пикочна киселина. За да бъде здрав човек, трябва да има абсолютно чиста кръв.
Няма по-хубаво лекарство в света от топлата вода, но трябва да знаеш как да я възваряваш; най-сигурното лекарство — това е топлата вода; хининът не струва нищо пред водата. Ще вземете чиста изворна вода, ще я турите върху силен огън, в съд от най-чисто злато, ще я варите на изгрев слънце или когато Слънцето е на зенита. Другите лекарства само подпушват болестта; най-мощното лекарство в света е горещата вода. Хората трябва да знаят, че водата е първият елемент на живота, и винаги да пият чиста и прясна вода. Животът е скрит във водата. И когато тя изчезва от организма ви, той изсъхва, кожата — също. Киселите хора по характер имат малко вода в тялото си, а флегматичните имат застояла вода в тялото си. Водата в организма трябва да се намира в текущо състояние.

Хининът пресича треската, но не я лекува. Вместо да употребявате хинини, пийте три дни гореща вода, без да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лекува и хремата.

Водата лекува всички недъзи в света; вижте какво влияние оказва водата върху организма на някой раздразнен, неразположен човек. По какъв начин? Чрез пиене на гореща вода или чрез миене на тялото.
Чумата се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие вода, серумът в кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява, и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не бива да се употребява. Връзката на човека с Бога представя сила, която се отразява върху микробите като електрически светкавици. Така, атакувани от двете страни чрез обстрелване и глад, те престават да се размножават и умират. Достатъчно е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Болестите не са нищо друго, освен война на човека с нисши същества.
Аз лекувам холерата с гореща вода. Дай на болния от холера 4 — 5 чаши вряла вода и на другия ден той ще бъде здрав. Врялата вода разрежда серума, в който бацилите на холерата се хранят — и в 24 часа те намаляват и умират.
Инфлуенцата иде, за да отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца; дойде ли, пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте.

Ако те боли глава, ще изпиеш три чаши гореща вода на глътки. След това ще вземеш очистително; като освободиш стомаха си, ще направиш една топла баня и ще си легнеш. В банята ще седиш малко. Боли ли те стомах, непременно и главата страда, и обратно. Човек страда от глава понякога и от недостатъчно кръв в главата — в мозъка. Наистина в главата не трябва да има много кръв, но не и по-малко, отколкото е нужно.
Когато кръвоносните съдове в човека губят своята пластичност, своята пъргавина, той заболява от атеросклероза. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не преяжда и да пие гореща вода, която помага за разтваряне на утайките, които се образуват при храненето.

Ако някой страда от коремоболие, нека направи следния опит: сутрин да пие по 10 глътки гореща вода на всеки 5 минути, като прави това няколко пъти, коремоболието ще изчезне.
Ако имате запечен стомах, вземете рициново масло или пийте гореща вода, за да се освободите от затруднението.
Ако сте неразположени, направете една топла баня. Водата действува магнетично върху организма.
Простудите ли се, туряйте горещи компреси на болното място. Потопете парче памук във вряла вода и бързо го поставете на болното място да стои 1 — 2 минути. После пак го турете във вряла вода и оттам на болното място. Като направите този компрес десетина пъти, болката ще мине.

Добре е да се правят частични измивания, понякога те дори са за предпочитане през целите бани. На слаби и болни хора Луи Куне препоръчва седящи бани, да се измива само едната половина на тялото, а другата да остане суха. Ако един ден се миете до кръста, на другия ден ще се измиете от кръста надолу, или ако сутрин миете лицето си, на обяд ще намокрите главата си малко отзад. По този начин се предизвиква правилна обмяна в тялото. Правилното измиване на краката ще се отрази и на ръцете, и обратно. При това, като миете краката и ръцете си, не бързайте час по-скоро да ги измиете. Бързото миене показва неразбиране на закона. Потопете краката си във водата и поседете в това положение. Мислено измивайте краката си, докато усетите някаква приятност, някаква реакция в ръцете. След това бавно измивайте краката си. Като се миете по този начин, силите в организма се разпределят правилно. Някой направи топла баня, а след това отиде на студен душ. Тези резки промени върху тялото не са за обикновения човек, те са само за боговете. Който не е кален, да прави топли бани, като оставя енергиите на топлината да действуват върху организма. Студените душове, които срещате в природата, са добри, но само при известни условия, а именно дъждовните бани през май, юни, юли, най-много половината на август. Ако не можете да правите дъждовни бани, правете с топла вода от 34 — 40 градуса, близо до естествената топлина на тялото. Добре е дъждовните бани да не се правят направо на тялото, но през някаква тънка дреха. По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене.
Ако количеството на солта в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, необходимо е излишното количество да се изхвърли навън. Това става чрез изпотяване. Водата е носителка на живот, но не и солта. Малко сол ще ядете.

Природата не търпи студени душове, студени бани. Топлите бани са за предпочитане пред студените.
Някои препоръчват студени компреси, а други — топли. Когато на болното място поставят студени компреси, става свиване на капилярните съдове, вследствие на което се предизвикват особени реакции в организма. Турят ли се на болното място топли компреси, реакциите са благотворни. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което и кръвообращението се подобрява. Когато някой е крайно възбуден и нервен, може да си направи един студен душ. Водата освобождава човека от излишните енергии в организма му. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над десет градуса. За да се справи с гнева си, той трябва поне шест студени душа да направи през годината — така ще уравновеси силите на организма си. Гневливият губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно, гневливият по-бързо се състарява. При хрема стопляш малко вода, туряш сол в нея и даваш да се смръкне няколко пъти от солената вода. Трябва да се направят още няколко смъркания вечерта и на другата сутрин. След 2 — 3 смъркания хремата минава. Солената вода препятствува за размножаването на микробите, които причиняват хремата.

Ако дълго време не може да заспите, изтрийте тялото си с кърпа, потопена в топла вода и си легнете.
Трябва да знаете, че дъждът в планината през юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през юли е пълна с електричество и магнетизъм.
От май до половината на юли, всеки ден, когато вали дъжд, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. След това ще се върнете у дома и ще изтриете тялото си с чиста кърпа, ще се преоблечете със сухи дрехи, ще изпиете 1 — 2 чаши гореща вода.
Росата да се събира в шишенца и да се запечатва с восък, за лекуване да се събира. Сутрин рано при абсолютно ясни дни, когато Луната се пълни през май и юни.

Как може да се лекува пиянството? Заставете пияницата да изпива на ден по 2 — 3 литра вода и той ще се излекува. В процеса на лекуването си той трябва да започне от най-малкото количество вода и постепенно да увеличава: първия ден да изпие една чаша вода, втория ден — 2 чаши, третия ден— 3 чаши, после 4, 5, 6 чаши, докато достигне до 15 — 20 чаши на ден. Ако изпълнява тези наставления, в скоро време той ще се откаже от употребата на спиртни питиета. Когато пияницата обикне водата, той ще престане да пие вино и ракия.
Миенето е свещен акт. Ще се миете бавно, съсредоточено — ще вземете чист леген, ще налеете хладка вода, ще наплискате лицето си хубаво, ще попиете влагата много леко с мека кърпа. Ще плискате лицето си силно с вода, но леко, нежно, все едно, че го милвате.
Лицето е нежно и отзивчиво и затова едва ще го докосвате. След като се измиете, ще се огледате и ако не сте доволен от лицето си, пак ще го измиете. Преди и след свършването на всяка работа ще си измивате ръцете, а лицето поне десет пъти на ден трябва да го миете.
Водата, с която сте си мили лицето, я хвърлете на цветята, на дърветата, в никакъв случай където минават хората или на нечисти места.
Когато отидеш при някой чист извор, ще си измиеш ръцете и краката далече от него, ще си поръсиш главата, ще пийнеш малко водица, но нямаш право да хвърляш в него камъни или други предмети. Това се отнася и до реките, езерата, кладенците.

Измиването на разните части на тялото произвежда психични промени в мозъка. Вие можете не само буквално да си служите с водата за лечение, но и мислено да си служите с нея, тя ще произведе същия ефект. Искате например да си направите водна баня на гръбначния стълб, ще си представите една чешма на далечно разстояние от вас, ще отидете там, ще си налеете вода в стомничката, ще се върнете, ще снемете дрехите си и ще полеете гърба си.
Ще попиете влагата с мека кърпа.

Учителя Петър Дънов – “Книга за здравето”

Вижте още:

Биоземеделие, био продукти, био храни, екология, здраве