Caropegia woodii е светлолюбиво, многогодишно тревисто, стелещо се, сукулентно растение, с тънки нишковидни стъбла, достигащи дължина до 2,5 т. Листата са сравнително дребни, разположени срещуположно на къси дръжки, сърцевидни, месести, отгоре със сребрист рисунък на тъмнозелен фон, а отдолу с червено-виолетова окраска. Освен това, по стъблата и в основата им се образуват бели удебеления (грудки), с неравни издутини, по които C. woodii се отличава от другите видове. В тези удебеления се съдържат запаси от вода и благодарение на тях тя трудно може да загине от засушаване. Пазвените цветчета се появяват през лятото, събрани в малки чадъровидни съцветия. Те са дребни, кафяво-лилави, тръбести, обърнати нагоре, издути в основата и приличат на малки вазички. Над розовата цветна тръбичка венчелистчетата изглеждат твърде необичайно – тъмнокафяви, мъхести, а крайчетата им се допират, образувайки своеобразна арка. Зрелището е толкова странно, че някои наричат церопегията марсианка. При добро отглеждане цъфти целогодишно, но в домашни условия през зимата обикновено си почива. В природата расте по склоновете на планините, достигайки от 600 до 2 000 м. надморска височина, сред шубраците на провинция Натал и Трансваал (ЮАР).
ГрижиЦеропегия се нуждае от ярка, разсеяна светлина, но понася и преки сутрешни слънчеви лъчи. При недостатъчна светлина листата издребняват, леторастите са по-голи, а цъфтеж може и да няма. От пролетта до есента церопегия се развива прекрасно при умерена стайна температура. През зимата растението се нуждае от покой и е добре да се отглежда в прохладно помещение (14-16 градуса), но температурата не трябва да пада под 11 градуса. Месестата структура на листата говори, че церопегията е привикнала да расте в по-сухи области и по-лесно понася засушаването, отколкото обилното поливане. От март до октомври се полива редовно, след засъхване на повърхностния слой, а през зимата – рядко, като се следи да не се допусне пълно изсъхване на субстрата. Водата трябва да е престояла и мека. При преполиване растенията изгниват. Влажността на въздуха не играе съществена роля. Растението успешно понася сухия въздух в помещенията. Подхранва се два пъти в месеца, с разреден наполовина тор за кактуси или сукулентни. Това е толкова незначително подхранване, че може да се мине и без него. През зимата не се подхранва. Младите растения се пресаждат всяка година, а старите – веднъж на две години. Пресажда се по всяко време на годината без проблеми, но е по-добре това да стане в ранната пролет. Използва се готов субстрат за кактуси, като към него се добавят парченца дървени въглени и вар или почвена смес от чимовка, листовка, оборски тор и пясък, в равни количества със същите добавки. При пресаждането грудките се покриват с почва. Добрият дренаж е задължителен. Резитбата се изразява в съкращаване на по-дългите леторасти. РазмножаванеЦеропегия се размножава със семена, разделяне на коренището, резници и грудки. Семената се засяват пролетно време, почти на повърхността, в смес от листовка и пясък (1:0,5). Съдът се покрива със стъкло или полиетилен и редовно се проветрява и оросява. В основата си, върху субстрата и тук там по дължината си, стъблата образуват малки грудки. Откъснати с част от стъблото те лесно се вкореняват във вода или в субстрат. По такъв начин растението се размножава в природата. Стъблата се стелят по повърхността на почвата и там, където условията са благодатни, грудките се вкореняват и образуват нови леторасти. След известно време от едно растение се образува цял килим. През месец март, в пясък, при температура 18-20 градуса се вкореняват стъблени резници (1-1,5 месеца). Големите растения се размножават и чрез разделяне на коренището. Вредители и болести Нападната от вредители церопегия е много рядко явление. Боледува само при много лошо отглеждане. Тогава се напада от въшки и паяжиновиден акар, но най-големият й враг са брашнестите щитоносни въшки.
