Racetrack Playa е изключително равнинно и сухо езеро, намиращо се в северозападната част на Долината на смъртта, в едноименния национален парк. Този район е известен с една от най-мистериозните загадки на планетата – пълзящите камъни. Те се движат без каквато и да е намеса на хора или животни и оставят следи по набраздената с множество геометрични форми, вследствие на високите температури, земя. Дирите се различават както по посока, така и и по дължина и форма. Някои от тях са в идеална права линия, а други са лъкатушещи.
И до ден днешен този геоложки феномен продължава да удивлява учените, които не спират да търсят адекватно научно обяснение. Въпреки, че изключителното явление е забелязано преди повече от век, досега никой не е успял да го наблюдава или фотографира. За сметка на това са представени безброй теории за миграцията на камъните.
Най-ранното предположение е било, че скалите се предвижват заради гравитацията, но то е било отхвърлено категорично, след като бе разкрито, че северната част на Racetrack Playa е с няколко сантиметра по-висока от южната и повечето камъни в действителност се плъзгат нагоре. Другите две любими хипотези на геолозите са вятърът и ледът. През зимата и ранната пролет езерото замръзва и според някои учени новообразуваните ледени пластове спомагат за движението на скалите.
По-правдоподобна за специалистите е теорията, че камъните се задвижват от вятъра, въпреки, че някои от тях са с огромни размери. През 1972 година изследователите Боб Шарп и Дуайт Кери стартират програма за наблюдение на мистериозното движението в Racetrack Playa. След като анализират характеристиките на оставените следи, те стигат до извода, че вятърът премества камъните веднъж на всеки две или три години. Най-силното доказателство в подкрепа на тази теза е, че преобладаващите ветрове в района са в посока от югозапад на североизток, както и повечето от дирите, оставени от камъните. Според геолога от Hampshire College Джон Рийд движението на канарите е резултат от съвместното действие на вятъра и на леда.
Д-р Паула Месина, професор по геология в San Jose State University пък е на друго мнение. Нейната хипотеза е, че това странно явление се дължи на рядката комбинация от дъжд и вятър. През последните 10 години геоложката проследява движението на всеки един от 162-те камъни, разпръснати по Racetrack Playa. Нейните изследвания показват, че около 1/2 инча дъжд са достатъчни да направят повърхността хлъзгава, а силни ветрове от 50 mph или повече могат да преместят големите скали по калта.
Хората предприемат какви ли не действия, за да станат свидетели на уникалното събитие. Те прикрепят радио предаватели на скалите или монтират камери с надеждата да ги хваната „в действие“ и да сложат край на всички спекулации. Но тъй като Национален парк Долината на смъртта е 98% пустиня, всички научни изследвания в нея трябва да бъдат неинвазивни. Забранено е да се издигат всякакви постоянни структури и инструментариуми. Освен това достъпът до Racetrack Playa е забранен през влажния период, тъй като всеки отпечатък ще остави незаличим белег.
Hobyto.com
