АЛЕФ
Алеф е първата буква от еврейската азбука. Явявайки се носител на основополагащи идеи, тя е първа не само по ред, но и по значимост. Ако сравним буквите с камъните, от които се строи един дом, то алеф е крайъгълният камък, лежащ в основата на това здание.
Всички букви в иврит имат числово значение.
В древността евреите, както впрочем и много други народи, не са имали специални символи за смятане – цифри – и са записвали числата, използвайки буквите. Тази замяна ние използваме и до днес в религиозните текстове, в календара и дори в съвременната разговорна реч на иврит. Коментарите, основаващи се на тълкуването на гематрията (числовото значение на буквите) имат голямо значение за разбиране на скрития смисъл на текстовете от ТаНаХ -а. (Абревиатура, съставена от първите букви на думите: Тора – «Петокнижие», Невиим – «Пророци», Ктувим – «Писания»; също като Писмената Тора).
Числовото значение на буквата алеф е 1, в мистичната символика това число изразява единството на всичко съществуващо. Светът ни изглежда като състоящ се от безкрайно множество частности, които просто взаимодействат помежду си. Но в действителност всички негови елементи, образуващи хармонична система, всъщност са въплъщение и резултат от действието на единна сила, множествено проявяваща себе си в обкръжаващия ни свят и в нас самите. Именно по силата на това, че Източникът на всичко сътворено е един, са възможни взаимодействието и синтеза на всички негови части.
В названието на буквата алеф се съдържа едно от Имената на Всевишния. Тора използва много и различни Имена на Твореца и на светия език всички те носят информация за различни форми на взаимодействие на Бог със световете и Неговите разнообразни прояви в създадената от Него Вселена. Прочетено с друго озвучаване тя образува думата алуф (оглавяващ, първенствуващ). Талмудът обяснява, че тази дума обозначава Всевишния – защото Бог не е само Създател, но и активно действаща, определяща хода на човешката и световна история направляваща сила.
Първата от Десетте заповеди, повеляваща да познаваш Бога и да вярваш в Него като активен участник в историческия процес, започва с думата анохи (Аз): Аз, Богът твой Всесилен, Който те изведе от страната Египет, от дома на робството («Шмот», 20:2) – чиято първа буква е алеф.
В названието на буквата е зашифровано и непрестанното чудо на присъствието на Бог в света. Четейки съставляващите това название букви в обратен ред, получаваме думата пеле (чудо). Още едно от значенията на корена, от който е образувано названието на буквата алеф (в иврит е приета кореновата система за образуване на думите), – алеф-ламед-пей – е «учение»; същия е коренът в думата ульпан (място за учене).
Всички тези тълкувания са тясно свързани помежду си: Всевишният обучава човека като му предава знания и мъдрост, дарява ни Тора-та – източникът на вяра в Него и познанието за Неговото единство, а Тора лежи в основата на еврейското образование и служи като главен предмет на изучаване.
Съхраненото чрез традицията начертаване на буквите също е значимо. Със изследването на смисъла, кодиран в тях, както и с изследване на числовите съответствия се занимава Кабала – част от Устната Тора, учение за тайните на мирозданието и проявленията на Всевишния.
Да разгледаме строежа на буквата алеф. Може да бъде представена като състояща се от три букви: диагонално разположена буква вав и две букви иуд, едната от които е горе вдясно от вав, а другата – долу вляво, във взаимно огледално изображение.
Вав (на иврит – съединителния съюз «и») символизира границата между световете, линия, разделяща Небесното и земното и едновременно изразява връзката между тях, напомняйки със своя наклон в буквата алеф стълба, водеща отдолу нагоре и отгоре надолу, от земята към небето и от небето към земята.
Буквата иуд е символ на началната точка на битието, източникът на всичко съществуващо. А тези две букви иуд посочват духовната реалност на нашия свят, огледално отразена и вкоренена в материалната действителност. Мистичната символика на буквата алеф въплъщава идеята за единството на всички аспекти на мирозданието, свързващо феноменологичната и трансцедентната страни на битието в единна действителност. Общото числово значение на буквата вав (6) и двете букви иуд (2.10) е равно на 26. А това е гематрията на тетраграматона – непроизнесимото четирибуквено Име на Всевишния.
БЕТ
Връзката между буквите алеф и бет не се ограничава до тяхното съседство в азбуката. Ако алеф посочва единството на Всевишния, то следващата я буква бет – множествеността и разнообразието на Неговите проявления в света, а нейното числово значение е 2. Думата брия („творение”) започва с бет.
Човекът не може да почувства единството на Твореца в цялото многообразие на битието. То се възприема само умозрително, известено ни е от Откровението. Но създаването на света и човека в него, довело до появата на нови форми за възприемане на реалността; светът се представя пред творенията като сложен, пълен с противоречия и парадокси. Но именно те откриват пътя към творчеството, съзиданието.
Противосредството между силите се изразява в знаменитата формула на диалектиката: „теза + антитеза = синтез”. Синтезът, основата на човешкия творчески потенциал, съществува единствено благодарение на противоречията. Тази идея може да се илюстрира с помощта на думата браха (благословение), която също започва с буквата бет и е образувана от корена бет – рейш – хаф, означаващ благословение, промяна и увеличаване на числеността, тоест, именно множествеността и способността за промяна носят в себе си благословията.
Самата Тора – и съответно разказът за сътворението на света – също започва с тази буква; с нея започва първото от Десетте изречения, създали мирозданието и положили началото на диалектиката: „В началото (б-рейшит) сътвори Всесилният Небето и земята …”
Бет, както вече споменахме, посочва двойнствената природа на мирозданието, възможността за синтез. Светът е създаден за хората, а предназначението на човека е да съзидава, реализирайки заложения в него потенциал. И тук му е дарена свободата на избора между добро и зло.
Творението не е автономно в своето съществуване, то изцяло зависи от Твореца. Намек за това е направен в изписването на буквата бет, буквално разтеглена от предходната – алеф (както е известно, в иврит се пише отдясно наляво).
Концепциите въплътени в бет представляват просто развитие на идеите, предадени от буквата алеф. Съединени, названията на тези букви образуват думата алефбет – еврейската азбука, основата на обучението.
Названието на буквата бет е свързано с думата байт (дом). Тя и по форма напомня жилище, символ на семейството, съвместното съзидание. А и какво е семейството, ако не синтез на началото, двуединството на мъжа и жената? Думата байт влиза също и в понятието Бейт-а-микдаш (”Храм”). Именно в Храма, обединяващ дух и материя, се усеща присъствието на единния Бог.
ГИМЕЛ
Гимел е третата буква от еврейската азбука и нейното числово значение е 3. Гимел е един от върховете на символичния триъгълник, образуван от първите букви на алефбет. По-горе казахме, че алеф символизира единството на Всевишния, бет – намеква за множествеността на Неговите проявления в света. Гимел е първата буква в думата гешер (мост), символ на съединението, връзката между противоположностите. В родствения на иврита арамейски език, това нещо е още по-нагледно: на арамейски мост е гамла, тази дума има общ корен с названието на буквата гимел.
А и самото изписване на буквата напомня със своята конфигурация на участък от мост.
Как се проявява това? Кабала разказва, че всеки от тримата праотци на нашия народ имал характерна черта, основа на неговата личност. При Авраам това е хесед и нетина – доброта и стремеж да извършва добри дела, в Ицхак – дин и мишпат – правосъдие и справедливост.
Яаков, най-съвършеният от тях, се отличава с емет – стремеж към истината и тиферет – стремеж към хармония и красота. Очевидно светът не може да съществува само на основата на добротата, защото ако не съществуват никакви рамки и ограничения всички ще започнат да постъпват по собствено усмотрение, ръководейки се единствено от личните желания и страсти.
Правосъдието също не може да бъде единствената основа на света, доколкото хората са несъвършени и всеки си има недостатъци и потребности, с които трябва да се съобразяваме, понякога дори постъпвайки не според буквата на закона. Особеността на истината е в това, че тя обединява в себе си добротата и правосъдието, защото понякога е необходимо да се прояви хесед, понякога да се извърши дин, а понякога и едното и другото заедно.
На помощ идва хармонията, премахваща противоречията и създаваща красота, на иврит – тиферет. Освен това, необходимостта от синтез диктува нормите на поведение, обединяващи, буквално мост над пропаст, двата полярни подхода при възприемането на света: духовният, намек за който, се съдържа в буквата алеф и материалистичният, за който намеква бет.
Евреинът е длъжен да върви през живота по пътя на Тора, наричан «Тора на живота» още и затова, защото тя посочва пътя на хармонията и синтеза в света на противоречията между духа и материята. Този път на съвършенство и хармония се определя от едно коренната с гимел дума гмила, обичайно превеждана като «съзряване», «достигане на зрелост, самостоятелност».
(Впрочем, камила на иврит се нарича гамаль и това не е случайно, защото тя дълго време може да живее без вода и храна). Именно по този път може да се достигне нивото на истинското милосърдие по отношение на друг човек. Както е казано в притчата: «Ако по пътя си срещнеш гладен бедняк, не му давай риба, дай му въдица».
ДАЛЕТ
Буквата далет е четвърта по ред. По форма напомня отворена врата, а и еврейската дума делет (врата) има един корен с названието на буквата. За да се разбере скрития смисъл, трябва да се разгледа връзката между третата и четвъртата букви в азбуката. Талмудът казва: „Какъв е смисълът от това, че крачето на гимел е обърнато към далет?
В това, че гомель хасадим (човек, извършващ добри дела) трябва да тича след онеправданите (на иврит „онеправдан”, „сиромах” е даль, а тази дума се състои от две букви, влизащи в названието на буквата далет). Далет – разтворената врата – се отваря пред сиромаха, дошъл за помощ. Имащото един и същи корен с глагола лигмоль („проявявам милосърдие”, „творя добро”) название на буквата гимел и съдържащата се в названието на буквата далет дума даль, намекват за заповедта относно добрите дела и милосърдието – една от най-важните в юдаизма, предполагаща не толкова паричната, но и всякаква друга необходима помощ, във всички сфери на живота.
Освен това Талмудът казва, че буквата далет, символизираща бедняка не е обърната към предходната буква – гимел, намекваща за човек, призван да помага на онеправданите. Изписването на тези букви посочва какви трябва да бъдат взаимоотношенията между хората: оказването на благодеяние не трябва да бъде обусловено от благодарността на онзи, комуто е оказано.
Често се случва така, че човек, който помага на ближния, се стреми да му изтъкне това дело, за да се почувства другият като негов длъжник. Но нали заповедта за благотворителност се смята за по-пълноценно изпълнена, ако получаващият помощта не разбере от кого точно е дошла тази помощ. Една от причините за това е, че получаващият изпитва неловкост и срам, виждайки пред себе си онзи, който я оказва.
Затова е необходимо да се стараем да даваме пожертвуванията по такъв начин, че нуждаещият се да не разбере от кого получава.
Числовото значение на буквата Далет е 4. Според обясненията на Маарала от Прага, това е свързано с четирите посоки на света. Буквата далет се състои от две линии: хоризонтална и вертикална, символизиращи разпространението на дължина и ширина. Освен това, според Кабала, цялата структура на мирозданието се състои от четири свята, намиращи се на различни нива на святост и духовност и на най-ниското ниво се намира нашият материален свят. И в това има още една връзка на буквата далет с хесед (доброта), защото самото създаване на нашия свят, е проява на хесед от страна на Всевишния по отношение на Неговите творения.
ХЕЙ
Петата буква – хей, има особен смисъл в буквената символика, тъй като се явява символ на сътворяването на вселената. В книгата на пророк Йешаяху е казано: «Защото Бог (иуд-хей), Господ е опората на света» (26:4). В Талмуда е дадено следното обяснение: «Думата цур (крепост) произхожда от корена иуд-цади-рейш, едно от значенията на който е: процес на творение.
По такъв начин, думите на пророка може да бъдат прочетени иначе: «Защото посредством (буквите) иуд и хей създал Господ света». С помощта на буквата иуд бил създаден бъдния свят, а чрез буквата хей – нашият свят» (Гмара, трактат «Мнахот», 29).
Буквата иуд символизира началната точка от развитието на реалността, чийто източник е във висшите духовни светове, затова с нейна помощ бил създаден бъдният свят – съвършен и духовен; буквата хей е основата на речта изобщо: всеки звук, който произнасяме, включва в себе си издишане, а точно то стои в произнасянето на буквата хей.
Тя присъства във всички сили, действащи в нашия свят, защото съгласно традицията, той е създаден посредством двадесет и двете букви от еврейската азбука. За основата на света и за буквата хей като основа на творението, е казано: «Чрез словото Божие сътворени са Небесата и от диханието на Неговите уста – всичко се изпълва» («Теилим» – «Псалми», 33:6).
Самото начертаване на буквата хей символизира нашия свят в цялото многообразие на неговите прояви.
Графично тя може да се представи като съставена от две букви: далет и разположена вътре в нея иуд. Далет, както вече споменахме по-горе, символизира разкриването на реалността на света; буквата иуд, разположена вътре в далет, символизира началото на духовността, точката е източник на Творението, свързваща в единно цяло всички аспекти на битието.
Освен това, формата на буквата хей показва наличието на принципа за свободата на волята, дарена на единственото от творенията – човека: в долната и част има широк изход и всеки, избрал падението може лесно да се възползва от подобна възможност. Този, който е избрал издигането, също може да го осъществи: в горната част на хей има малък «отвор», през който можеш да се «промъкнеш».
Тази мисъл, – за взаимовръзката между смисъла на творението и свободата на избора – се проследява също и в мидраша, коментиращ един стих от Тора: «Ето го произхода на небето и земята при сътворението им, по време на създаването от Господ Бог на земята и небето» («Брейшит», 2:4).
В това изречение думата бе-хибарам (при сътворението) може да се прочете като бе-хей барам, тоест посредством буквата хей: с помощта на буквата хей били създадени небето и земята. С други думи – в услуга на човека; Самата възможност за това е свързана със свободата на избора, към което сочи и формата на буквата хей.
Числовото значение на хей е числото 5, съответстващо на петте книги от Тора, която сама по себе си представлява душата на творението и неговия смисъл.
Тора разказва, че в името на праотеца на еврейския народ Авраам изначално не е имало буквата хей, наричали са го Аврам, но Всевишният добавил тази буква към неговото име. Мидрашът привежда словата на Твореца: «С помощта на буквата хей АЗ създадох света, затова Аз я добавям към твоето име».
А в книгата «Зоар», основен източник за нашите познания по Кабала, е казано: «И небето, и земята били създадени заради Авраам». Авраам, основополникът на монотеизма и баща на еврейския народ, придал смисъл на самото съществуване на света, затова точно той бил удостоен към неговото име да бъде добавена буквата хей, символизираща цялото сътворение.
Цифрова стойност VAV шест букви в Alefbet, – 6. Този брой – на символ на съвършенство на света на нивото на материята: мястото на всяка точка в пространството може да бъде определена от координатната система, оста на която е шест вектори: север, юг, изток, west, нагоре, надолу. На maѓarala идеята за важността от шест могат да бъдат потвърдени от следните мотиви: материалния свят е създаден за шест дни, и съвършенството на нейното осъществяване изрази цифра, съответстваща на броя на дните на сътворението.
В своята форма наподобява буквата вав кука (думата означава на иврит VAV точно това), символизираща връзката между земята и небето, както и между различните компоненти на реалността. На иврит писмо граматика VAV действа като свързващ съюз, свързващи думи и присъдата.
Ако напишете името на писмото, тогава сумата от писмата си е 13 и това – гематрия и дума echad – „един“. В „Зоар“ VAV се нарича „писмо на истината“, защото тя е проста и ясна. Числова стойност представлява броят на ВАВ раздели на Мишна, основите на устното закон.
На еврейските хора, целта на които е да донесе на света на материална и духовна съвършенство, които на време от самото си създаване в изхода от Египет и на даване на Тора в планината Синай, шестстотин хиляди мъже, така е на броя на символите в текста на Тора. Писано е, че по време на робството в Египет, „… на израилтяните, умножени и бързо умножава и става изключително многобройни и мощен …“ („Изход“, 1:7).
На Мидраш обяснява, че на еврейски жени в Египет даде раждане близнаци шест, че е, на материали равнина на съществуване е на голямото чудо, на максимален потенциал въплъщение на материалната природа, които се правят възможни благодарение на трансформация на семейството на Яков в еврейския народ. Друг пример: името на баща Моше първите инженери, и когато той приел юдаизма и е наречен Jethro: името му е добавен в писмото VAV, сочещи към съвършенство.
Съвършенство, обаче, не винаги е разкрита веднага. Име на пророк Илия, предвестник на пристигането на Месията и обратно изкупуване, пет пъти в Танах без сложи буквата вав, което загатва все още несъвършен свят. Но – както можете да видите, че ние не се отчайвайте – в Библията името на нашия народ праотец Яков написал пет пъти с „екстра“ писмо VAV. Мидраш посочва, че писмо VAV, липсва в името Илия, воден от патриарх Яков, и това обещание да ни освобождение, дори ако тя се забави, трябва да дойде.
Zain
Числовата стойност на писмото Zain – 7. Maѓaral обяснява, че този брой представлява духовното измерение на материалната реалност. Както вече бе споменато, всякакви материални обектно-ориентирани шест вектори: запад, изток, север, юг, нагоре и надолу. В центъра на тази пространствена форма е седма точка – център.
Така че шестте дни на сътворението на света завърши със седмия ден – събота. Защото човек си почива от производителен труд, губи делничните дни и се концентрира върху централната, духовна гледна точка на битието, този ден дава смисъл на нашето съществуване за цялата седмица.
Chassidic преподаване анализира подробно идеята, обяснявайки, че всеки в света има своя собствена цел и същност, тяхната духовна искра, която е причина и източник на препитание. Символът е искра и е буквата Zain. Числото седем е свързано с атрибут в робство малхут (буквално „роялти“), и затова се нарича царица на съботата в събота. Собственост на роялти, в действителност, отразена във факта, че властта на монарха не зависи от различни фактори, действащи около – напротив: той се подчинява и да ги обединява.
Като цяло, числото седем е свързана с понятията, източника от които – светостта на Седем дни Песах и Сукот, Омер се брои за определяне на ден, продължава седем седмици, на седма година на работа на земята – една година Шмит (множествено число shmitot). Цикъл от седем shmitot завършва Yovel – годината, в която да се освободят всички роби и земите, върнати на своите първоначални собственици.
Ние може също така спомена менора има седем клонове – лампата храм – пионерите на нашия народ (на три патриарси и четири matriarchs), на седмо пастор на еврейския народ – цар Давид, един потомък на която ще бъде на освободител на човечеството – на Месия Кинг.
С писмо Zain, изразяващ духовната основа на съществуването и жизненост на света, като се започне с думите Зан – „дава препитание“ гарантира „, И в това – явна препратка към истинската йерархия на различните нива на Вселената. Творец, който е източник на всички неща, материалния свят чрез духовната жизненост на този свят и за по-голяма от него.
Център диалектически свързани с това, което е около, а това означава конфронтация характеристика на отношенията между материалните и духовните аспекти на реалността. Под формата на писмо Zain прилича на буквата вав с кръст отгоре. ВАВ – символ на материалната реалност – ограничени до върха, оформяне на писмо Zain, въпрос диктува формата, обхват и съдържание. Хармония между духа и материята не е за нас като подарък от небето – това изисква човек да се бори, най-вече със себе си. Това за борба момент прекратяване и съвети формират писмо напомня меч. Самото му име означава на иврит „оръжие“.
826 total views, 6 views today
Фейсбук Коментари
сподели ме
