Д-р Любомир Кайтазки е завършил медицина през 1983 г. в София. От 1988 г. работи в областта на епилептологията, клиничната електрофизиология и електро-енцефалография. Има научни интереси, изследвания и публикации върху епилепсията, пароксизмални състояния, главоболие, неврози, паническо разстройство, депресии, разстройства на съня. Години наред работи и върху проблемите с нарушения в равновесието и световъртеж, деца със синдром на хиперактивност и нарушения на вниманието, неврологични разстройства при черепно-мозъчни травми, невралгии, полиневропатии и др. Член е на Българското дружество по неврология, на Българското дружество по главоболие, на Българското дружество по традиционна китайска медицина, на Международната лига против епилепсията, на Международното дружество по главоболие, както и на Световния алианс по главоболие и на Европейската академия по епилепсия.
– Д-р Кайтазки, невралгичните болки често срещано явление ли са във вашата практика?
– Невралгичните болки са едни от най-честите оплаквания в ежедневната клинична практика не само на невролози, но и въобще в клиничната медицина. В повечето случаи те съпровождат редица вътрешни, хирургични, ендокринни, ортопедични и травматологични заболявания. В други случаи обаче те са израз на системни, хронични и тежки заболявания, които изискват поставянето на точна диагноза и предписването на адекватно лечение. В студените и влажни периоди на годината, особено през зимата и пролетта, се наблюдава зачестяване на невралгичните атаки, те стават по-продължителни и с по-изявено клинично протичане. В преходния зимно-пролетен сезон, особено през февруари и март, някои видове невралгии показват своеобразен връх по честота и тежест.
– Какво е характерно за невралгията?
– Невралгията е състояние, при което се появява силна, остра, постоянна или пулсираща болка, до степен на нетърпимост. Тази болка е свързана с изключително неприятни, депримиращи и тягостни изживявания от страна на болния. Тя се разпространява по хода на съответния периферен нерв, неговите разклонения и по хода на нервните коренчета, излизащи от гръбначния мозък. Характерно за невралгията е, че тя е функционално заболяване и не се установяват никакви анатомични и структурни увреждания на нерва. При неврита и невропатията например се наблюдават възпалителни, токсични, метаболитни и съдовоисхемични нарушения на нервната тъкан, което обяснява и отпадните двигателни и сетивни функции на засегнатите периферни нерви. Невритите и невропатиите често се съпровождат с болезнени невралгични симптоми, което в много случаи води до погрешна диагноза.
– Вие казахте, че невралгиите се обострят през преходния пролетен период. Каква е причината?
– Характерно за всички невралгии е, че се обо-стрят и зачестяват през последните зимни и през пролетните месеци – от средата на февруари, март, април, май, юни. Тези заболявания имат ясно изразена сезонност в своята честота и тежест на клиничната картина. Причините за тази цикличност не са достатъчно добре установени. Вероятно
се дължи на бързо променящите се влажност,
температура, посока на вятъра, атмосферно налягане и интензитет на слънчевото греене. Има и други фактори от метеорологично-сезонен характер, които оказват влияние върху периферната и централната нервна система.
Най-голямо значение за клиничната практика имат невралгиите в зоната на главата, лицето, тила, шията и гръдния кош.
– Тригеминалната невралгия често срещано заболяване ли е?
– Това е най-често наблюдаваната и с най-голямо значение за практиката невралгия, която за съжаление нерядко се пропуска и оттук произлизат проблемите на тези болни. Заболяването засяга троичния нерв. Това е нервът, който осигурява почти 80 на сто от сетивността на лицето, устната кухина, зъбите и кожата на черепа. По отношение интензивност на болката, нейната острота и нетърпимост, изключително депремираща и тягостна емоционална и психична оцветка, това заболяване няма аналог изобщо в човешката патология. Неслучайно има описани инциденти на самоубийство на болни с този тип невралгия.
– Как протича заболяването?
– Въпреки че у всеки пациент заболяването протича по различен начин, то притежава трайна, устойчива, относително специфична клинична картина. Най-характерният белег е внезапният, пароксизмален тип на пристъпите, тяхната повторяемост, едностранната им локализация, бързият и внезапен край, но стихването на симптомите може да е постепенно и бавно.
– Какво може да отключи кризата?
– Кризата в повечето случаи започва внезапно, брутално, без видим повод и причина. При някои болни
атаките винаги са с начало между 1 и 4 часа сутринта
Болката е локализирана зад единия очен булбус и е пулсираща. За няколко минути обхваща цялата лицева половина от същата страна. По-нататък се стига до позиви за повръщане, замайване, световъртежи, зрителни нарушения, като бляскащи точки, звезди, бягащи светкавици и подобни причудливи фигури. При много пациенти има сърцебиене, покачване на артериалното налягане, общо изпотяване, неспокойствие, втрисане, студени крайници и пръсти, побледняване на лицето, настръхнала кожа. Болката е изключително неприятна, депремираща, тягостна, до степен на непоносимост. Много характерно е, че по време на криза дъвченето, говорът, преглъщането, мигането, кашлянето, кихането и докосването по лицето могат да предизвикат брутално влошаване, непоносима болка, дори колапс и припадък. Болните имат непоносимост към светлина и шум. Пристъпът продължава няколко часа, но може да трае няколко дни с изостряне и затихване. След атаката болните са уморени, отпаднали, изтощени и сънливи.
– Каква терапия се предписва на болен с тригеминална невралгия?
– Лечението е два типа – на кризата и поведение в междупристъпния период. Кризата трудно се повлиява от медикаменти. Прилагат се аналгетици, дехидратиращи, анестетици, антиеметици (срещу повръщане), успокоителни. Много съществено е болният да остане при пълен физически и психичен покой, в затъмнено помещение, при пълно ограничение на шума и светлината. През последните десетина години в практиката навлязоха нова генерация препарати – т.нар. триптани. Те облекчават болката веднага, но водят до привикване, имат тежки странични ефекти, сензибилизират тригеминалните ядра в ствола, пристъпите зачестяват, всеки следващ е по-тежък и по-продължителен от предходния, освен това са скъпи.
– В кои случаи е показано хирургично лечение?
– В САЩ и някои западни страни се провежда хирургично лечение в строго определени случаи и разрушаване на тригеминалния ганглий в основата на черепа чрез високочестотна радиовълнова емисия, но болният в такъв случаи получава трайна, пожизнена загуба на чувствителността в зоните на нерва. Освен това този тип лечение е недостъпно за всеки пациент.
Това заболяване в изключително много случаи не се диагностицира правилно, не се мисли за него, не се разпознава не само от общопрактикуващите лекари, но и от специалисти-невролози. И съответно се назначава неадекватно лечение. Типичен пример за такава неточна и бих казал абсурдна диагноза е понятието “атипична лицева болка”.
– Какво е правилното лечение на заболяването?
– Кардинална насока в лечението трябва да бъде поведението в междупристъпния период. Целта е атаките да се разредят, да станат по кратки, по-поносими, да се елиминират придружаващите симптоми на гадене, повръщане, сърцебиене, световъртежи и напрегнатост. В най-добрия случай трябва да се стигне до трайна ремисия за години наред или до окончателно отзвучаване на невралгията. Най-успешно лечение в този период се постига с акупунктура и особено в съчетанието й с лазертерапия, точков масаж, общ масаж, рефлексотерапия и психотерапия. Няма друго заболяване в човешката патология, което да се повлиява така добре от тези методи. Казвам го от авторския опит, които имам с над 100 случая за 10 години.
Милена ВАСИЛЕВА
