Патриотично възпитание
Материалите от сайта на политическа партия „Обединение на българските патриоти“ (ОБП)
Патриотичното възпитание на младите българи
Патриотичното възпитание е част от възпитателния процес, който има за цел формирането на личността. Ценностната система на човека се изгражда чрез възпитание в семейството, в училището, чрез приемане и спазване на обществените норми на поведение. Днес, поради разместване на пластовете в ценностната система, липсата на точни ориентири, на национална доктрина, патриотичното възпитание се осъществява много по-трудно.
Патриотичното възпитание съвсем не е отживелица. Много държави, в това число и САЩ, култивират патриотични чувства в младите граждани на своята страна от най-ранна възраст. Всяка сутрин се вдига американският флаг в двора на училището и учениците пеят американският химн с ръка на сърцето. Патриотизма сред младите американци се възпитава и чрез изучаване на героичните моменти от американската история и политика. Обръща се внимание и на физическото закаляване и развиването на някои елементарни умения за оцеляване, реализирани чрез така нареченото „скаутско обучение”.
С големи традиции е патриотичното възпитание при французите, русите, немците, гърците, сърбите. От училищната възраст огромно внимание се обръща на изучаването на историята на страната, делата на националните герои, както и на европейската история. Организират се походи сред природата до интересни природни забележителности. Те целят култивирането на национална гордост за държавата си. При гърците, заради древната им история, и при сърбите, заради героичните им борби, патриотичното възпитание е издигнато в култ. Показателен е примерът, когато сръбски младежи пееха патриотични песни, застанали на мостовете в Белград по време на американските бомбардировки на сръбската столица през 1999 г.
Как стоят нещата в момента при нас?
През различни периоди след Освобождението на България от Османско робство имало е моменти, когато младите българчета със затаен дъх са слушали националният химн, вперили поглед в издигащият се български трибагреник. Имало е и десетилетия, когато в българските училища са се изучавали предмети, като Родинознание, Родна реч. Правели са се походи по стъпките на ботевите четници, организирали са се посещения на музеи и екскурзии до исторически места и природни забележителности. През 80-те години на миналият век, във връзка с 1300-годишнината от основаването на Първата българска държава, по инициатива на Български туристически съюз стартира Националното движение „100-те национални исторически обекта”, в което участваха хиляди българи от всички възрасти.
Всичко това приключи преди 20 години. Настъпи период на духовен упадък. Едно цяло поколение българи израсна без духовни и патриотични ценности.
Сега младите българчета започват да говорят един много особен български език, изпълнен с чуждици. Уточнявам, говоря за български, изобилстващ с чужди думи, а не за ученически или някакъв друг жаргон. В училищата се изучава една родна история, където фактите понякога са силно изопачени, особено що се касае до българското Възраждане.
Въвеждат се нови понятия, като „Османско присъствие”. Един такъв „учен”, впоследствие политик, дори заяви, че Отоманската империя е допринесла за култивирането на българската нация, а това за „кръвният данък”, за робството, са пълни измишльотини. Е, като велика империя, турците не могат да не оставят десетина гарнизона на Балканите… Как иначе могат да излезнат на глава с такъв див, подъл, завистлив и хайдушки народ! (?)
Но това беше само началото. През 90-те години на 20 век българският народ беше запознат с някои „интересни” хипотези от някои учени и политици, повлияни от „модерно демократично мислене” на епохата. Според тях, Ботев бил „терорист и похитител”, защото видите ли, „отвлякъл” парахода Радецки. Според тогавашншне закони, а и според сегашните това било терористичен акт.
Колкото до Левски – „О, моля ви се, той въобще не е бил такъв велик революционер, какъвто го изкарват. Обикновен харамия, нищо повече”, твърдяха от телевизионният ефир и от страниците на вестниците в зората на демокрацията някои български историци, учени и политици с „модерно мислене”.
Априлското въстание, според други български “демократи”, трябва да се разглежда като „най-безсмислената авантюра” на българските хъшове. То било инициатива на Руската империя, нещо повече – главните апостоли били руски агенти. Последните били щедро възнаградени от руският император за подривното си дело…
Това въстание съвсем не е било необходимо, кълняха се тези „изследователи” на българската история: Османската империя сама щяла да се реформира и да даде свобода на България! Трябвало само народът да почака още 20-30 години. Колкото до така наречените герои на въстанието: Бенковски, Каблешков, Петлешков, то те са престъпници, не герои. Как могат да бъдат герои хора, затрили чуждият имот, стока че и живот.
Тези „мислители” препоръчаха в часовете по история да се наблегне на изучаването на делата на „Великият реформатор” Митхад паша, а не на бунтовете на „пияните глави”.
Такива „сензационни” неща за родната си история научаваха младите българи през 90-те години от новопоявили се книжлета, брошури, статии и интервюта от средствата за масова информация, че и от часовете по история.
Целия текст можете да прочетете на http://bg-patrioti.org
