Същинският мазохизъм или страстта към единение
Най-силната потребност на всяко човешко същество е да се чувства „свързан, единен“ със заобикалящия го свят – другите хора, природата, вселената, Бог. Съзнателно или не, всеки носи у себе си тази „религиозност“1
Един пример: религиозните мъченици са били смятани за мистици или светци. Днес „науката“ би ги определила като мазохисти (в отрицателния и патологичен смисъл). Но повечето и непрекъснато търси начин да я задоволи – дори ако цял живот я изтласква, както правят повечето от нас! Така Земният рай се е превърнал в Изгубения рай със съответната постоянна носталгия по него. Именно единението е в основата на мазохизма, чийто смисъл е напълно положителен. Той се състои в стремежа да станеш едно цяло със – с Бог, с Природата, с Музиката, с Любовта и т. н. Но да „станеш едно цяло“ означава да изчезнеш като индивидуален Аз. Така че мазохизмът подтиква личността да се устреми към нищото, за да се слее с безкрая или абсолюта. Независимо в какво отношение (религиозно, морално, артистично и пр.). Сън на петдесетгодишен мъж – Нощта беше червено-розова. Намирах се в пустиня. Лежах по корем върху пясъка. Усещах, че това е забележителен сън. Имах чувството за нещо гигантско. Земята беше като магнит. Сливах се с нея, стопявах се в нея. Животът ми бързо преминаваше пред очите ми като нещо ненужно – или не, no-скоро като низ от второстепенни, привнесени събития… Трудно ми е да обясня… Вече не бях нищо, но ставах всичко, принадлежах към нещо грандиозно, но не като самия себе си, разбирате ли? А като… как да кажа? Бях частица от някакъв вселенски закон. Какъв сън само! „Религиозен“ сън, сън за „единение“. В него има принадлежност към Вселената и сливане в едно „цяло“. Това е „мазохистичен“ сън в широкия смисъл на думата. Би могло да се помисли, че той е израз на регресия и че този човек се приютява в „майчината утроба“. Но всъщност според асоциациите му и бликащата от съня енергия тук имаме съединяване с Майката-Земя и вселенските закони. Сънувалият мъж (писател по професия) извлече от всичко това значителен динамизъм и радост от живота. А той не би сънувал подобен сън, ако потенциалната ин-формация вече не се намираше у него. Така че необходимо е да се освободи терминът „мазохизъм“ от тесните му значения от тях са се стремели към пълно сливане с божественото. Затова е било необходимо нищо да не ги „дели“ от него, тоест да отстранят от пътя си собствената си индивидуалност. Дали в такъв случай същността на човека не е поначало мазохистична – да се превърнеш в нищо, за да участваш във всичко…? Нали самият Фройд-казва, че мазохизмът (възприеман по този начин) е основата на психичното като цяло? Ами смъртта, смятана от някои за екстазно избавление, не е ли й тя мазохизъм в чист вид? Само че научните наименования са стеснили значението на истинския мазохизъм; те са го свели до патологичните прояви и до сексуалните фантазии, които са само болезнени извращения на едно нерядко грандиозно явление. И дали в широкия му смисъл терминът мазохизъм не би могъл да бъде Заместен от страст към единение? Оргията Терминът оргия също трябва да се схваща в най-широкия му смисъл. Оргиастичните явления са производни на „висшия“ мазохизъм. Сън на петдесет и пет годишна жена -Лежах върху синьо легло. Чуваха се песни; горяха стотици свещи. Виках: „Но аз съм млада, млада . съм!“ Появи се образът на баба ми. Усмихваше ми се…
Наоколо се беше събрала голяма тълпа -спокойна и добронамерена. Бях щастлива. Това е „оргиастичен“ сън. Ето някои от асоциациите на сънувалата: •ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ. Петдесетилетие… Равносметка… Отворена врата… Спомням си едно стихотворение… само някои откъси – става дума за Сена; поетът казва: „Аз съм на петдесет години, Сена на петстотин хиляди по петдесет, но и двамата бавно течем…“ Да умреш и отново да се родиш… •СВЕТЛИНИ, ПЕСНИ, ТЪЛПА. Мистицизъм, езически обреди, сини песни, тамян.,, принадлежност. Инстинкт. Химни… Младост… Радост. Ама каква радост ми достави този сън!… •СИНЬО ЛЕГЛО. Не знам дали беше наистина синьо, или радостта ми ме кара сега да го виждам такова. Синьото .е любимият ми цвят. Цветът на безкрайното небе. Легло? Легнала… хоризонталност, като водата… без защита… без агресивност; плувам в музиката, в тълпата… Зареяна в безкрая… не-съществуване… •МЛАДА. Как ме подмлади този сън! •БАБА. Миналото. Цялото далечно минало. Корени, Трайност. Доброта. Отвъд смъртта. Вечност. Този сън, сънуван на една „гранична“ възраст, показва „мистична“ принадлежност към необята. Това е могъщо съновидение, извор на енергия и на обновление за личността; то бележи и предизвиква ново вътрешно начало.. В него има едновременно оргия и мазохизъм в смисъл на „единение“, разбира се. Сън на петдесетгодишен мъж – Участвам в огромен безумен карнавал с танци, музика, викове. Но всичко това в съвършен ред. Всички танцуват, пеят, истинска хармония, красота, минават прекрасни мажоретки, деца хвърлят цветя… Великолепен сън! Такъв е наистина! Ще усетим това по-добре след малко. Сън на четирийсетгодишен мъж -Живеех в някаква общност. Платонична общност, бих казал, хипита, цветя, целувки, свири орган; беше силно и много нежно; едно дълбоко и всеобщо разбирателство, без думи; просто съществувахме извън времето; имаше нещо безкрайно, сякаш с нас бяха небето и водата… Чудна райска сладост…
И човекът си спомня особено ясно за „невероятния афективен климат“ в съня му. Говори също за някаква еднородна „духовност“ – никой не се разграничава от другите. Бяхме, казва той, „като една душа!“ Този човек е висш чиновник, доста обикновен на вид. Сънят му показва, че „не бива да се съди по дрехите“. Дали това не е сън за Сянката! И дали човекът вижда насън онова, което е дълбоко в него и което не е могъл да осъществи? Може би. Но във всички случаи става дума за оргиастичен сън във високия смисъл на думата. „Личностите“ изчезват. Общността се превръща в една-единствена душа. Всеки „се слива“ с всеки. Какъв е смисълът на оргията? Този термин включва голям брой явления и видове поведение. Обикновено се схваща пейоративно. Навява мисли за неудържима похот, за колективен разврат, за групово опиянение, „хистерични“ танци и т. н. Но ни напомня и за карнавал, за музикален „разгул“ и на високо, и на ниско ниво. Оргията е нещо прекалено. Всяка оргия е „религиозна“ (пак, както при мазохизма, в смисъл на „свързваща, водеща до единение“). Думата оргия се използва за всичко, устремено към огромното, към грандиозното, за всичко, което изригва, избухва, взривява преградите и все-кидневните задръжки, всичко, което ви дава усещането, че участвате в нещо по-обемно от самия вас и че „се стопявате“ в него. И също – всичко, което поражда у вас чувството, че „изчезвате“ в него…
Изтегли цялата книга |Още книги за теглене
Сподели го във Facebook
