Гъба пачи крак
По различните краища на България, гъбата пачи крак е известна с най-различни имена като лаберка, дивисилка а някъде и викат даже и жълтурка. Гуглата на една възрастна гъба пачи крак достига размери от порядъка на шест, седем че дори понякога и осем сантиметра и откровено си наподобява на фуния (има отчетлива форма на фуния с която се набива на очи от голямо растояние). Независимо дали е пролет, лято или есен, гъбата пачи крак може да бъде открита в различните видове гори (и във иглолистни и в широколистни). Пачия крак е една доста лесна за сушене гъба, на практика не е нужно да я третирате с нищо, просто я оставете да съхне. Единствения недостатък на гъбата пачи крак е, че е малко по-твърда от нормалното и поради тази причина се налага да се обработва термично малко повече от останалите видове гъби. Също както повечето видове гъби, пачия крак също има свои потенциални отровни двойници. Един от тях е отровната горчива миризливка. Горчивата миризливка се среща обикновено (даже може да се каже САМО) върху изгнила дървесна маса, докато пачия крак расте само и единствено върху почва. Другият двойник е лъжливият пачи крак но той на практика не е отровна гъба и едва ли някога ще разберете дали сте яли такава (само много опитен гъбар може да разпознае двете гъби понеже те са почти един и същи биологичн вид). Гъбата пачи крак е подходяща за приготвяне по всякакви начини но класика си остава сготвянето на тиган с малко масълце (накрая можете да добавите и малко готварска сметана, копър и черен пипер на вкус). Сещам се за една също не лоша рецепта за приготвянето на гъби пачи крак с чесън. За целта ви трябват едро нарязани гъби пачи крак, които се пържат десетина минути на бавен огън, после се добавя една чаша вода и се задушават малко. После изсипвате една кофичка сметана, добавяте малко едро нарязан чесън и накрая посипвате с копър.
        
